Той е майсторът на супер смешните гримаси, сюрреалистичен клоун, цар на комедийните роли – достатъчно е да споменем само първите – „Мухльото” (1979) и „Роксан” (1987) с Дарил Хана. Досетихте ли се? Той се казва Стив Мартин и на 14 август ще навърши 75 години. В навечерието на рождения му ден негови по-млади колеги комици споделят искреното си възхищение от творческия му път.
Сара Силвърман: „На тавана на спалнята си написах: „Обичам Стив Мартин“
Известната с острия си език американска комедийна актриса Сара Силвърман признава: „Влюбих се в Стив Мартин, когато бях на 14 години. Гледах стотици пъти „Мухльото” (1979), „Човекът с двата мозъка” (1983). Бях луда по него и на тавана на детската си спалня написах „Обичам Стив Мартин”. Надписът все още си седи там. Прочетох някъде, че любимият му художник е британецът Дейвид Хокни и за това и аз започнах да го харесвам. Сигурно съм била единствената 14-годишна в Ню Хемпшир, която има на стената си календар с картините на Дейвид Хокни, изложени в Музея на изящните изкуства в Бостън.
Няма да забравя картината на Хокни с двамата мъже и басейна. За нея Стив Мартин веднъж възкликна в едно участие – „Това са най-хубавите риби!”
През последните десетина години имах възможност да стана част от приятелския кръг на Стив Мартин и приятеля му Мартин Шорт. Приятелството между комици е нещо невероятно! Те напомнят на незабравимия американски тандем – режисьорът Карл Райнър и актьорът Мел Брукс.
Майкъл Пейлин: „Еталон за професионализъм и висок вкус “
Британският актьор Майкъл Пейлин, който е известен като член на комедийната група „Монти Пайтън”, споделя, че винаги е харесвал Стив, защото не е никак глупав и не е просто един екстровертен шоумен. „Когато работих със Стив за 20-годишнината на „Монти Пайтън”, ми направи впечатление колко е тих и спокоен. За първи път чух за него, когато водеше късното американско телевизионно предаване Saturday Night Live. Това беше между 1976 и 1978 година. Тогава за мен той стана еталон за професионализъм и висок вкус. Всичко, което правеше, му се получаваше много добре – танцуваше, пееше – и същевременно бе невероятно смешен. Има страхотно чувство за хумор, което може да използва в почти всяка ситуация. Това се дължи на умствения му багаж, благодарение на който винаги се е откроявал от останалите комедийни актьори.
Открих свой дневник от 26 септември 1980 г. – по онова време бях с „Монти Пайтън” в Лос Анджелис на турне. Стив ни беше фен, така че и той дойде на шоуто. В дневника си съм записал: „След представлението отидохме на парти, на което ни беше поканил Стив Мартин в Бевърли Хилс. Къщата му се оказа художествена галерия – стените бяха бели, мебелите, ако изобщо имаше такива, бяха минималистични, стаите нямаха врати. В дома му цареше тишина и спокойствие – напълно отговаряше на неговия характер”.
Роуз Матафео: „Показа ми как да се правиш на умен е глупаво “
Роуз Матафео е известна новозеландска стендъп комедийна актриса. Тя разказва как за завършването на гимназията майка й подарила автобиографията на Стив Мартин Standing Up („Роден изправен”).
„Майка ми се надяваше, че тази книга ще ми бъде като пътеводител в кариерата на стендъп комедийна актриса. Всъщност, тази книга ми стана компас не само в професионалния, но и в личния живот. На комиците им харесва да ги смятат за срамежливи и неразбрани в живота извън сцената, докато всъщност, ако ги срещнете някъде случайно на улицата, много бързо ще ви стане ясно, че те по принцип са много шумни и импулсивни. Но Стив Мартин в живота е интроверт, програмиран погрешно и принуден да влиза в какви ли не роли, за да разсмива милиони. Филмовата му кариера е толкова впечатляваща, че е трудно да се спра само на едно заглавие. Харесвам как танцува в Pennies from Heaven („Пенита от небето”)(1981), как непрекъснато си налива кафе в Dead Men Don’t Wear Plaid ( „Мъртвите не носят шотландско каре”) (1982). Любима ми е сцената с душ кабината в „L.A. Story” („История от Ел Ей”) (1991), емблематичната разходка в „Мухльото” и заниманията му с 12-е деца в Cheaper by the Dozen („Деца на килограм”) от 2003 година.
Харесвам и как пише – сценарият му за номинирания през 1977 г. за „Оскар” късометражен филм The Absent-Minded Waiter („Отсъстващият мислител”) е направо брилянтен! Много добре показва как да се правиш на умен често пъти е много глупаво, като в сила е и обратното – да се правиш на глупав понякога е разумно решение.
Алекс Еделман: „Той е човекът, който ми е повлиял най-много, и не е евреин“
Алекс Еделман е американски стендъп комик, чийто спектакъл „Милениал“ печели наградата за комедия в Единбург през 2014 година. Това е постижение, което 17 години никой друг американец не е постигал.
„Когато бях на 14 години, намерих на рафт в библиотеката в Бостън компактдиск на Стив Мартин – Let’s Get Small („Нека станем малки”). Тогава бях твърде млад и зелен, за да позная в него архетипа на забавния тип, който разсмива всички, защото знае точно какво на кого да каже. Но си давах сметка, че е завидно оригинален.
Много комици ще ви разкажат как търсят своя собствен глас – онова уникално тяхно си качество, което ги прави специални. Всички велики имат нещо уникално. То се разкрива в романите, пиесите, в скечовете им… Но и в критичните рецензии, в благодарствените речи дори. „Гласът” на Стив Мартин мога да сравня единствено с този на художници като Джон Балдесари – известният творец с концептуалните работи, включващи намерени фотографии. Мога и да сравня с архитекти като Франк Лойд Райт – основоположникът на органичната архитектура.
Днес съм на 31 години и съм комик. Възхищавам се на Стив Мартин не само като фен – той е човекът, който ми е повлиял най-много, и не е евреин. Ценя не само неговия талант, но и широта и амбиция. Обичам Стив Мартин! Няма да се роди друг като него!
Дейвид Бадиел: „Той е американският Ерик Моркамб“
Комикът и водещ на редица телевизионни и радиопредавания –Дейвид Бадиел споделя: „Онова, което намирам в Стив Мартин за изключително, е, че за разлика от многото приказливи комици – тип „ментори” от типа на Джак Бени и Уди Алън, той е единственият, който не ни развлича с остроумни коментари и шеги – дори напротив. Появява се в сцени, в които няма абсолютно никаква логика да са смешни, но разчита на собствената си харизма и специфично физическо присъствие, за да залее зрителите от смях.
Той много ми напомня на британския комик икона – Ерик Моркамб (1926 – 1984) – свеж, до болка искрен и разсмиващ и в най-тежки за Великобритания моменти.
Реджиналд Д. Хънтър: „Изпитвам страхопочитание към него – включително и към колекцията му от картини“
Реджиналд Дарнел Хънтър е американски стендъп комик, който твори в Обединеното кралство. Ето какво разказва той за Стив Мартин: „В края на 70-е и началото на 80-е години бяха глуповато момче, което все лети в облаците. Един ден мой приятел донесе в училище диск със записа на Стив Мартин Comedy Is Not Pretty (“Комедията не е хубава”) от 1979 година. Слушах го непрекъснато. Все още помня историята за „Жестоките обувки”. А и не пропусках телевизионното шоу Saturday Night Live, в което Стив Мартин се появяваше със стрела, пронизала главата му – заливах се от смях – нали се сещате – момчешки му работи.
С годините той се променяше – достигна актьорска зрялост, както и станах зрял мъж, но независимо от годините продължаваше да бъде адски смешен. През последните 10 години той ни показа, че макар и не в първа младост, макар и не в разцвета на силите, той продължава да бъде страхотен комик!
Музея на изящните изкуства в Бостън.
Харесвам и неща, които не са свързани със сценичното му присъствие, като например колекцията му от картини, песните му. За мен той е истински интелектуалец – човек, който постоянно се интересува от изкуство и иска да подкрепя творците или сам да твори. Но най-вече харесвам Стив Мартин, защото не се приема насериозно – за афроамериканец, като мен, израснал в южните Щати, това си е ценен пример. Няма да забравя как на една от церемониите на наградите „Оскар” на всеки, излязъл на сцената, поставяха един и същи въпрос: „Каква беше първата ви работа?” Сигърни Уивър отговори, че била асистентка в Сената, Барбра Стрейзънд – че била сервитьорка. А като зададоха въпроса на Стив Мартин, той отговори: „Що за въпрос? Направо се засилих към върха!”
