За мнозина Виена е мястото на Пратера, двореца Шьонбрун, улица „Грабен” и Щефансдом, но има толкова много други бижута, скрити за окото на масовия турист. Едно от тях е Държавната зала на Австрийската национална библиотека (Prunksaal der Österreichischen Nationalbibliothek). Разказваме ви защо обезателно трябва да я посетите и да я включите в списъка със забележителности, следващият път когато се намирате във Виена.
История
Първоначално книгите от Императорската библиотека са били съхранявани в Миноритския манастир във Виена, като от 1623 до 1630 г. те биват преместени в двореца Хофбург, в днешното крило на Императорската канцелария. Но нуждата от специална сграда, където те да бъдат съхранявани и занапред, ставала все по-належаща с всеки изминал ден.
Ето защо през 1681-а Леополд Първи (1640-1705) взел нещата в свои ръце, като заръчал да бъде построена специална библиотечна сграда, но тя, за лошо или добро, била разрушена още преди завършването си по време на Втората обсада на Виена (14-ти юли – 12-ти септември 1683 година). Накрая Карл VI продължил делото на своя предшественик, като заложил новата работа на Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах. Строежът продължил между 1723 и 1726 г. и накрая бил завършен от сина му Йозеф Емануел.
Първоначално крилото на библиотеката е било самостоятелно, но днес то е свързано с крилата на Испанското училище по езда и на августинците, като сегашният вид и двете крила датира от 60-те години на XVIII век. Понастоящем в библиотеката се съхраняват окло 200 хил. безценни книги.
Архитектура
Държавната зала е с дължина 77,7 м, ширина 14,2 м и височина 19,6 метра. Куполът има овална основа с размери 18 × 29,2 м и е висок цели 29,2 метра. Държавната зала е разделена на три секции от куполното пространство и две странични крила. Двойките колони, представляващи Херкулесовите стълбове, разделят крилата и символизират испанските претенции за власт, както и известното мото на Карл VI (1685-1740) Constantia et Fortitudine („Постоянство и твърдост“) – бащата на бъдещата императрица Мария Терезия.
Цялата залата е построена и изпълнена в духа на бароковата епоха. Скулптурите са дело на даровития италианец Лоренцо Матиели, а стенописите – на австриеца Даниел Гран.
Фреските представят различни мотиви и алегории, свързани с просперитета, историята и богатствата на Хабсбургите: римската богиня на войната и мъдростта Минерва, алегории на завистта и невежеството, други римски божества, два глобуса: небесен глобус, носен от Атлас, и земен, ограден от женска фигура, символизираща Земята, математически и астрономически инструменти и алегории на научните дейности.
Вдъхновение
В интерес на истината, тази прекрасна библиотека няма как да не е вдъхновила и да не продължава да вдъхновява множество художници, архитекти и дизайнери.
Такъв пример е библиотеката на принц Адам в култовия анимационен филм на „Дисни” „Красавицата и звяра” от 1991 година. В него виждаме как прокълнатият принц подарява на Бел всички свои томове в библиотеката си в знак на обич. А приликата между неговата и Австрийската национална библиотека не е малка, така че е много вероятно художниците да са били вдъхновени от австрийското национално бижу.
Друг пример е Библиотеката на Солария, появяваща се за първи път в 19-ия епизод („Кралица за един ден“) на 6-ти сезон на популярната италианска анимация „Клуб Уинкс“.
Местоположение и вход
Prunksaal der Österreichischen Nationalbibliothek можете да намерите на адрес „Йозефплац” 1 в идеалния център на Виена, до двореца Хофбург.
Библиотеката е отворена всеки ден от 09:00 до 18:00 часа, с изключение на вторниците, когато е отворена до 21:00 ч, или когато е затворена заради официалните празници на страната.
Цената на един билет за възрастен е 11 евро. Повече информация можете да намерите в официалния уебсайт – https://www.onb.ac.at/oeffnungszeiten/eintrittspreise .
