Вече година мина, откакто в Кан бе премиерата на трилъра „Лов” – режисьорският дебют на южнокорейския актьор Ли Джънг-дже.
Той притежава солидна филмография, но е най-добре познат на международния зрител с хитовия сериал на Netflix „Игра на калмари”.
Боксофисът на филма е 36.1 млн. долара, докато бюджетът за него е бил 15.1 млн. долара.
Ли Джънг-дже е заснел себе си в една от главните роли във филма, посветен на поредно противопоставяне между двете корейски държави.
Началният надпис, както е обичайно, гласи, че събитията във филма са напълно измислени, а всички съвпадения на действащите лица с реални са случайни и непреднамерени.
Авторите – сценарият е написан от самия режисьор Ли Джънг-дже в сътрудничество с още един дебютант в пълнометража – Чонг Сънг-хи – обаче малко хитруват: фон на основната шпионска интрига във филма са истински перипетии в южнокорейската история, а към края на филма героите вече непосредствено участват в тях.
Въпреки че премиерата на филма се състоя миналата година на кинофестивала в Кан, макар и извън конкурса, той явно е предназначен повече за съотечествениците на авторите. За да разбере ставащото, зрителят трябва да има най-малкото обща представа за военния преврат от 12 декември 1979 година, извършен от бъдещия президент Чонг Ду-хуан (който нито веднъж не е назован по име във филма), жестокото потушаване на протестите срещу формиращата се диктатура в град Куанджу и опита за покушение срещу южнокорейския лидер в Рангун на 9 октомври 1983 година, който, ако зрителят не знае за него, може да му се стори плод на буйната фантазия на сценаристите.
Онези, на които имената, датите и топонимите не им говорят нищо, ще трябва да се задоволят с откъслечната информация от диалозите и с осъзнаването, че в тази история, както обикновено, всичко е било далеч не еднозначно.
Филмът започва с измисленото покушение срещу президента на Южна Корея (Сонг Сонг-хо), неотдавна дошъл на власт чрез преврат и замислящ промяна на конституцията, за да узурпира властта окончателно. То е извършено във Вашингтон на фона на протестите на корейската диаспора.
„Щом избягаха, няма нужда от изказвания” – неодобрително мърмори директорът на разузнавателното управление (Сонг Йонг-чан), недоволен от това, че тук не може да разгони демонстрантите както у дома, в Сеул.
Успяват да спасят ръководителя на държавата, но началникът на отдела за вътрешно разузнаване Ким Джънг-до (Чонг У-сонг) убива снайпериста, взел за заложник колегата му от отдела за външно разузнаване Пак Пьонг-хо, преди да успеят да получат от него информация за поръчителите му. След като смъмря и двамата, директорът съобщава, че в редовете им се е завъдила севернокорейска „къртица” с прякор Донг-лим и за залавянето ѝ трябва да се положат всички усилия.
Обаче следват нови провали: в Токио Пак губи важен беглец от Северна Корея, готов да предаде на Юга ядрени тайни в замяна на убежище, а в отдела на Ким провалът на поредната операция довежда до гибелта на осем сътрудници.
Взаимните подозрения се засилват, а на смяна на директора, заловен в корупция, идва протеже на самия президент (Ким Джанг-су), който вече преднамерено насъсква двамата шефове и техните подчинени един срещу друг, заповядвайки провеждането на кръстосани проверки. Методите и на двете ведомства са еднакви: бой и изтезания, така че става все по-трудно да се разбере кои са добрите момчета, и кои – недотам.
Същевременно в цялата тази мътна вода Донг-лим се чувства толкова добре, че заедно със собствената си мрежа от агенти подготвя ново покушение срещу президента.
Главните герои, въпреки високите си звания, не се притесняват да вършат „черната работа” и да си цапат ръцете: те лично участват във всички операции, тичат, стрелят и току напердашват някого (например Пак набива корумпирания директор, който е негов пряк началник).
Престрелките, гонитбите и сбиванията Ли Джънг-дже заснема с пулсираща взривна енергия и неподправена жестокост. Когато действието се забавя и противопоставянето на персонажите преминава в психологическата плоскост, филмът започва да напомня параноичните политически трилъри от 1970-те, в които всички подозираха всички, а на никого не можеше да се вярва.
Вярно, източникът на вдъхновение може да бъда намерен и по-близо – и по време, и по място: „Лов” неведнъж ни кара да си спомним хонконгската „Двойна рокада” (2022), където търсеха „къртици” и в мафията, и в полицията. Обаче на филма на Ли Джънг-дже не му достига финес в изграждането на интригата. Повествованието става все по-хаотично, многобройните нишки се объркват, а хората със сиви костюми и стоически израз на лицето стават все по-неотличими един от друг.
Опитът за очовечаване на Ким и Пак също не е много сполучлив: и двамата имат свой личен живот извън разузнавателното управление, но той е нахвърлян толкова непоследователно, че не добавя почти нищо към характерите им, и основна черта и на двамата си остава техният върл патриотизъм. Разбира се, всеки от тях го разбира по свой начин, но финалът, до който ги довежда службата за благото на родината, и за двамата се оказва разрушителен.
