Хората се превзели по-голямата част от земята, построили са градове и са променили природния пейзаж.
Зелените джунгли са сменени от каменни и навсякъде са се появили благата на цивилизацията.
Но щом човек остави творенията си без надзор, природата веднага си отвоюва обратно територията.
Хотуван, Китай
Някога в това изоставено рибарско село са живеели повече от 2000 души. Днес селото тъне в зеленина и пустота. Причините за изчезването на хората са били проблеми с доставянето на храна и с образованието през 90-е години на миналия век.
В момента в селото живеят само няколко души. Затова пък туристи от цял свят идват тук, за да заснемат необикновените постапокалиптични гледки.
Колманскоп, Намибия
Изоставеният град–призрак в пустинята Намиб някога е бил един от главните центрове за добив на диаманти. В най-добрите му години тук са живеели повече от 1000 души. Селището било построено от Германския райх специално за добива на скъпоценни камъни.
Освен домове за местните работници тук имало училище, болница, стадион, библиотека, тенис кортове, магазини, кино, електростанция, пекарня, дори казино и съоръжение за боулинг. Там била открита и първата трамвайна линия на на африканския континент.
Човешката алчност победила: диамантите свършили, а същевременно пресъхнали и източниците на питейна вода, след което хората се разотишли.
Дяволският мост Ракоцбрюке, Германия
Култовият сводест мост, разположен в живописния парк „Кромлау”, е магнит за туристите. Архитектурното произведение очарова, образувайки идеален кръг с отражението си в неподвижните води.
Според легендата мостът бил поръчан от местен рицар през 1860 година. Архитектът имал много кратък срок за построяването му. Легендата гласи, че той призовал дявола да му помогне да завърши работата си, и той се съгласил, като в замяна поискал душата на първото живо същества, което пресече моста.
Дяволът довършил строителството, но колко умни били строителите – те накарали петел или козел да мине по моста вместо тях. Дяволът изпаднал в ярост, после убил горкото животно и изчезнал.
В действителност мостът, разбира се, е бил създаден от човек. За да бъде запазено състоянието му и заради сигурността на туристите достъпът до моста е закрит.
Той може само да бъде гледан. Най-доброто време за това е пролетта след стопяването на снега или есента (август/септември), когато мостът е покрит с опадали есенни листа.
Остров Рос, Индия
Всъщност наричаният Нетеджи Сабхеш Чандра Бос е от групата на Андаманските острови. През 1857 г. кралицата на Британия започнала да изпраща на заточение на острова политически затворници.
В резултат на техния труд тук се появили резиденции с добре гледани овощни градини, църква, печатница, басейн, магазини, болница, пекарня – все блага на цивилизацията от онова време. Сега от миналото величие не е останало почти нищо. На мястото му са прорасли масивни корени и клони. Някога тук е бил „Парижът на Изтока”, днес са само джунгли.
