В края на 2022 г. вероятно обмисляте къде ще прекарате ваканцията си през новата година. Вероятно дори правите списък с музеите, които бихте искали да посетите.
Ако планирате да видите Париж, то не пропускайте музея „Орсе“ и етажа в него, който е посветен на импресионистите. За да се чувствате по-подготвени, ви представяме кратко проучване на изследователката Клер Моран от Кралския университет в Белфаст. Тя се занимава с творчеството на импресионистите и си е избрала по-нетрадиционна тема – кърменето.
Историята на кърменето разкрива неудобни истини за жените, работата и парите. Едно необичайно място, където тези истини са видими, е в картините на импресионистите.
Въпреки че изкуството на Мане и неговите последователи е най-известно със своите слънчеви пейзажи и сцени от парижкото свободно време, много от тези картини разказват сложни човешки истории.
Пиер-Огюст Реноар, Едгар Дега и Берта Моризо изобразяват кърменето като перфектен пример за невидимия труд на жените.
През XIX век кърменето от дойки, при което на жените се плащало да кърмят нечие чуждо дете, било широко практикувано в Европа.
Кърменето от дойки е вековна практика, но през XIX век в Париж, тъй като все повече жени отиват да работят в новопроектирания модерен град на Жорж-Йожен Осман, това е било процъфтяваща индустрия.
Селските кърмачки (в идеалния случай на 20 години, в добро здраве, със здрави зъби и гъсто бяло мляко) са били редовно наемани да кърмят децата, както на неособено заможни жени, така и на тези от средната класа. Така те са били едни от най-ценените домашни прислужници в къщите на буржоазията.
Въпреки това, след научните открития на френския химик Луи Пастьор за това как се разпространяват бактериите, както и след медицински публикации, популяризиращи ползите за здравето от майчиното мляко, кърменето започва да се предпочита пред наемането на дойки. Също така, консервативни католически и либерални политически идеологии се обединяват, за да насърчат майчиното кърмене като естествен център на съвременната женственост.
Кърменето не е често срещана тема в импресионизма, но изобразяването му от Дега, Реноар и Моризо дава завладяваща представа за някои от начините, по които жените, които го практикуват, са били възприемани.
В „На състезанията в провинцията“ (1869) виждаме богато семейство – картината на съвременния успех, в изискана карета. Майката и кърмачката (идентифицирана чрез нейното облекло и откритите й гърди) са седнали заедно, докато строго облеченият баща и булдогът (образ на съвременната домашна среда) гледат директно към бебето и гърдите.
Както изкуствоведът Гал Вентура отбелязва в своето енциклопедично изследване на кърменето в изкуството, тук има връзки със сексуалността, които се създават между дойката и проститутката, фигура, която Дега често изобразява. И двете са били работещи жени, които продавали телата си на богати семейства, или по-скоро телесните си функции, за печалба. Въпреки че дойката е по-близо до Мадоната, отколкото до проститутка.
Това, което Дега подчертава – чрез обединяването на мъжкия поглед и женското тяло, и темата за свободното време в града – е широко разпространеното присъствие на модерния капитализъм дори в рамките на картина, която приема прекарването на свободното време като свой привиден фокус.
Преминаването към майчино кърмене се вижда в поредица от творби, създадени от Реноар през 1880 г. , на които е изобразена бъдещата му съпруга Алин, която кърми първородния им син Пиер.
Алин е била шивачка от провинцията и затова не е било толкова шокиращо за консервативната буржоазна публика да я види как кърми.
В първата картина от тази поредица, наречена „Майчинство“, Реноар показва Алин, седнала върху паднало дърво, много приличаща на селянка с румено лице, със сламена шапка. При нейното изобразяване е търсено тя да изглежда много сексапилна – с налятата си, изпъкнала гръд и с директния си поглед.
Гърдите, пише Вентура, „са скандални за патриархата, защото нарушават границата между майчинството и сексуалността“.
Алин изглежда блажена, както и Пиер, но има нещо нередно. Асоциацията на Реноар на неговата кърмеща съпруга с естествения свят е обезпокоителна. Изображението отразява твърдението, направено от феминистката Симон дьо Бовоар във „Вторият пол“ за това как при патриархата, чрез способността на жената да кърми и да стане майка, „тя е превърната в домашно женско животно“. Нейният спокоен характер също подсказва, че кърменето не е напрежение или „работа“.
Именно в малката картина на Берта Моризо „Дойката Анжел, която храни Жули Мане“ (1880), връзката между изкуството, работата и парите става най-очевидна.
Нарисувана в ослепителни нюанси на бяло, розово и зелено, тя разкрива бебето на Моризо и жената, наета да я кърми в семейния дом. Самата ситуация е радикална – художничка, а не мъж, рисува жена, кърмеща детето й, не заради майчин инстинкт, а за пари. Но начинът, по който е нарисувана картината, я прави толкова очарователна.
Това, което шокира зрителя, не е разголената гръд, а свирепостта на линиите на четката, които покриват незавършеното платно, смесвайки плът, фигура, рокля и фон в плътни, неравномерни щрихи, които се изстрелват в множество посоки. Има нещо изключително експресивно в тази картина, което може би само една майка може да усети.
Физическата лудост на щриха прави внушение за ръчния труд. Това е гневна картина за майчинството и акта на рисуване. Картина както за скритата от публиката работа при създаването на артистичен продукт, така и в която и млякото, и картината са, както за първи път отбеляза феминистката историчка на изкуството Линда Нохлин, „продукти, произведени или създадени за пазара, за печалба“.
Моризо показва повече от всеки друг импресионист. Зависеща от майка си и свекъра си – Maне, продажбата на картините й е била единственият й шанс да има някаква финансова свобода. Това би било невъзможно без дойка и подкрепящ съпруг. За щастие на модерното изкуство, тя е имала и двете.
