В събота (23 януари 2021) ни напусна легендарният журналист Лари Кинг. Американската телевизионна журналистика му дължи много. Ето какво наследство той оставя след себе си.
На първо място в продължение на три десетилетия разомагьосва в студиото си в Си Ен Ен фалшивия образ на политиците – пред него те се държат естествено и неподправено.
Благодарение на него се наложи разбирането, че една политическа история наистина има значение, ако се появи в шоуто на Лари Кинг. Това бе доказано и затвърдено през 2010 г., когато действащият тогава американски президент Барак Обама, а също така и неговият предшественик Бил Клинтън се появиха в последното предаване на Лари Кинг по Си Ен Ен.
Въпросите на зрителите – задължителната щипка сол
В продължение на 25 години Лари Кинг реализира 7 445 предавания, в които гостите му са от най-висок ранг – президенти, кино звезди, автори на бестселъри. И в интервютата му винаги присъстват въпроси на зрителите, като щипка сол, придаващ вкуса на ястието.
Студиото и запазената марка – тирантите
Лари Кинг разбива стереотипа телевизионните водещи да седят в центъра на студиото, на бюрото си. Той е седнал някак встрани, като пред него има старомоден радиомикрофон, приличащ на голям сребърен език. Носи тиранти в стил „момчетата от Уолстрийт“, като обикновено ги комбинира с едноцветна риза.
Без угризения от типа „Простете, не съм Ви чел книгата“
Бройката над 50 000 интервюта, които Лари Кинг е направил за цялата си професионална кариера, звучи като грешка. Но колкото и невероятно да ви се струва – реална е. Почти всеки ден в продължение на четири часа Лари Кинг е пред микрофона – и в телевизионното, и в радиостудиото. За всеобща изненада журналистът си признава нещо, което е в пълен разрез с онова, на което учат студентите по журналистика. „Ако разговаряш с писател, трябва да си прочел поне една негова книга“ – при Лари Кинг тази максима не важи. Той искрено си признава, че не чете книгите на гостите си, но това го превръща в най-обикновен зрител – човек, който няма много информация за интервюирания, но е отворен към него и иска да бъде убеден в неговите виждания за живота. За това и въпросите му звучат доста общо: „Защо написахте тази книга?“ „Защо мислите така?“ При Лари Кинг това не е недостатък, защото той, за разлика от много други журналисти, слуша безкрайно внимателно какво ще му отговорят.
Любимата хватка
Всеки журналист си има някаква хватка в разговора си с гостите. При Лари Кинг любимата тактика е да попита звездата X следното: „По този въпрос вашата колежка – звездата Y – смята така. Интересно ми е дали и Вие имате подобно виждане?“
И на 52 можеш да се събудиш звезден водещ
Днес, като че ли важи правилото, че, за да станеш водещ на собствено предаване, трябва да си млад, секси и чаровен. Лари Кинг започва да води прочутото си предаване – Larry King Live, когато е на 52 години. Първият му гост е Марио Куомо, губернатор на Ню Йорк и вечен кандидат за президент, който задава тона на сериозното политическо токшоу.
Едва след това интервю „Лари Кинг“ се налага като марка, въпреки че още като съвсем млад говорител по радиото в Маями, Лоурънс Циглер, както е истинското му име, сменя фамилията си на „Кинг“. Наложило му се да го направи, защото еврейското й звучене дразнела слуха на масовия слушател. Новата фамилия „Кинг“ му хрумнала от реклама на магазина – King’s Liquor Store. С това име водещият ще бъде запомнен като първата суперзвезда на американския телевизионен небосклон, която извън рамките на статуквото „вкарва“ звездите от политиката и холивудския шоубизнес в телевизорите на милиони, осветявайки красиво и елегантно два свята, за които мнозина мечтаят, но малцина прекрачват.
Най-известните интервюта
Сред 50 000 интервюта има хиляди, които си струва да се изучават в университетите. Ето и някои от най-известните.
През 1987 г. Лари Кинг интервюира богатия предприемач Доналд Тръмп. Задава му и няколко въпроса, свързани с политиката. Отговорите на Тръмп са като зловещо предсказание за реториката, която по-късно използва по време на мандата си като държавен глава на Съединените щати. Това интервю е многократно цитирано с репликата на Тръмп: „Не искам да ставам президент“. Но, както е добре известно, само глупаците никога не си променят мнението.
Интервю с Бил Клинтън от 1994 г. се превръща във възхвала на телевизионната журналистика – близо 22 минути високият гост на Лари Кинг обяснява как предаването му е невероятен начин „да се достигне до обикновените американци“.
През 1998 г. в интервю с вечния синеок изкусител Пол Нюман Лари Кинг успява не само да покаже неговия сдържан характер, но и да го накара да разкрие тайната му за продължителен брак напук на жестоките изкушения в киноиндустрията: „Тайната е в комбинацията на четири важни съставки: страстна любов, уважение, търпение и решителност.“
И за финал – интервюто с американския актьор и режисьор Форест Уитакър от 2013 година. В хода на разговора Лари Кинг, някак между другото споменава, че в началото на кариерата си е отразявал дейността на водача на Афроамериканското движение за граждански права – д-р Мартин Лутър Кинг. Уитакър полюбопитствал: „Бихте ли ни разказали някаква случка с него?“ Първоначално водещият се възпротивил – не искал вниманието към госта му да се измества към него. Но Уитакър бил настоятелен. А трогателните спомени от ранните години на Кинг били нагледно доказателство, че освен да умее да слуша гостите си, Лари Кинг може да разказва истории. И то още как.
