На днешната дата – 17 ноември, през 2003 г. започва мандатът на холивудския актьор Арнолд Шварценегер като губернатор на Калифорния.
Сред първите коментари, придружили новината за това как „терминаторът“ ще решава съдбата на 33 милиона жители, бе цитат от Чърчил – „Най-забавното нещо в историята е колко бързо невъзможното се превръща в неизбежно“.
Появиха се анализи и че възходът на някогашния австрийски културист поставя началото на нова епоха в политиката. Избирателите вече не искат така наречения политик-машина, който е изгладен, сресан, безличен и дължи поста си на дългогодишната вярна служба на партийната централа и на задкулисните игри на големите акули.
И наистина за жителите на Калифорния Шварценегер е олицетворение на тяхната си мечта – с хавайска риза, с очила Ray-Ban и с кадилак. И като стана въпрос за Ray-Ban, нека припомним историята на марката, която, въпреки „помощта“ на Арни, стана най-известната компания за очила в света.
Началото е поставено през 1853 г. в Ню Йорк. Имигрантът от Германия Джордж Бауш решил да открие малък бизнес. Нямал много пари, затова се обърнал за финансиране към предприемача Хенри Ломб. Така се появила компанията Bausch & Lomb, станала известна благодарение на новаторската офталмологична апаратура и на използваните оптични устройства. Започналата Първа световна война донесла на компанията сътрудничество с въоръжените сили на САЩ.
След 74 години, през 1927 г., американският летец Чарлз Огъстъс Линдберг пръв прелита над Атлантическия океан, а през следващите 2 години се наблюдава разцвет на американската авиация.
Издигайки се все по-високо и по-високо, пилотите се сблъскали с проблем – слънцето толкова ги заслепявало, че очилата, които тогава носели, не помагали. Освен това на толкова голяма височина стъклата на очилата се изпотявали. Затова през 1929 г. лейтенантът от ВВС на САЩ Джон Мак-Креди се обърнал към Bausch & Lomb с молба компанията да разработи за пилотите слънчеви очила, позволяващи им да виждат ясно по време на полет.
За да изпълнят поръчаното, на специалистите от компанията им трябвали 7 години; в резултат Bausch & Lomb създала зелени лещи с антиотражателно покритие и пластмасови рамки. Цената на един чифт била 3.75 долара, и тя била 15 пъти по-висока от цената на другите слънчеви очила. След 1 година Bausch & Lomb произвела удароустойчиви лещи и метални рамки за тях. Слънчевите очила получили названието Ray-Ban Aviator. Така се родила нова марка. Първата крачка към завоюването на популярност била смяната на названието от Anti-Glare на Ray-Ban. Това търговско название било зарегистрирано в Бюрото за патенти и търговски названия на САЩ през 1937 година.
Два месеца по-късно рекламата на слънчевите очила Ray-Ban се появила на страниците на вестниците и списанията.
Втората крачка била производството на големите слънчеви очила Large Metal – те напомняли онези, които носели авиаторите. Моделът за професионални пилоти Large Metal остава в строя в продължение на 70 години, ползвайки се с неизменното доверие на авиаторите от всички рангове.
По време на Втората световна война пилотите от американските ВВС продължили да разчитат на Ray-Ban. Изследвания и разработки довели до иновации като лещата с градиентно огледало, която имала специално покритие в горната си част за по-добра защита и долна част без покритие, за да се вижда по-ясно таблото на самолета. Макар че тези продукти и иновации са предназначени за военни цели, те намерили почитатели и сред цивилните клиенти.
Военното влияние върху модата било неоспоримо. Ray-Ban решително преминал от продукция, предназначена за военните, към аксесоар на поп културата.
След Втората световна война Холивуд оказвал все по силно влияние на онова, което хората носели. Wayfarer започнала да продава очилата Ray-Ban през 1952 година. Скоро моделът бил забелязан на големите екрани: отначало във филма от 1955 г. „Бунтар без кауза” с Джеймс Дийн в главната роля, а през 1961 г. във филма „Закуска в Тифани” с Одри Хепбърн.
Духът на промените от 1960-е години не можело да не повлияе на Ray-Ban. От около 30 модела в началото на десетилетието каталогът се разширил до петдесет към 1969 г., включвайки колекции за мъже, жени и деца. Ray-Ban станала световен лидер в областта на очилата благодарение на репутацията си и разпознаваемите стил и качество. Купувачите харесвали не само очилата но и специално изработените кожени и винилови калъфи за тях.
Компанията продължавала да създава нови модели очила, а холивудските звезди продължавали да ги носят. Ray-Ban Olympian I и II били пуснати в продажба през 1965 година, носил ги актьорът Питър Фонда във филма от 1969 година „Волният ездач”.
Слънчевите очила Ray-Ban Balorama се появяват през 1968 г. Клинт Истууд се снимал с тях във филма „Мръсният Хари” през 1971 година. През 1960-е били пуснати още няколко модела, например Ray-Ban Meteor и Ray-Ban Laramie.
Музиката и стилът „диско” управлявали света през 1970-е. Ray-Ban пуснала два модела: Ray-Ban Vagabond и Ray-Ban Stateside, всеки с пластмасова рамка и два вида лещи – огледални (G-31) и стандартни (G-15).
През 1974 година били представени лещите Ambermatic, променящи цвета си в зависимост от осветлението. Те позволявали по-ясно да се виждат обектите на снега, което веднага привлякло много купувачи, увличащи се от зимни спортове.
Следващите две десетилетия – 1980-е и 1990-е преминават за бранда Ray-Ban плавно и без сътресения. На пазара все така се появявали нови модели очила и лещи, а звездите на шоу бизнеса продължавали да ги носят, правейки отлична реклама на бранда.
През 1999 година компанията Luxottica Group откупила бизнеса за производство на рамки от Bausch & Lomb. Сделката включвала предаването на всички права върху брандовете Ray-Ban, Arnette, Killer-Loop Eyewear и REVO.
През 2003 г. Ray-Ban разширила бранда си с колекцията диоптрични очила Ray-Ban Optical и Ray-Ban Junior за деца. През 2005 година колекцията Ray-Ban Junior била разширена. В нея били включени модели, изработени изцяло от титан. През 2006 година била повторно произведена и пусната в продажба легендарната колекция Ray-Ban Wayfarer. На музикалния фотограф Мик Рок било поръчано да създаде нова серия фотографии на Ray-Ban Uncut: Wayfarer Session.
През 2007 г. Ray-Ban започнала рекламната кампания Never hide, подчертаваща уникалната способност на очилата Ray-Ban да поставят онези, които ги носят, в центъра на вниманието. Кампанията „Никога да не е скрито” стартирала на „Таймс Скуеър“ в Ню Йорк на 12 екрана.
През 2009 година Ray-Ban пак преиздала колекцията Wayfarer. Този път акцентът бил върху цветовата палитра. Ray-Ban Wayfarer Colorize Kit позволил на феновете да създадат свой собствен уникален чифт очила с различни оттенъци. В комплекта влизал чифт бели Ray-Ban Wayfarer заедно с шаблони и пет маркера, специално разработени за оцветяване на повърхността на очилата.
През 2011 година Ray-Ban представила колекцията си Light Ray, включваща слънчеви и коригиращи очила по лекарска рецепта. Рамките за очилата по рецепта Ray-Ban Light Ray се изработвали от хипоалергенна, здрава, гъвкава и невероятно лека титанова сплав. Освен това към всеки чифт слънчеви очила Ray-Ban Light Ray е добавен комплект от три лещи за смяна.
През 2012 година Ray-Ban отбелязва наследието си с рекламната кампания Legends, в която са представени данни за реалните хора от всяко десетилетие от съществуването на Ray-Ban. Седем снимки илюстрират седемте десетилетия от 1930-те години до наши дни и те показват че Ray-Ban винаги е била в авангарда на културните промени.
Девет години по-късно Ray-Ban продължава да пише история, а точно тези дни последните им модели са с намаления.
