По време на пандемията мнозина, лишени от възможността да се срещат, както обикновено с близки и приятели, се затвориха по домовете си и се посветиха на позабравени хобита. Разказваме ви как Величка Каменова преоткри везбата и създаде нещо толкова красиво, че си заслужава да бъде видяно от всеки. Тази възможност ще имате и вие до края на юли 2021 г., като посетите Националния етнографски музей в Княжеския дворец.
Идеята за изложбата „Из краищата на везмото“
Проф. Иван Гаврилов, който е началник на клиниката по гръдна хирургия – УСБАЛ по онкология, забелязва как с избухването на пандемията майка му Величка Каменова изведнъж променя настроението си. Спира да излиза от стаята и постоянно гледа телевизия. Гаврилов намира решение – открива книгата на Ирен Величкова – Ямами, в която се съдържа модела „Карта на България, извезана с мотиви от традиционни български шевици“. Комплектова я с конци и я подарява на майка си. Първоначално Каменова се колебае, но после, след като прави първия бод, започва да шие по 8 – 10 часа на ден. Когато картата е готова, синът и майката решават да я дарят на Националния етнографски музей. Малко по-късно от самия музей се вдъхновяват да покажат изложба, в която най-лично място да отделят на картата, наречена „България“. Идеята на куратора на изложбата д-р Чавдар Димитров е да покажат и други експонати, съхранявани в колекциите „Шевици“, „Българско народно облекло“ и „Златарство“ на музея.
Сред тях са акварели и непоказваната досега карта с български носии на художничката – етнограф Евгения Лепавцова.
Тя е била намерена в лошо състояние сред архивните артефакти на Музея и за да бъде показана, е трябвало да бъде реставрирана. Но като цяло още от Втората световна война, когато при бомбардировките е разрушено депото на Музея, етнографите с болка споделят, че архивът им не е в най-доброто си състояние.
Друг интересен експонат е габровският сокай, който представлява забраждане с дълга правоъгълна везана кърпа и метален венец-полукръг. Всички метални части по него са били дар за невестата.
Те, заедно с обеците, били купувани от свекъра или приготвяни в дома на младоженеца. „Този сокай е бил на някоя царица“ – не скриваха възхищението си посетители на изложбата.
Картата на България в шевици и числа
На най-челно място е сложена изработената от Величка Каменова карта на България с мотиви от традиционни български шевици е с размери 195/165 сантиметра. Изработена е от общо 144 шевици и е точна реплика на модела на „Карта на България, извезана с мотиви от традиционни български шевици“ на Ирен Величкова – Ямами. За да създаде модела й, Величкова – Ямами е осъществила задълбочени проучвания на шевиците в отделните региони на страната, подбирайки основните мотиви.
За създаването на „България“ Величка Каменова е използвала над 2 кг конци. Започнала е да работи по нея на 3 март 2020 г. и я завършва след 9 месеца.
„Идеята за поставяне на различни костюми и шевици в картата на страната е „запазена марка“ на етнографските музеи на Балканите,“ обяснява заместник- директорът на ИЕФЕМ – БАН д-р Иглика Мишкова. По думите ѝ у нас най-популярна такава карта е тази, издадена през 1941 г. от Българското народоучно дружество, дело на художника Георги Петков и етнографа Христо Вакарелски. Днес Ирен Ямами и Величка Каменова продължават традицията.
„И когато човек застане пред картата на България и погледне шевиците, има усещането, че те, със своята особена функция, да пазят и лекуват, дават особена сила на страната“ – споделя историк, ентусиазиран от посланията в изложбата. А те никак не са малко – неслучайно везаните елементи в дрехите в първите години след Освобождението започват да се възприемат като българско културно наследство. В тях е скрито посланието, че всяка жена, която е държала на рода си, е предавала на дъщерите и внучките си умението да везат шевици. Предавала им е и осъзнатото разбиране, че всяка шевица е стремеж към подреждането на света около тях – като фигури, цветове, съчетания.
За да го усетите, посетете изложбата „Из краищата на везмото“ и не пропускайте да се запознаете и с определението за везмо, дадено от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
„Цялото везмо се нарича шар. Само бялото се нарича път – път плетеме. Дебелото ребро е зигзаговидната линия. А самата ажурна шевица се нарича делена дъска. По ръкавите се везе с багрило и усукани конци. Най-напред бележат с кникати конци, а после го пълнят със закличе – така се казва бода, известен още и като „виено“ и който е подобен на прав бод. Най-долният ред на везмото се нарича „терзийско“ или „решено“ и представлява ресниста черта, а под него има ширит. Вътре се запълва с бод, подобен на рибена кост.“
