Как размерът на доходите определя какво ще се случи с приятелството ви

Фийби, Рейчъл и Джоуи от телевизионния сериал „Приятели“ си поръчват салати и вода от чешмата в ресторанта, а после стоят изумени, когато им казват, че цялата компания трябва да си подели сметката.

 

Припомняйки този епизод от „Приятели“, британският „Гардиън“ повдига темата за случаите, в които поради разлика в доходите някои приятелства приключват безславно. Оказва се, че такива случаи не са малко.

Първи пример: Деклън е в ресторант, в който не може да си позволи да плати сметката, но е поканен да отпразнува в него рождения ден на свой стар приятел от училище. „Поръчах си само ордьовър, а всички останали и първо, и второ, и трето, плюс шапманско. Много шампанско. Изплаших се. Когато дойде сметката, всички решиха да си я разделим. Не знаех как да откажа. За щастие в компанията имаше човек от шоубизнеса и той предложи да плати цялата сметка. Изпитах невероятно облекчение“, спомня си Деклън. Но въпреки благоприятната развръзка, вечерта му оставя неособено приятен спомен. „Имах чувството, че всеки на масата искаше да докаже нещо. Като че ли искаха да ми покажат, че живеят на различна планета от мен. От кога е нормално да се похарчат 1000 паунда за вечерята на осем души?“

В действителност подобни преживявания, като тези на Деклън, имат и други хора – те се усещат по-болезнено в края на вашите двадесет или в началото вашите тридесет години – тогава, когато приятелите ви от университета, с които сте хрупали едни и същи несварени макарони, започват да посещават скъпи ресторанти с колегите си; приятелите ви от училище ходят на пищни банкети, които вие не можете да си позволите. За мнозина е по-лесно да прекратят подобни приятелства, отколкото да се изправят пред болезнената истина: парите влияят на приятелството.

„Хората не обичат да говорят за пари“, казват терапевти, специализирали се в преодоляването на финансови кризи. Голямата разлика в доходите се отразява и на романтичните отношения. „Има двойки, при които единият лети в първа класа, а другият – в икономическа“, дават пример терапевтите.

Но защо ни е толкова трудно да говорим за финансовите си възможности? – питат от „Гардиън“.

Ние се мръщим, когато ни питат колко получаваме, но се съгласяваме да си делим сметките, вместо да изпитаме неудобството да признаем, че по-скоро ще платим само онова, което сме консумирали.

„Нашето общество не знае как да говори за пари без емоции“, казва проф. Елси Мичи от университета в Луизиана, автор на „Вулгарният въпрос – парите“.

Отношението на британците към парите се оформя по време на индустриалната революция.

Тогава се създава средна класа, която започва да достига по богатство аристокрацията, но лицемерно се държи така, сякаш това изобщо не я интересува. Накратко – когато парите се оказват мощна сила, за тях е по-добре да не се говори. Но това е да отричаш нещо, което реално се случва, коментира проф. Елси Мичи.

Втори пример: Джеймс е на 27 години, работи в софтуерна компания. Печели годишно 145 000 паунда. Споделя, че когато излезе с приятели, всички очакват, че той ще плати сметката, тъй като, естествено, взима много повече от тях. На него това не му харесва, защото в един момент започва да си мисли, че те излизат с него само заради парите му. Но и той не повдига неприятния въпрос пред приятелите си.

„Парите не са само пари и това отчасти обяснява защо е толкова трудно да се говори за тях. Парите са и сигурност, и свобода, и власт, и социален статус и начин да покажеш, че държиш на някого. Когато някой от приятелите ви възприема парите като източник на власт и социален статус, то вие едва ли ще продължите приятелството си с него“ – обяснява Фентън Крийви, професор по организационна психология.

„По-заможните предпочитат да общуват с хора, които могат да си позволят същите неща като тях. Приятно ти е да посещавате едни и същи места, да четете едни и същи книги и вестници, да се обличате от едни и същи модни къщи, да се храните в едни и същи ресторанти“, казва Алекс Холдър, журналист, специализирал се по темите за паричните проблеми. Той разказва, че никой с по-висок социален статус няма да приеме, че целенасочено е искал да общува само с хора, които печелят колкото него, но просто така се случва.

От друга страна, колкото сте по-богат, толкова по-убедено ще вярвате, че успехът идва с упорит труд и талант и че той далеч не е плод на късмет или привилегия“, отбелязва Фентън Крийви и допълва: „Ако тези нагласи се задълбочат, лесно ще зачеркнете от списъка си с приятели онези от тях, които са по-малко успешни, защото ще разполагате с аргумента – те просто не полагат достатъчно усилия.“

Трети пример: Катрин Джонсън, на 34 години, сменя професията си –  от сферата на финансите отива да работи в рекламния сектор. Тя е наясно, че ще изкарва много по-малко пари (доходите й се свиват с две трети.) Но далеч не очаква, че ще бъде изключена от предишния си приятелски кръг. „Спрях да бъда канена на срещите им“, признава Джонсън. „Вероятно те си мислят, че ако ме поканят, ще откажа, защото не мога да си позволя да похарча толкова много за едно излизане. Това е много гадно..“ – възмутена е Джонсън. Според нея, ако те наистина държат на нейната компания, биха могли да измислят и други варианти, като например й предложат просто да излязат на кафе.

Правилото е да се търсят творчески решения, твърдят терапевти. Можете да ги поканите на вечеря у вас или да им предложите заедно да сготвите нещо.

Други са решили, че за парите трябва да се говори открито и в „Инстаграм“ публикуват размера на заплатата си, защото за тях това е социално табу, което трябва да разбият. Те са наясно, че връзката с парите е толкова сложна, колкото са сложни взаимодействията между инвестиционните фондове и офшорните зони, например. Но не е нужно да е така.

„Понякога се случва приятели с различни по размер доходи да се разминат в един момент в живота, но причината е, че и двете страни не са държали достатъчно на приятелството между тях“ – твърди Фентън Крийви и добавя: „Все пак в едно приятелство решенията винаги са повече от проблемите за преодоляване“.