Днес е Международният ден за борба с корупцията и конфликта на интереси. Един от елементите й човек да използва длъжностната си позиция за лична облага. Преведено на езика на света на шоубизнеса, това означава актрисата, омъжена за режисьор, да го „корумпира“ така, че главните роли винаги да са за нея. Интересният епизод от живота на София Лорен, който ще ви разкажем, е нагледен пример, че при актриси от такъв ранг корупционни отношения не са възможни.
Всички несъмнено знаят коя е София Лорен (1934) – знаменитата италианска актриса, позната у нас главно с филмите „Чочарка“ (1960), „Брак по италиански“ (1964), „Графинята от Хонконг“ (1967), „Слънчогледи“ (1970). Любовта и почитта на италианците към нея най-добре се илюстрират с едно изказване, приписвано на италиански кардинал по време на дебатите относно клонирането на хора. Той бил категоричен, че клонирането е редно да се забрани, но преди това нека бъде клонирана София Лорен.
Сара Монтиел – първата испанка в Холивуд
Другата героиня в нашата история е Сара Монтиел (1928-2013), на която е посветен музей в родния й испански град Кампо де Криптана. За актрисата и певицата, прочута най-вече в Испания и Латинска Америка, ще е нужна по-обширна биографична справка.
Рожденото име на звездата е Мария Антония Алехандра Висента Елпидия Абад. Тя е първата испанка, която се снима в Холивуд, където става известна през 50-е години на миналия век. Мечтата й още от четиригодишна е да стане актриса и да вълнува публиката. Започва да пее в църковен хор. Печели вокален конкурс в Мадрид, където учи музика и декламация. Красота, глас и амбиция я извеждат на 16 години до дебют в киното – „Обичам те за мен“ (Te quiero para mí) (1944), но привлича погледите през 1949 г. с ролята си – макар и второстепенна – в „Любовна лудост“ (Locura de amor) на режисьора Хуан де Ордуня (1900-1974).
Заминава за Мексико, където кинопроизводството по онова време е във възход и играе във филми заедно с мексиканските кинозвезди Долорес дел Рио, Мария Феликс, Педро Инфанте Артуро де Кордоба… Там се запознава и сприятелява с артистични личности като Фрида Кало, Пабло Неруда, Октавио Пас. Сара Монтиел е забелязана в Холивуд и е поканена да участва във „Веракрус“ – американски уестърн от 1954 г. с Гари Купър (1901-1961) и Бърт Ланкастър (1913-1994). Тя не просто минава през Холивуд, а живее с атмосферата на Меката на киното – близка е с Грета Гарбо (1905-1990), Мерилин Монро (1926-1962), Чарлс Бронсън (1921-2003), Чарли Чаплин (1889-1977), Елизабет Тейлър (1932-2011).
Има роман с Гари Купър, съблазнява Джеймс Дийн (1931-1955), готви на Марлон Брандо (1924-2004), пуши пури с Хемингуей (1899-1961), окуражава младата Барбра Стрейзънд (1942). През 1957 г. се връща в Испания, за да се снима в „El último cuplé“ („Последната чаша“) на Хуан де Ордуня, където се утвърждава като звезда и с пеенето си. Прекратява отношенията си с киното през 1973 г., когато започват разсъбличанията, и се насочва към участия в театъра и в телевизионни предавания. През 1957 г. се омъжва за режисьора Антъни Ман (1906-1967), като през 1963 се развежда с него. През 1964 г. за няма и година е съпруга на Хосе Висенте Олаля (1933-2015), като църковният им брак е разтрогнат официално чак през 1978 година. През 1979 г. сключва брак с Пепе Тус (1931-1992), а през 2002 г. се омъжва за 37-годишния кубинец Антонио Ернандес, когото не издържа повече от година, като процедурата по развода приключва едва през 2005 година.
Ролята на доня Химена в „Ел Сид“ – ябълката на раздора
От тази кратка биографична справка се подразбира, че испанската дива – доста активна, експанзивна и емоционална натура – няма как да гледа с добро око на София Лорен, която й „взима“ ролята на доня Химена във филма „Ел Сид“ (El Cid) (1961). Ел Сид Кампеадор, както са наричали благородника Родриго Диас де Вивар, е национален герой, прославил се в борбата на испанците срещу маврите за освобождението на страната. На него и на подвизите му е посветена едноименна поема.
Защо доня Химена не остарява
За суперпродукцията „Ел Сид“ – с бюджет около 6 милиона долара, има доста любопитни подробности. Продуцентът на италиано-американската продукция е Самюъл Бронстън, който отговаря за всички холивудски филми, снимани по онова време в Испания. Режисьор е Антъни Ман, тогава все още съпруг на Сара Монтиел, но избрал за главната женска роля на доня Химена не жена си, а италианката София Лорен. Антъни Ман е недолюбван от изпълнителя на главната мъжка роля – Чарлтън Хестън (1923-2008, носител на „Оскар“ през 1960 г. за главна мъжка роля в „Бен Хур“). Не стига това, но Хестън е критичен и към Лорен. Обвинява я, че закъснява за снимките и се смята за голяма звезда. Факт е, че София Лорен има своите капризи и те водят до едно странно решение: докато Ел Сид остарява по време на снимките, тя запазва своята младост свежа. За такова нещо в миналото жените са били обвинявани, че са сключили сделка с дявола и са били горени на клада.
Освен това София Лорен постоянно спори – не само с Хестън, а и с продуцента Бронстън, от когото иска неустойка за неспазване на някои условия от договора. Злите езици говорят, че за участието си Лорен взела един милион долара (според други само 200 хиляди за 10 седмици), т.е. повече от Хестън, и че накарала за нея да наемат лична фризьорка, която струвала на продукцията по 200 долара седмично. Освен това сценарият бил преправян няколко пъти, за да стане ролята й по-важна.
Не бива да се пропуска и участието на испанския диктатор Франко, не във филма, естествено. Той обявява суперпродукцията „Ел Сид“, че е „от национален интерес“ – дотогава категория, запазена само за испанските филми. Разрешава снимките да стават във всички замъци и укрепени градове в страната, предоставя безплатно статисти – около 7000 души – войници от армията, и коне – от държавните институции. Франко е толкова ангажиран с филма, че нарежда на бъдещия крал Хуан Карлос и съпругата му доня София да ходят да гледат снимането.
Филмът има три номинации за „Оскар“, но не получава нито един. Остава утехата, че само в САЩ приходите от продажбата на билети са 26 милиона долара.
Как София Лорен присъства на етюда на Сара Монтиел „лошо ми е“
Но да се върнем към деликатните „звездни“ отношения между дамите. След като дневните и нощните усилия на Сара Монтиел да убеди мъжа си, режисьор на филма, да й даде ролята, се оказват безуспешни, испанката започва да замисля своето отмъщение.
Снимките започват в студио в мадридския квартал „Чамартин“. София Лорен и Антъни Ман се разбират всяка сутрин в 6 часа тя да го взима от апартамента, където режисьорът живее със съпругата си Сара Монтиел. Испанката не е свикнала да става толкова рано. Но една сутрин се събужда по-рано – за да си отмъсти. Пет минути преди шофьорът на Лорен да позвъни на вратата, тя започва своето представление – виковете й огласят дома: „Лошо ми е! Бързо повикайте доктор Естебанес! Помощ! Умирам!“ Колкото и невероятно да изглежда, те нямат телефон в апартамента. Племеничката й хуква да търси лекар. А докато жалостивите викове на кралицата на испанското кино огласят блока, София Лорен седи в колата и чака. Скоро идва докторът, все още сънен и гурелив.
След обстоен преглед той установява, че на Сара й няма нищо. Режисьорът си дава сметка за измамата и бързо слиза долу, където заварва Лорен разтреперана от гняв. И тъй като „заболяването“ се случва за втори път, Ман наема до края на снимките самостоятелно жилище в друг блок в Мадрид. Той отново работи със София Лорен в „Падането на Римската империя“ (1964), отново в Испания, но вече се е развел със Сара.
