Как Париж се връща към нормалния живот

Осемдесет и осем годишната Матилд не е от страхливите. Само няколко часа след откриването на едно от парижките кафенета тя седи на терасата му и безгрижно пие безалкохолно.

 

„Очаквах този момент, – казва тя – отново да бъда сред хора и повече да не съм сама”. Специално за случая Матилд се е издокарала с цветна рокля и си е направила идеална прическа .

Кафенетата в Париж, затворени заради пандемията, подновиха работата си, но сега в тях действат нови правила за настаняване и навсякъде има дезинфектанти.

„Разбира се, че ме е страх, – казва приятелката на Матилд Ани. – Но знаете ли на нашата възраст не ни остава чак толкова много време, затова в някакъв момент просто трябва да го направим”.

Защо опустелият Париж загуби идентичността си

Много хора изпитаха облекчение от отварянето на парижките кафенета и барове. Терасите им се изпълниха с хора.

В пустотата на този град, особено по време на локдауна, имаше нещо мъчително, казва авторът и историк на френската култура Джоан Дежан. „Париж изначално е построен за хората на улицата, за да могат да го гледат и да му се любуват. Без пешеходците, оглеждащи всичко наоколо, от градините до големите сгради на остров Сен Луи, смисълът на съществуване тук се губи”, обяснява тя пред Би Би Си.

По време на карантината опустяха много градове, продължава Дежан, но най-много тази пустота беше фотографирана в два града – във Венеция и в Париж. Във Венеция, за да покажат как изглежда градът без туристите, в Париж, за да покажат колко неузнаваем е градът без хората.

„По време на карантината дори ми харесваше, че се чуваха птиците. Почувствах се малко изплашена от това, че хората отново се върнаха на улиците”, – разказва Делфин. Тя и двете й малки дъщери живеят около базиликата „Сакре Кьор”. Когато градските власти разхлабват малко мерките, Делфин, заедно с други родители излиза на улица „Монмартър” със сгъваем стол, за да погледа как децата играят футбол.

Неотдавна мъж излязъл на прозореца, за да ги помоли да не шумят, защото работи от дома си, разказва Делфин. „Чуваше се как жена му зад него крещи да се махаме. Беше очевидно, че двамата са на предела”, добавя Делфин.

Не всички парижани са били нещастни      

Алан Кадури, психиатър в една от парижките болници, разказва, че бил поразен от това колко хора всъщност са се чувствали  комфортно по време на карантината. „Онези, които се страхуват от социални връзки, се чувстваха защитени по време на изолацията, – обяснява той. – Други, които намират романтичните отношения за сложни, не трябваше да си задават въпроси. Тийнейджърите бяха щастливи да си седят вкъщи, да играят на видеоигри и да общуват в социалните мрежи”.

Но има голяма разлика между опита на парижани и този на медицинските сестри в болницата, в която Кадури работи. „Всяка десета медицинска сестра беше подложена на нападки по време на локдауна. Някои бяха молени от своите съседи да напуснат квартирите си, за да не ги заразят”, разказва психиатърът.

Сега, когато нормалният живот се завръща, той вижда, че някои от сестрите са изтощени морално и физически. „Всички те са преуморени и се страхуват от втора вълна. Чух от 30-годишни медицински сестри, че им е трудно да се качват по стълбите”.

Париж днес

Мариел Ролан е медицинска сестра в същата болница, в която работи и Кадури. Тъй като натискът върху здравната система отслабва, болниците отново се пълнят с обичайните пациенти без коронавирус, и обществената подкрепа за медиците намалява.

„Когато нашите пациенти започнаха да се връщат, те бяха толкова агресивни, колкото и преди, – разказва Мариел. – Казах им, че е безполезно да ни ръкопляскат всяка вечер, ако ще се държат така! Хората имат къса памет. След Батаклан (терористичните актове в Париж от 2015-а) полицаите бяха герои, а сега всички мислят, че те искат да ни убият”.

Париж започна да оживява след месеци на социална и икономическа кома, и става очевидно какви хора, всъщност, са важни за града. Както казва един изследавател, кой е по-важен за вас: топмениджърът, който работи от дома си, или човекът, който доставя продукти на майка ви?

И това, което беше очевидно по време на протестите на жълтите жилетки, отново изплува на повърхността: хората, благодарение на които Париж функционира, боклукчиите, машинистите на влакове, учителите и медицинските сестри, не могат да си позволят да живеят тук.

„Ние няма да се справим с това еднакво”, счита френският географ Люк Гвядзински. Много богати парижани вече мислят да напуснат столицата, много от тях го направиха по време на карантината. Това може да е от полза за малките провинциални градове във Франция, тъй като Париж доминира в икономиката на страната, разсъждава географът. Но какво ще значи това за живота на самата столица?

„Париж е като Феникс, той ще се възроди, – казва Люк. – Париж не е просто икономически център, образът му на столица на любовта и романтиката не е пострадал. Но за хората, живеещи в града, това беше друга история”.