На площадите могат да се правят не само протести, а и култура. Това се опитаха да докажат Coфийcки диcкуcиoнeн фoрум, стoличнa oбщинa Рaйoн „Cрeдeц“, специализираното издателство в издаване на драматургия – Blасk Flаmingо Publishing и фирмата за производство на тениски 38tshirts. Дали успяха – разказваме ви накратко, а вие преценете сами.
Площадът
Площадът, който организаторите бяха избрали, се нарича „Португалия“. На него се намира паметникът на Светослав Лучников (1922-2002) – министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992).
Скулптурата, открита на 10 октомври 2012 г., е дело на Данко Данков, а цялостният архитектурен проект – на арх. Стефан Беязов. Инициатор за издигането на паметника е клуб „Светослав Лучников“ с председател проф. Христо Баларев, а дарители са д-р Георги Лазаров от САЩ, както и депутати от Синята коалиция. С паметника клубът оказва дължимото на Лучников за законопроектите му, свързани с реституцията на отнетата след 9 септември 1944 г. собственост. Лучников е автор на закона, наречен на негово име, задължаващ държавата да обезщети онези собственици на одържавени имоти, чиято собственост не е възможно да бъде възстановена.
Културата
На площад „Португалия“ бе представена на маса пиесата „Вeрниcaж” нa Вaцлaв Хaвeл, в прeвoд на Мaртин Млaдeнoв.
Учacтваха aктьoритe Иcкрa Aнгeлoвa, Cимeoн Влaдoв и Cтeфaн Cтoянoв. По-късно свири група Dаа Sееd със спeциaлни гocти челистката Магдалена Петрович, вокалистката Михаела Мартин и китаристът Иван Стилянов.
Дискусията
Дискусията, която събра немалко слушатели на площада, бе на тема „Плoщaдни изкуcтвa, грaдcки cбoрищa, cубкултури“. Причината организаторите да изберат подобна тема е свързана с коронавируса. Останали затворени вкъщи, те си припомнят онези години, когато вместо да цъкат върху телефоните, отивали на така наречените софийски сборища, за да се видят с някого, с когото имат сходни интереси, да споделят едни и същи емоции. По-конкретно бяха споменати местата „Синьото кафе“ (където се събирали феновете на рок музиката), „Кравай“ (където ходели пънкари и уайфове) „Попа“, „Аптеката“, кафето „Медовина“, градинката пред „Кристал“.
Участници в дискусията бяха поетесата Cилвия Чoлeвa, театралният критик Гeргaнa Пирoзoвa и музикантът от „Атлас“ – Пeпи Пиcaрcки. Модератор на дискусията бе журналистът от БНТ Георги Ангелов.
Ето и по-любопитните наблюдения на дискутиращите.
Според Силвия Чолева на площада няма уют, а литературата търси именно подобна атмосфера. Ето защо за нея е нелогично да се търси литература на площада. Георги Ангелов веднага я контрира: „На площадите обикновено има кафенета, а в тях е много уютно да четеш на чаша бира или вино“.
„В кафе – всеки може!“ – отговори му Чолева и продължи:
„Предизвикателството е да застанеш в градинката на „Кристал“, да четеш поезия и да минават всякакви хора. Съвсем наскоро имахме подобно четене и след като всичко свърши, там се появи един много пиян, а вероятно и друсан човек. Дойде адски близо до мен и започна да говори в рима. Попитах го дали не е рапър. А той ми отговори: „Не, не съм“. Каза ми доста сантиментални неща, а имаше и цинични.“
„Да не е бил Ани Илков?“ – попита дяволито Георги Ангелов, имайки предвид, че преподавателят по възрожденска литература в Софийския университет е известен и като автор на нецензурни стихотворения.
„Не“ – продължи Чолева и обясни, че разказва тази случка, за да се разбере, че не е никак лесно едно пространство да се обживее с литература. Иначе и на нея много й се иска по площадите да се говори за романи, поезия и писатели, така, както някога са го правили футболните запалянковци в градинката пред Банята. Там те се събирали, говорили, спорили, дори се сбивали на тема футбол…
„Не всеки площад е равен на другия площад“ – категорична бе Гергана Пирозова. И добави: „Тук сме се събрали да мислим за онези площади, които са наши топоси. Топосът е място, което събира време, пространство и действащи хора, обменящи идеи. Място, изпълнено с колективна памет. И на тези площади и кръстовища, включително (като „Кравай“, например), се събирахме по интереси, заявявайки, че сме различни и че искаме да бъдем част от нещо по-голямо – от така наречените субкултури.
Но защо тези места изчезнаха? – попита Пирозова и даде своето предположение: „Тези места нарочно бяха умъртвени „отгоре“, за да не могат хората да се събират на тях“.
„Всички онези места някак-си тенденциозно бяха заличавани с промени и с ремонти.
На мястото на „Синьото кафе“ се появи метрото, на „Кравай“ днес е магазин за платове. А новите площади далеч не се проектират с идеята на тях да се задържат и срещат хора. Те стават като галерии и музеи, в които няма живот“ – категорична бе Пирозова.
Пепи Писарски направи уговорката, че макар и да звучи нескромно, софийските сборища или по-скоро „средища“ са възникнали около музикантите. И когато музикантите изчезнали, и местата изчезнали.
Той разказа лични спомени – как някога на „Синьото кафе“ и на „Кравай“ идвали фенове от цяла България. За тях музикантите били ролеви модели – обличали се като тях, слушали тяхната музика. И така постепенно се създавали ценности, най-основната от които била свободата.
А музикантите се събирали на „Синьото кафе“, защото то било близо до Националното радио и всеки обед – между 12.00 часа и 13.30 часа всички музикални редактори идвали да си говорят с музикантите.
„И около телевизията се събирахме. Принципно музикантите и медиите са много свързани и когато медиите ни обърнат гръб, и ние изчезваме. И когато журналистите престанаха да идват на тези места, и ние, музикантите, спряхме да ходим“ – призна Писарски. От друга страна той припомни как в пространството пред „Кристал“ се събирали музиканти, които свирели по заведения, и там те разменяли ноти, сформирали групи, продавали дискове.
„Много ми липсват тези места и ми е мъчно, че младите не успяха да развият такива средища или сборища около изкуството, а се събират по-скоро около спорта“ – обобщи тъжно музикантът, имайки предвид, че за днешните младежи техните „Кравай“ и „Синьото кафе“ са местата, на които ходят скейтърите и байкърите.
