Със своята 1500-годишна история, една от най-популярните игри в света не спира да завладява все повече сърца. Но малцина се замислят кой и защо променя правилата на играта – веднъж и завинаги. Разказваме ви кой е „ главният виновник”:
История
Никой не може да даде точна дата, когато точно се е появил шахът, но мнозина предполагат, че това е периодът между III-ти и VI-ти век. Най-различни учени допускат, че първите партиди били изиграни в Китай, Индия или Персия. Най-вероятен е индийският произход, като производно на играта шатрандж, а оттам новото открие било пренесено в Древна Персия.
Етимология
Името „шахмат“ е с персийски произход и има смисъл на „царска игра“. Съставено е от думите: „шах“ (شاه – крал, цар, владетел) и „мат“ (مرده – мъртъв). Който умъртви противниковия цар, той печели играта.
В интерес на истината, не на всички езици думата за „шах” е производна на персийската. На испански и португалски словото „ахедрес/жадрес” идва от арабското “شطرنج” (шатрандж), което е производно на санскритската дума „шатуранга” ( चतुरङ्ग – от четири играча).
Апропо, владетелите от династията Пахлави, управлявали Иран от 1925-а до 1979-а, са наричани шахове.
Испанската мания
Рано или късно шахматът бива пренесен и в Средновековна Испания, където станал изключително популярен – особено сред аристокрацията. Толкова известен, че първото световно състезание по шах било организирано през XVI-ти век от крал Филип II. Дори в библиотеката на манастира Ескориал се намира един от най-старите книги, свързани с шахмата – „Книгата на игрите” (El libro de los juegos), поръчана лично от краля на Кастилия, Леон и Галисия Алфонсо X Мъдри (1221-1284).
Триумфът на царицата
Както споменахме по-горе, персийската игра заема специално място в сърцето на испанците. И след няколко века славата и обичта към шаха достигнали и до Изабел Кастилска (1451-1504) – кралицата-обдединителка на съвременна Испания.
До този момент царицата (наричана също и „дама”) е най-слабата фигура на шахматната дъска, придвижвайки се със само едно квадратче на ход. На Изабела, обаче, тези правила хич не ѝ са се понравили, затова владетелката взела решението те да бъдат променени веднъж и завинаги.
Така царицата се преврънала от най-слабата в най-важната и силна фигура на шахматната дъска, задминавайки дори и самия цар. Разбира се, този ход на испанския монарх е и доста символичен – по този начин Изабел Католичеката показла, че не само е най-влиятелната жена в кралството, но и в целия тогавашен свят.
Нещо повече – както пише испанският писател Луис Зуеко, по данни на La Sexta, чиято последна творба El tablero de la reina („Дъската на кралицата”) разказва именно за този гениален ход на Изабела: „Това решение е трябвало да бъде вдъхновено от реална личност. Не някоя случайна кралица, а именно такава, която не само можела да сплаши мъжкото съсловие, но и безпроблемно да шокира обществото през онази епоха. Това е Изабел. Всичко е свързано… Но ако това бяха англичаните, целият свят щеше вече да го знае…”.
