12 100 представления годишно, 1. 600 млн. зрители и близо 110 млн. лева от бюджета на Министерството на културата. А причината броят на зрителите да е по-малък, се дължи или на някакво сгрешено надуване на числата от 2019 г., или на очакваните демографски промени през 2020 година. Каквато и да е причината, театралните зали няма да останат празни. А 2019 г. ще се запомни с изключително голям к брой зрители на театрални представления. Вероятно в това има пръст „отгоре” и обичаният Йордан Радичков. Отминаващата година като че ли минава под неговия знак – на писателя и драматурга, дал една от най-поетичните дефиниции за човека:

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Йордан Радичков, авторът на емблематичните пиеси „Суматоха”, „Януари”, „Лазарица”, тази година щеше да навърши деветдесет. По този повод бе издаден и десетият му том от събраните съчинения, включващи сценарии за кино и телевизия. Но за да не се зареем в посока света на киното, ще се хванем за още една мисъл на Радичков, от която да се оттласнем за представянето на театралната 2019 година:

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните… Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.”

А ето и успешните трудни уроци на 2019 година:

„Наблюдателите. Хипотеза за отвъдното“

Представлението е по пиеса на Константин Илиев, режисьор е Явор Гърдев, сценограф – Никола Тороманов, костюмите са дело на Свила Величкова, музиката – на Калин Николов. В него участват Цветан Алексиев, Христо Петков, Кире Гьоревски, Леарт Докле, Ненчо Костов, Димитър Николов, Стефания Колева, Анна Пападопулу, Благовест Благоев, Елена Телбис, Павлин Петрунов, Йосиф Шамли, Емил И. Марков, Илиана Коджабашева, Мартин Димитров. Премиерата бе в края на 2018 г. – на 22 декември, в Народния театър.

Трудността е в това, че текстът е със сложна, многостранна динамика на действието и има риск цялото представление да се опропасти, ако режисьорът или актьорите решат да фаворизират някой от пластовете. За да бъдем по-конкретни – пиесата ни среща с хора от отвъдното, смесват се различни светове и герои от мащаба на Левски (Ненчо Костов), Ботев (Леарт Докле), Имануел Кант (Димитър Николов) и Достоевски (в ролята гледахме непрежалимия Йосиф Шамли). А всичко започва с млад съдия, който се подписва върху акт за регистрация на съмнително акционерно дружество.

(През новата година можете да гледате „Наблюдателите. Хипотеза за отвъдното” на 30 януари, 29 февруари, 8 март и 24 март)

„Развратникът“

Ириней Константинов чества 70-годишнината си с роля в спектакъла – философски водевил – „Развратникът“. Негов автор е един от най-популярните съвременни драматурзи –  французинът Ерик-Еманюел Шмит. Режисьор е Стоян Радев, сценограф – Никола Тороманов, костюмограф – Елис Вели, композитор – Виктор Стоянов. На Ириней Константинов партнират Петя Силянова, Лилия Маравиля, Симона Халачева, София Маринкова, Стефан Кондров. Премиерата бе на 17 януари в театър „София“.

Трудността е да се пресъздаде образа на развратника, който, всъщност, е известният френски философ и писател – Дени Дидро. Върху неговото творчество Ерик-Еманюел Шмит пише дисертация, която издава със заглавието „Дидро или философията на съблазняването“. Основното предизвикателство пред Константинов е именно жонглирането с либертинските схващания за морала, естествеността и сексуалността, като най-тежка е задачата на Ириней Константинов, чийто герой трябва да е едновременно и рационален, и емоционален, и естествено неестествен.

(Може да гледате „Развратникът” на 14 и 26 януари, на 13 и 29 февруари)

„Сбогом, Йохан Райс!”

Пърформансът на Студиото за документален театър VOX POPULI с режисьор Неда Соколовска лесно си взаимодейства с публиката без значение от нейната националност или етническа принадлежност. Визуалната среда е дело на Владислав Илиев и Ивелина Иванова от Phormatik Visual Lab, сценографията e на Иван-Александър Тодоров. Премиерата на „Сбогом, Йохан Райс!” бе на 6 април на сцена Backstage в театър „Азарян“. Участват актьорите Василия Дребова, Георги Налджиев и Петко Каменов. Предизвикателството в спектакъла е как едни до болка познати теми – за дигиталното общуване между хората и за все по-голямата ни зависимост от мобилните устройства – могат да се представят по начин, който да ни е от полза по пътя на своеобразното изтрезняване.

„Как е”

Представлението е по текстове на Самюъл Бекет. Режисьор е Василена Радева. Участват актьорите Елена Димитрова и Васил Ряхов. Сценографията и костюмите са дело на Ралица Тонева, музиката – на Любомир Брашненков. Премиерното представление бе на 5 февруари на сцената на Театрална работилница „Сфумато“.

Да се поставя Бекет като колаж от текстове е особено предизвикателство, имайки предвид, че той винаги е държал на конкретното място на думите и жестовете. А още по-трудно е да се предаде неговия характерен хумор без обяснения и емоции. Но въпреки всички тези препятствия, „Как е” може да получи утвърдителен отговор или прочутата Бекетова реплика: „Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.”

„Басейнът“

Представлението е по пиеса на един от най-поставяните в Европа съвременни немскоезични драматурзи – Щефан Фьогел. Режисьор е Атанас Атанасов, сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова, музиката – на Добрин Векилов – Дони. Участват Мимоза Базова, Веселин Анчев, Анастасия Ингилизова, Асен Кобиларов, Евелин Костова. Премиерата бе на 8 май на сцената на „Българска армия”, а през новата година можете да гледате спектакъла на 11 и 20 януари и на 5 и 21 февруари.

Основното предизвикателство в него е пред героинята на Мимоза Базова – Ана Шнайдер. Преживявайки смъртта на своя съпруг, тя трябва радикално да се трансформира – и от наивна и безпомощна женица да се превърне в олицетворение на скепсиса и манипулацията. Целият сюжет се върти около една обсесия на Ана. Това е филмът „Басейнът” от 1969 г. с Роми Шнайдер и Ален Делон.

Странното е, че тя се е превърнала и в обсесия на режисьора Атанас Атанасов, който в анонса към представлението пише: „Ще бъда щастлив, ако след нашия спектакъл нагазите усмихнати в своя басейн…”

А може да го приемем и като новогодишно пожелание.

Тук е мястото да отбележим, че през 2019 г. се сбъднаха няколко отдавнашни желания на театралната общност:

– България се представи изключително успешно на най-големия форум в света за сценография и театрален дизайн в Прага – Международното сценографско квадрианале. На него участва проектът „Конгломерат”, с куратор Огняна Серафимова.

– световноизвестният френски театровед Патрис Павис  – автор на „Речник на театъра” с всички специализирани термини, използвани от Аристотел до днес, – стана Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ;

– България отново си има издание за съвременен танц и пърформанс – на 9 май бе премиерното „запознаване” с първия брой на годишното „Списание за танц”.

И докато едни празнуваха академичното си признание и появата си на белия свят, други – като Театрална работилница „Сфумато” – честваха 30-годишнина от създаването си, Мариус Куркински отбеляза 50-годишен юбилей, а последният клас на Стефан Данаилов в НАТФИЗ му посвети спектакъла си реквием „Лодкарят”.

В него обаче няма да чуем прочутата реплика от „Ноев ковчег” на Йордан Радичков: „На палубата на малката ми лодка видях моите мъртви приятели…” И то не само защото авторът на „Лодкарят” е Джез Бътъруър. Просто за студентите Стефан Данаилов не е мъртъв, а вечен приятел, чийто думи ще чуват всеки ден, преди да излязат на сцената. „Артистите са свръххора и за тях нищо лесно не трябва да има”.