Ан-Катрин Ойлман е имала кариера, за която мнозина могат само да мечтаят. След като завършва елитен университет, тя започва работа в една от най-добрите банки в Лондон със стартова годишна заплата в размер на 100 000 евро. След шест месеца обаче решава да се откаже. Днес тя е известна като диджей Ани О.
Ойлман е родена в семейство на хирург и учителка. Брат ѝ, който е по-голям от нея с десет години, има докторска степен по биохимия.
Ойлман е възпитана, че трябва да се стреми да бъде най-добра във всичко, с което се захване. Кандидатства във Висшето училище по мениджмънт – WHU, кръстено на основателя на „Метро“ -Ото Байсхайм.
То е един от най-престижните бизнес университети в Германия и се намира в красив, неголям град близо до Кобленц. След като издържа входния тест, Ойлман става един от 83-мата студенти в частния университет.
„Бях заобиколена от невероятно талантливи, интелигентни и амбициозни студенти“ – признава Ойлман и добавя: „Чувствах се като малка рибка в голямо езеро и никак не ми беше лесно да се справя – на два пъти бях пред пълно изтощение, но жертвите си струваха – всяка седмица средно по две топ компании идваха в нашия университет и ни се представяха с идеята да ни привлекат да работим за тях. Това, разбира се, допълнително ни амбицираше да се представим по възможно най-добрия начин.
Година преди да завърши, Ойлман специализира в областта на финансите и кара стаж в „Мерил Линч“ в Лондон, където я канят да остане на работа.
Така през 2002 г., на 22 години тя започва работа като инвестиционен банкер в „Мерил Линч“ в Лондон. Стартовата ѝ заплата е 100 000 евро на година. Но желанието ѝ да работи като банкер бързо се изпарява. Дава си сметка, че отива сутрин на работа без никакво желание и постоянно има усещането, че краят на деня никога няма да настъпи.
Скоро ѝ се приисква да опознае света – пътува до Нова Зеландия, където среща хора, с напълно различен от нейния начин на живот – хора, които изобщо не се впечатлявали от факта, че е следвала в частен университет и е постигнала мечтата си – да работи като банкер. Тогава в нея нещо се пречупило.
Освен това Лондон бил град, където се случвали всякакви неща в сферата на изкуството – имало много артистични прояви, музика и вдъхновение. И в свободното си време тя попивала като гъба всякакви творчески идеи.
Денонощието ѝ се разделило на две – през деня била успешен банкер, а през нощта – „парти животно“.
Но да ходиш на купони всяка вечер след 12-часов ден в банката, се оказало не особено лесна задача. Освен това на работното ѝ място започнали проблеми – изгонена била от семинар, защото не спазила професионалния дрескод, появявайки се с червена рокля на бели точки.
И така, само след шест месеца в „Мерил Линч“, Ойлман напуснала. Основала групата Rotkäppchen (Червената шапчица) и решила да се научи да свири на барабани.
Но животът на музикант в Лондон не бил лесен – Ойлман трябвало да живее от спестяванията си, а после и да работи на непълен работен ден, за да може да си плаща сметките. Намерила си работа в сферата на маркетинга, известно време била сервитьорка и продавачка.
„Не се впечатлявах много от смяната на професионалното си поприще, защото моят приоритет беше групата ми“ – признава Ойлман.
През 2011 г. обаче спестяванията й се стопили и тя си намерила по-сериозна работа в една маркетингова агенция в Лондон. След шест месеца обаче отново си подала оставката.
През 2012 г. получила предложение за работа от стартъп, начело на който бил неин състудент от WHU. Въпреки че първоначално не искала да приеме офертата, решила все пак да опита с надеждата, че ще работи в по-спокойна атмосфера. Но и тук всичко приключило само след шест месеца и след този трети неуспешен опит в света на бизнеса Ойлман си дала сметка, че това просто не е за нея.
Оттогава работи само като DJane Annie O. Първите две години били много тежки за нея, докато се утвърди в Берлин и Лондон като диджей и си изплати натрупаните дългове. Тя обаче нито за миг не се отказала и успяла да преодолее препятствията.
Днес тя живее в противоречие с принципите на стратегическото и аналитично мислене, на което са я учили като студентка. Но сред преподавателите в WHU среща много положителна реакция. След като научават за промяната в кариерното ѝ развитие, те я канят да разкаже на студентите за необичайния завой в професионалния ѝ път.
Ойлман подчертава, че далеч не би препоръчала на студентите да следват нейния начин на живот. Но застава пред тях, за да ги провокира да си зададат въпроса: „Дали работата, на която посвещават живота си, отговаря на истинското им „аз“ и на потребността им да изразят себе си?“
