Как банкерка в „Мерил Линч“ стана диджей

Ан-Катрин Ойлман е имала кариера, за която мнозина могат само да мечтаят. След като завършва елитен университет, тя започва работа в една от най-добрите банки в Лондон със стартова годишна заплата в размер на 100 000 евро. След шест месеца обаче решава да се откаже. Днес тя е известна като диджей Ани О.

 

Ойлман е родена в семейство на хирург и учителка. Брат ѝ, който е по-голям от нея с десет години, има докторска степен по биохимия.

Ойлман е възпитана, че трябва да се стреми да бъде най-добра във всичко, с което се захване. Кандидатства във Висшето училище по мениджмънт – WHU, кръстено на основателя на „Метро“ -Ото Байсхайм.

То е един от най-престижните бизнес университети в Германия и се намира в красив, неголям град близо до Кобленц. След като издържа входния тест, Ойлман става един от 83-мата студенти в частния университет.

„Бях заобиколена от невероятно талантливи, интелигентни и амбициозни студенти“ – признава Ойлман и добавя: „Чувствах се като малка рибка в голямо езеро и никак не ми беше лесно да се справя – на два пъти бях пред пълно изтощение, но жертвите си струваха – всяка седмица средно по две топ компании идваха в нашия университет и ни се представяха с идеята да ни привлекат да работим за тях. Това, разбира се, допълнително ни амбицираше да се представим по възможно най-добрия начин.

Година преди да завърши, Ойлман специализира в областта на финансите и кара стаж в „Мерил Линч“ в Лондон, където я канят да остане на работа.

Така през 2002 г., на 22 години тя започва работа като инвестиционен банкер в „Мерил Линч“ в Лондон. Стартовата ѝ заплата е 100 000 евро на година. Но желанието ѝ да работи като банкер бързо се изпарява. Дава си сметка, че отива сутрин на работа без никакво желание и постоянно има усещането, че краят на деня никога няма да настъпи.

Скоро ѝ се приисква да опознае света – пътува до Нова Зеландия, където среща хора, с напълно различен от нейния начин на живот – хора, които изобщо не се впечатлявали от факта, че е следвала в частен университет и е постигнала мечтата си – да работи като банкер. Тогава в нея нещо се пречупило.

Освен това Лондон бил град, където се случвали всякакви неща в сферата на изкуството – имало много артистични прояви, музика и вдъхновение. И в свободното си време тя попивала като гъба всякакви творчески идеи.

Денонощието ѝ се разделило на две – през деня била успешен банкер, а през нощта – „парти животно“.

Но да ходиш на купони всяка вечер след 12-часов ден в банката, се оказало не особено лесна задача. Освен това на работното ѝ място започнали проблеми – изгонена била от семинар, защото не спазила професионалния дрескод, появявайки се с червена рокля на бели точки.

И така, само след шест месеца в „Мерил Линч“, Ойлман напуснала. Основала групата Rotkäppchen (Червената шапчица) и решила да се научи да свири на барабани.

Но животът на музикант в Лондон не бил лесен – Ойлман трябвало да живее от спестяванията си, а после и да работи на непълен работен ден, за да може да си плаща сметките. Намерила си работа в сферата на маркетинга, известно време била сервитьорка и продавачка.

„Не се впечатлявах много от смяната на професионалното си поприще, защото моят приоритет беше групата ми“ – признава Ойлман.

През 2011 г. обаче спестяванията й се стопили и тя си намерила по-сериозна работа в една маркетингова агенция в Лондон. След шест месеца обаче отново си подала оставката.

Ан-Катрин Ойлман като току-що завършила студентка и днес.

През 2012 г. получила предложение за работа от стартъп, начело на който бил неин състудент от WHU. Въпреки че първоначално не искала да приеме офертата, решила все пак да опита с надеждата, че ще работи в по-спокойна атмосфера. Но и тук всичко приключило само след шест месеца и след този трети неуспешен опит в света на бизнеса Ойлман си дала сметка, че това просто не е за нея.

Оттогава работи само като DJane Annie O. Първите две години били много тежки за нея, докато се утвърди в Берлин и Лондон като диджей и си изплати натрупаните дългове. Тя обаче нито за миг не се отказала и успяла да преодолее препятствията.

Днес тя живее в противоречие с принципите на стратегическото и аналитично мислене, на което са я учили като студентка. Но сред преподавателите в WHU среща много положителна реакция. След като научават за промяната в кариерното ѝ развитие, те я канят да разкаже на студентите за необичайния завой в професионалния ѝ път.

Ойлман подчертава, че далеч не би препоръчала на студентите да следват нейния начин на живот. Но застава пред тях, за да ги провокира да си зададат въпроса: „Дали работата, на която посвещават живота си, отговаря на истинското им „аз“ и на потребността им да изразят себе си?“