Ще се откаже ли високата мода от високите токове.
Колкото по-дълбоко нахлуват тромавите (но баснословно скъпи) маратонки във всички сфери на живота – от пазаруването до червения килим на престижните фестивали, толкова по-противоречиво е отношението към обувките с високи токове. За някои те символизират потискането на жените, за други може да означават най-различни неща – сексапил, разширяване на правата на жените, или просто грациозност на движенията.
През януари 2014-а в измисления „Cambon Club“ се проведе шоуто на Карл Лагерфелд за висша мода на Chanel. Водени от Кара Делевинг моделите се спускаха по стъпалата на широката стълба под звуците на струнен оркестър. Всяко от момичетата носеше скъпи бижута и прекрасни дрехи от фини материи, туид или органза, както подобава на висшата мода. С едно изключение – моделите бяха обути в маратонки, ръчна изработка. Създаването на всеки чифт изисква 30 часа труд, а цената варира около 3 хил. евро. Някои възприеха гледката с недоверчиво изумление, но радикалната стъпка беше направена. Маратонката бе посрещната в изискания и бляскав свят на висшата мода с топлина, достойна за пантофките на принцеса.
Функционалните обувки вече не се свалят бързешком пред входа на офиса или преди началото на партито, маратонките са станали част от разкоша, официално одобрени от Chanel. От знаковото дефиле изминаха пет години и феноменът на модните спортни обувки достигна до точката, от която няма връщане назад.
След триумфа си на модния подиум на Chanel, маратонките станаха още по-безумни на вид, по-тромави и, в много случаи, по-скъпи. Колкото по-ужасни и нелепи – толкова по-добре. И макар че компании като Nike и Adidas първи съзряха възможностите, които се отварят за спортните обувки, луксозните брандове бързо ги настигнаха. А те, както е известно, са майстори в създаването на нещо, което предизвиква желанието да го притежаваш.
В Инстаграм е пълно със снимки на знаменитости и инфлуенсъри (и, разбира се Джиджи и Бела Хадид и Хейли Бийбър), които гордо носят тромаво изглеждащи маратонки, в съчетание с каквото ви хрумне – от коктейлни рокли до джински с тениски. Сред любимите им марки са Louis Vuitton Archlights и Balenciaga Triple S, които струват между 600 и 1000 паунда чифта, взависимост от модела. Серена Уилямс дори отиде с маратонки (и рокля на Valentino )на афтър партито на сватбата на принц Хари и Меган Маркъл , да не говорим за собствента й сватба…
Само преди 10 години никой не гледаше на спортните чифтове като на прилични обувки, но манталитетът на обществото вече е съществено променен. Дрес кодът в много случаи е станал по-свободен – маратонките са допуснати на работните места, в офисите проникна стил, който смесва стрийт стил дрехи с екипи за спортната зала.
Независимо от това високите токове продължават да са в стандартния дрес код на всякакъв вид церемонии за награждаване. Напримерь на кинофестивала в Кан през 2015-а, се вдигна шум около факта, че до червения килим не били допуснати знаменитости, заради обувките им с равни подметки, макар и украсени със скъпоценни камъни. Тираничният подход на организаторите на форума предизвика протестите на много актьори и актриси. Стигна се до там, че през 2018-а Кристен Стюарт мина демонстративно по червения килим боса.
Но изменчивата природа на модните тенденции показва, че щом нещо се превърне в доминиращо направление, махалото на вкусовете започва да се движи в обратната посока. Повсеместното разпространение на маратонките подсказва, че ренесансът на високите токове не е далеч. Първите признаци вече са налице. Демна Гвасалия, творчески директор на Balenciaga, който бе сред първите апологети на разкошните „таткови маратонки“, не включи нищо от тях в последната си есенно-зимна колекция.
Лучия Сави, куратор в лондонския Музей на Виктория и Албърт, смята че никога няма да се откажем изцяло от високите токове, нещо повече – отношенията ни с тях ще се развиват: „В продължение на столетия високите токове са играли определена роля в обществото и културата, и не мисля, че това ще отмине просто така“.
Каквото и да говорим, не бива да натоварваме една или друга тендеция с прекалени очаквания и да я свързваме с обществени норми. Та нали, в края на краищата, става въпрос за обувки. Дали някой ще носи високи токове или маратонки, си е негова работа. Това, което за едни е патриархален и физически гнет, за друг може да е пробив към свободата.
