Преди седмица известният дипломат Иван Станчов напусна този свят на 92-годишна възраст, оставяйки ни завета си – българинът да вярва, че може да постигне нещо голямо.
Станчов насърчава сънародниците си да вярват повече в себе си в последното си телевизионно интервю, дадено през 2015 г. на журналиста Емил Янев, който днес работи в БАНКЕРЪ.
Ето любопитни акценти в него:
Иван Станчов цитира дядо си – Димитър Станчов, който казва, че, за да бъде човек дипломат, трябва да е адвокат и да говори френски. Той точно изпълнява собственото си указание – адвокат е във Виена, а благодарение на съпругата си – графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф дьо Грено от Савоя, говори френски.
Димитър Станчов е роден в Свищов, но неговите родители – Яни Станчооглу и Ефросина Паница са преселници от района на албанския град Берат. Станчов е външен министър в правителствата на Димитър Петков (1906 – 1907) и Петър Гудев (1907-1908), а след убийството на Димитър Петков за няколко дни – от 27 февруари до 3 март 1907 г. – оглавява кабинета. През 1908 г. става посланик във Великобритания, малко по-късно представлява България във Франция, Белгия и Италия. Тъй като се противопоставя на включването на България в Първата световна война, е отстранен от служба. След края й отново се сещат за него – той е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския мирен договор (1919). След това го изпращат отново посланик – във Великобритания (1920 – 1921), в Белгия (1921 – 1922) и в Холандия (1922 – 1924). Отказва се от задграничните си мисии през 1924 г., като подава оставка, защото не е съгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.
Когато след демократичните промени Иван Станчов отива да се представи на Нейно Величество – кралица Елизабет Втора – в качеството си на посланик на България, той носи костюма на дядо си, с който дипломатът е бил облечен по време на задграничната си мисия на Острова. „Каква е тази униформа?“ – веднага се поинтересувала кралицата и Иван Станчов й обяснил.
Днес униформата е в Националния исторически музей в Бояна, като по думите на историка проф. Евелина Келбечева, преподавател в Американския университет в Благоевград, и присъствала на интервюто на Емил Янев с Иван Станчов, той е един от най-големите дарители на Музея – по-специално е обогатил колекциите му, свързани с Третото българско царство (1878-1946 година).
Бащата на Иван Станчов, който също се казвал така, говорел френски, английски, немски. Той бил роден в Санкт Петербург, завършил право в Швейцария и починал във Вашингтон. Съпругата му също била космополитна личност – родена в Бразилия – в Сао Паоло, но с американско гражданство.
Иван Станчов е роден в София, на ул. „Оборище“. Когато е на 13 години, майка му – със седем деца – заминават за Швейцария, защото тя не иска момчетата й да станат част от така наречената младежка организация на Националсоциалистическата германска работническа партия – „Хитлерюгенд“. Там те прекарват четирити години, след което, благодарение на това, че тя е американска гражданка, заминават за Съединените щати. Бащата по-късно се присъединява към тях, тъй като има проблеми в България – до юни 1944 г.- е генерален консул в Галац в Румъния, и помага за преселването в България на таврийски българи. После от юли 1944 г. до януари 1945 г. е генерален консул в Истанбул, откъдето е отзован от новите власти в София, но отказва да се завърне в България. В края на живота си пише книгата „Дипломат и градинар. Мемоари“, тъй като градинарството било неразривна част от живота му и синът му – Иван Станчов си спомнял как, когато баща му се връщал за отпуската си в България, той винаги посвещавал свободното си време на градината. Завършил живота си като агроном – в къща с градина, гледайки крава и две прасета.
Самият Иван Станчов учи за адвокат във Вашингтон, но пред Емил Янев споделя, че повече го влечала историята. От езиците говори френски, а освен него – английски, немски, италиански, гръцки, испански, португалски.
След като завършва Университета в Джорджтаун във Вашингтон, служи в американската армия и по-специално в българската рота в Германия. После работи в отделите за маркетингови проучвания и продажби на Ай Би Ем в Ню Йорк, в Рио де Жанейро и Париж. Вицепрезидент е на корпорациите ИТЕЛ и Сторидж Текнолъдж в Лондон. Увлича се по роботика и ИТ-технологии и през 1980 г. започва самостоятелен бизнес, като основава компанията „Креста Маркетинг“. През 1990 г. се завръща в България и година по-късно е назначен за посланик на страната ни във Великобритания. В служебното правителство на Ренета Инджова (1994 -1995) е министър на външните работи. Съветник е по външно-политическите въпроси на двама президенти на Република България – Желю Желев и Петър Стоянов.
Благотворителна дейност
Иван Станчов е известен с благотворителната си и обществено-полезна дейност. Той дарява дома си в „Морската градина“ във Варна, за да се основе в нея – „Карин дом“ – терапевтичен център за деца със специални нужди, в който се оказва и специална подкрепа за семействата им. Станчов основава фондация „Карин дом“, кръстена на братовчедка му, която по рождение страдала от церебрална парализа, но винаги мислела за другите и била готова да им помогне.
От своя страна проф. Келбечева отбелязва в интервюто с Емил Янев, че когато Иван Станчов идва в България след демократичните промени, той пристига да помага – и с компютри, и със съвети.
Много от тях остават в сила и до днес – България трябва да може да осигури бърза връзка със съседите си – от София да можеш да стигнеш възможно най-бързо до Румъния, Гърция, Турция. България да не забравя земеделието си – особено факта, че у нас, в Берковица, растат най-хубавите и вкусни ягоди. И не на последно място българите трябва да вярват, че в чужбина винаги ги описват като много приятни хора – хора с образование, които могат да постигнат много повече от това, което са имат в момента.
Повече от интервюто може да видите тук.
