От 1 декември 2021 г. в продължение на десет години античната и средновековна крепост „Калето“ ще бъде под управлението на община Мездра и по-конкретно за нея ще отговаря Регионалният исторически музей – Враца.
Това реши Министерският съвет на днешното си заседание (1-и декември 2021 г.), с което предаде туристическите и образователни дейности на културната ценност от „национално значение“ в ръцете на северозападната община. Крепостта „Калето“ – Мездра – освен с площта си – 2560 кв. метра, и с живописното място, на което се намира – върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър, е известна и с археологическото си значение.
На това място – през 2008 г. е открито уникалното за България „Светилище на тура“. То е изградено в края на каменно-медната епоха (втората половина на V хил. преди Христа), като е посветено на езическото божество – Дивото говедо Тур, за което древните вярвали, че крепи света на рогата си.
Освен светилището на Дивото говедо на „Калето“ са намерени и други многобройни артефакти, които показват, че в края на каменно-медната епоха край днешна Мездра е процъфтявал голям занаятчийски център.
Около 2500 години по-късно, на същото място, древните траки от племето „трибали“, населявали местността до I век, когато са завладяни от Римската империя, издигат свое свещено място.
По-късно „Калето“ става римска крепост, като за това свидетелстват откритите там множество бронзови монети от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски и Проб. Археолозите са намерили и бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец, включително под основата на крепостната стена е открита и бронзова отливка на орел. Това е едно от най-ранните изображения на емблемата на Римската империя, символ на властта и силата.
Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките на най-представителната сграда на „Калето“. Археолозите допускат, че това не е обикновен ключ, а символичният Ключ към Северозапада.
За жалост по време на Великото преселение на народите крепостта и градът, който тя пазела, са разрушени нееднократно.
На мястото са открити и следи от славяни, които се заселват в района на крепостта през VII век. Последните антични монети, открити на „Калето“ от археолозите, са датирани от времето на ранно-византийския император Юстин II (565 – 578). Те именно посочват приблизителната дата на славянското заселване.
След славяните по тези земи идват и прабългарите на Аспарух, които в периода IХ-ХI век развиват върху руините на късно-античното укрепено селище старобългарско населено място.
През ХI век крепостта и селището са превзети от войските на византийския император Василий II, който завладява Северозападните български земи.
Последната изключително интересна находка на „Калето“ е антропоморфна керамична пластика на Богинята майка, която изобразява най-важният и разпространен в древността култ за осигуряване на плодородие, за продължаване на рода и за здраве. Тя е открита преди месец – през ноември, от екипа на археолога Ганецовски, заедно с още над 150 находки.
По думите на археолога Мирослав Гетов откритата скулптурка – за разлика от традиционната фигурка на Богинята майка, характерна за късния халколит и представяна седнала на трон, в този случай е изобразена права.
Това означава, че авторът ѝ идва от друга културна общност и е доказателство, че на „Калето“ преди повече от 6000 години са се срещали и обменяли опит – културен и икономически, различни общности.
За отбелязване е, че в случая фигурката на божеството има схематично изобразена глава, а освен това на задните ѝ части е поставен специален акцент.
„Тази пластика ни разказва за вярванията на общностите от преди повече от 6000 години. Ако погледнем изображението на главата в профил, ще видим, че тя е обърната нагоре – към светлината, а ръцете ѝ са вдигнати нагоре, сякаш отправя молитва“ – обяснява Гетов.
А какви още тайни крие „Калето“, ще разберете, като посетите археологическия комплекс, съхраняващ следи от 70-вековна история. Освен това на 11 км от него се намира скалният феномен Ритлите, на 14 км – живописният Черепишки манастир „Успение Богородично“, а на 31 км – известната пещера Леденика.
