Родината на Аристотел, Хипократ и Питагор е сред първите люлки на цивилизацията, които впоследствие са оказали огромно влияние върху Римската империя и оттам върху целия свят. Но въпреки напредъка на науката и технологиите, все още остават много неразгадани мистерии около древните гърци. Предлагаме ви някои интересни факти, за които може да не сте чували:
1. Първата демокрация в света – тази в Атина, просъществувала 185 години
Не е случайно, че народовластието се появява между V—IV в. по време на класическия период в Древна Гърция, когато гръцката цивилизация преживява най-голямия си културен разцвет. Идеята за власт на народа се заражда в град Атина, която после се превръща в еталон за другите гръцки полиси. За щастие са запазени многобройни писмени свидетелства от онова време. Залезът на демокрацията и класическия период настъпва след продължителните изтощителни войни между гръцките градове-държави и попадането им под властта на Древна Македония след битката при Херонея през 338 г. преди Христа.
2. Робите били между 40% и 80% от населението
Въпреки че първите идеи за свободи и права на хората се зараждат именно в Елада, робството не е непознато за елините. Обратното – поробването на чужди народи се смятало за нещо нормално и необходимо. Дори великият философ и учен Аристотел подкрепял робството.
3. Елини, гърци, йонийци…
Гърците определено са сред малкото народи на земята, които имат много имена в различните езици. Етимологията за „елини“ и „Елада“ произлиза от древния град Фтия, регион Фтиотида, чиито граждани Омир наричал елини. След това името масово навлиза в употреба през епохата на елинизма в гръко-римския свят и извън него. „Гърция“ и „гърци“ произлизат от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век преди Христа. Оттам в европейските езици започнали да се използват имена, които са производни на латинското име за „Гърция“ – „Graecia“. Но някои други народи, например персийци, турци и араби използват името „Yunans“, което на свой ред идва от гръцкото „Ίωνας“, сиреч йонийци. За грузниците, обаче, гърците са „berdzeni“, което на грузински означава мъдри.
4. Спартанците не можели да живеят със семействата си до напускане на военната служба
Мнозина знаят, че спартанците много държали на войните и на добрата си физическа подготовка, което със сигурност ги е карало да се чувстват като любимците на древногръцкия бог на войната Арес. Но понякога взимали военния си дълг твърде на сериозно – например мъжете можели да се завърнат при семействата си едва след навършването на 30 години, тоест когато се считало, че вече са негодни за военна служба.
5. Голотата била считана за нещо нормално и красиво
Нещо повече – в древногръцките гимназиони, онези, които са се срамували от телата си и отказвали да тренират голи, били строго порицавани и наричани „варвари“.
6. Възпитанието на младите момчета
Сред многото различия между Атина и Спарта било и разбирането за това как трябва да се обучават подрастващите. Атиняните ценели ума, интелигентността и таланата, докато за спартанците силата и бойните умения били най-важни. Затова 7- годишните момчета били пращани на училище, ако са родени в Атина или в казарма, ако са от Спарта. За по-богатите юноши били наемани и възрастни ментори, любовните ласки между които били считани за нещо естествено и дори похвално.
7. Първата теория за центъра на вселената се зародила в древна Елада
Още през III в. пр. Хр. древногръцкият астроном и математик Аристарх Самоски изказал хипотезата, че центърът на вселената не е Земята, а Слънцето, векове преди тезите на Николай Коперник и Галилео Галилей да разтърсят света. Въпреки това теорията му не намерила широка подкрепа сред неговите съвременници.
