В музея на модата „Palais Galliera“ във френската столица беше открита първата парижка ретроспективна изложба на Паоло Роверси.
Става въпрос за един от най-известните съвременни модни фотографи, който е в самия център на индустрията – снима за най-добрите лъскави списания и рекламни кампании за водещите модни къщи във Франция и Италия.
Няма знаменитост, на която той да не е направил портрет – за да се уверите, посетете изложбата, която ще е отворена до 14 юли 2024 година.
Тя отбелязва 50 години от творческия път на Роверси. Той е роден в италианския град Равена, но живее и работи в Париж от 1973 г., където и започва да се занимава с фотография на модата.
Така Париж е най-подходящото място, за да бъдат показани 140 фотографии на Роверси, включително и такива, които досега са били непознати за широката публика. Има и полароидни снимки, тъй като Роверси е известен с любовта си към 8х10 Polaroid.
На влизане в изложбата от стената в дъното ви гледа голям портрет на руския топ модел Наталия Водянова с някаква шантава шапка, направен в характерния му стил, който не може да бъде сбъркан с никой друг: строго студийни снимки и светлина; леко разфокусиране и вибриращи цветови акценти на практически черно-бял фон.
За разлика от фотографа Ървинг Пен, който се интересува от синергията, възникваща между модела и дрехата, която той е облякъл, Роверси иска да извлече друго от работата си.
Макар че и дрехите, и личността присъстват на фотографиите му, него повече го интересува не модната визия, тоест някакво доловено и утвърдено от камерата съответствие на силуета, стайлинга и текущия момент, а едно, до голяма степен, ефимерно „нещо“ – за което, често използваме клише от рода на „материята на модата”.
Става дума за субстанция, свързана с иманентното свойство на модата – с това как тя придава необикновено измерение на човешкото тяло, как го придвижва напред и нагоре, променя положението му спрямо заобикалящото го.
Затова всички модели изглеждат малко извънземно и затова фотографиите на Роверси определено притежават магнетизъм. Той се постига включително и чрез светлината. Роверси обича да работи със светкавици Mag-Lite.
Това е видно, когато на фотографиите му греят прозрачните светли очи на Водянова или излъчват сияние разтварящите се във въздуха дрехи на Стела Тенант. Това се подчертава от виртуозната работа на сценографа Аня Марченко, направила своите оптични илюзии във вид на прозорец в централната зала или открехната врата, от които сякаш също струи почти извънземна светлина.
Странно е, но по всичко личи, че, независимо от многобройните му фотографии с голи модели, Паоло Роверси не го интересува сексапила. В това отношение той е много далеч не само от Хелмут Нютон и неговите модели – богини, напористо крачещи срещу зрителите. Той е далеч и от Юрген Телер, който, макар и по съвсем различен начин, обожава демонстрацията на голотата. Няма нищо общо и с Питър Линдберг, който също снима голи модели.
В отделна зала е изложена серията „Nudi“ на Паоло Роверси, в която първи е портретът на голата Инес да ла Фресанж за „Vogue Homme“ през 1983 година. След това виждаме реализация на негов некомерсиален проект – в продължение на години той снима известни и немного прочути модели, назовани в изложбата само по имената им, както е прието в света на моделите, по съвсем един и същи начин: напълно голи, в цял ръст, гледащи директно към камерата, под пряка ярка светлина без сенки, в черно-бяло, преснимано на 20х30 Polaroid.
Телата на моделите сякаш са напълно лишени от каквато и да било триизмерност, превърнати са направо в абстракции и, отразявайки се красиво в подпрените на отсрещната стена големи парчета стъкло, сякаш случайно забравени тук. Това е още една оптична илюзия – Trompe-l’œil – още една сполука на сценографа. Но при все това – именно в тези на вид стерилни снимки се вижда жизнеността.
Този разпознаваем почерк на работата на Роверси, с всичките му характерни признаци, не може да не бъде заимстван и копиран. Най-характерният пример са снимките на Елизавета Породина, станала много модерна в лъскавите издания през последните няколко години, които понякога изглеждат като разработка на изкуствения интелект на тема „Паоло Роверси”.
Но в действителност от стените на „Palais Galliera“ ни гледат оригиналните образци на големия майстор, недокоснати от невромрежите – и в това включително е и голямата ценност на изложбата.
