Художничката Долорес Дилова за „Неизбежните часове”

Преди дни в галерията на Съюза на българските художници, на ул. „Шипка“ 6 се откри изложбата на Долорес Дилова – „Неизбежни часове“. Ето какво сподели тя за нея специално пред Banker Special.

 

 

Неизбежни часове

Картина от новата изложба на Долорес Дилова.

Голяма част от картините в изложбата са рисувани в началото на извънредното положение.

„Тогава бях изпаднала в шок от случилото се. Много бях разочарована, че няма да мога да осъществя едно отдавна чакано пътуване във френската област Прованс. Това е неосъществена мечта на баща ми – художникът Дило Дилов, който е учил в Белград при ученик на Сезан – известният черногорски художник Мило Милунович. Аз съм възпитана със Сезан, Бонар, Матис и от години планирах това пътуване до Прованс. За това, когато заради извънредното положение плановете ми се провалиха, го приех трудно. Но се взех в ръце и направих своеобразна колекция от несбъднати места – така се казваше изложбата, която показах през юни в галерия „Дяков“ в Пловдив. После продължих да работя във Велинград, където имам къща, и тук, в тази изложба, представям и картини, рисувани там. Включих и две картини, рисувани преди коронавируса, с които присъствам в албума „50 жени художнички в българската живопис за периода XIX-XX век“, дело на изкуствоведите Милена Балчева и Чавдар Попов.

Лилиуми на Екатерина Савова – Ненова.

За мен е изключителна чест да присъствам сред имена като Екатерина Савова и Вера Недкова. Имах и други картини, подготвени за изложбата, но бе невъзможно да включа всичко.“

Смокини, драперии

С тази картина от изложбата Дилова присъства в албума „50 жени художнички в българската живопис за периода XIX-XX век“.

„В картините си рисувам смокини, защото ги харесвам – като цвят, като форма, като контрапункт на морето. Ето – това са два плажа на Дуранкулак, рисувам и Каварна – места, които безкрайно обичам и където ходим с група приятели. Драпериите, които присъстват в картините ми, загатват за някаква приказна история. Защото просто да нарисуваш един плаж, не е достатъчно – може да си го снимаш – днес има толкова съвършена техника за това. В картината трябва да създадеш свой свят.“

Море

Картина от новата изложба на Долорес Дилова.

„Обичам да рисувам морето – може би това се дължи на баща ми – той отиваше на плажа с бяла престилка и го рисуваше от натура. Обичам и Созопол от онова време, когато по улиците му се разминаваха по пет, шест човека, сред които големите художници Дечко Узунов, Ненко Балкански, местният идиот… и всички се познаваха. По-късно открих Каварна и Дуранкулак. Миналата година по покана на няколко колекционери трима художници, сред които и аз, бяхме в Гърция, в Самотраки. Но там морето беше друго. Въпреки че сякаш винаги съм рисувала морето, няма да се уморя да го правя – има още какво да „извадя” от него. Спомнете си и Сезан колко пъти е рисувал планината Сент-Виктоар! Всеки си има някакъв сюжет…“

Картини във филм с Никълъс Кейдж

„Преди повече от 25 години показах колекция в Съединените щати. Имах мениджър, който отговаряше за продажбата на картините. И след толкова години един от техните купувачи се оказа собственик на имение в Портланд, където ще се снима холивудска продукция с Никълъс Кейдж. Разбрах това, след като продуцентите на филма ме потърсиха през галерията „Нюанс“, в която открили, че последно съм имала изложба. Истински детективски талант! Потърсили ме, за да уредим авторските права. Но честно да си призная, не помня в детайли какво представляваха тези картини – в съзнанието ми е останал кубистичен натюрморт, представляващ букет с цветни, сини тръни.

Долорес Дилова.

Вече не рисувам такива неща. Но не мога да кажа – от днес съм престанала да рисувам това или от днес съм започнала да рисувам друго. Тъй като всеки ден съм в ателието и промените идват с натрупването. Днес съм по-различна от това, което бях преди три години и картините ми днес също са по-различни от тогава.“

Частна художествена академияЖул Паскин”

Жул Паскин.

А дали на Долорес Дилова й остава време и за други занимания? Преди около 20 години тя преподава във вече несъществуващата частна художествена академия „Жул Паскин”. Ето какво си спомня за този период.

Йордан Янков.

„Инициатор на идеята за частната художествена академия бе поетът Йордан Янков, създал текстове за песни на редица наши естрадни изпълнители – Лили Иванова, Мими Иванова, Йорданка Христова, братя Аргирови, Георги Христов, дует „Ритон”, Нели Рангелова и още много други. Той написва „Боса по асфалта” на Росица Кирилова. И в същото време имаше изключително отношение към изобразителното изкуство и заради това основа „Жул Паскин”, където преподавахме с Николай Майсторов, Цанко Панов, Ива Владимирова… Учеха четири класа от по 30 човека. Имаше енергия, защото това беше нещо непознато до този момент. И тези студенти бяха изключително талантливи – от тях станаха прекрасни художници. Ето Любен Генов – настоящият председател на Съюза на художниците е завършил „Жул Паскин”.

Фондация „Поддържане на изкуството в България“

И за ролята си в Съюза на българските художници Долорес Дилова разказва с удоволствие. Тя е председател на неговата фондация „Поддържане на изкуството в България”, която за последните осем години е издала три тома под общото заглавие „120 години изобразително изкуство”. Първият том е посветен на съюзите, дружествата и групите на различните художници и скулптори в периода 1892-2012 година, вторият – на приложното, декоративно и монументално изкуство у нас, а третият – на дизайна в България във всичките му измерения. Четвъртият том, чието издаване е забавено заради пандемията, се очаква да бъде за галериите, колекциите, колекционерите и изкуствознанието у нас.

Село Илинденци.

Освен това Фондацията, кандидатствайки с проекти пред Министерството на културата и Столична община, дава възможност на студенти от Националната художествена академия (НХА) да работят с камък в артцентъра на скулптора Иван Русев в село Илинденци, да изработят цялостна реклама на бургаския остров Света Анастасия. Сега отново от Фондацията очакват финансиране на своя идея – студенти от НХА да могат да работят в цех за керамика в Брацигово. Реализират и други идеи, а по-конкретно в момента очакват финансиране на проекта седем куратори да разработят по една тема с петима художници, като тя да присъства в три картини на всеки един от тях. А в най-скоро време се очаква „Различната изложба” с непоказвани картини и рисунки на художниците Борис и Славка Деневи. Талантливото семейство дарява и апартамента си, и творчеството си на Съюза на българските художници. А той им се отблагодарява с проучване на творчеството им и с изложби.