Хотелът „Скървин Хилтън“ в Оклахома Сити се слави като най-любимото място за отсядане на духове. Ето още подробности около тази любопитна негова характеристика.
Твърди се, че във внушителната 14-етажна сграда, в стил ар деко, издигната през далечната 1911 г., живее духът на Ефи. Това била камериерка, която някога работела в него, но след като се влюбила нещастно в собственика му – г-н Скървин, и забременяла, скочила от последния етаж, заедно с детенцето.
Днес често гостуващите в града баскетболни отбори от НБА обичат да отсядат тъкмо в този хотел, защото изпитват някакво особено удоволствие преди мач да чуват необясними скърцания, бебешки плач, стенания и викове.
Нападателя на „Лейкърс“ Рон Артест, например, твърди, че бил нападнат от призрака на влюбената Ефи през 2016 година. Друг негов съотборник видял как на замъгленото огледало в банята се изписали думите „Помогнете ми“.
Дон Джаксън, директор по продажбите и маркетинга на „Скървин Хилтън“ признава, че някои клиенти разказват как изведнъж през нощта лампите светвали или вратите на гардероба внезапно се отваряли и затваряли. Той обаче няма никакви доказателства освен думите им и не може да е сигурен, че твърденията им отговарят на истината.
Освен злокобната история за камериерката Ефи има и друга – първият мениджър на хотела се бил застрелял през 1913 г., макар че по-късно самоубийството му е разследвано като убийство.
Но хотелът дължи славата си не само на призрачните истории. В него са отсядали американски президенти като 33-ия държавен глава Хари Труман (с мандат в периода 1945-1953), неговият наследник Дуайт Айзенхауер (1953-1961) и по-късно застаналият на поста Роналд Рейгън (1981-1989). В „Скървин Хилтън“ са прекарвали приятно престоя си в Оклахома Сити и звездите Елвис Пресли и Пол Маккартни.
Работещите в хотела разказват и че често из залите виждали дама в червена рокля. Тя обаче винаги била в гръб към тях, някак в далечината и никога не се случвало да е с лице към тях или да се разминат на по-близко разстояние.
Освен това богато украсената бална зала на последния етаж на хотела, известна като Венецианската стая, на няколко пъти била намирана от персонала с обърнати столове и маси. „Помислихме си, че през нощта е имало земетресение, което обаче никой от нас не е усетил“ – обясняват си хората от хотела.
Проф. Брайън Фарха, преподавател и директор на Института по приложни поведенчески изследвания към университета в Оклахома Сити, разказва как през 2004 г. специално проучил дали в „Скървин Хилтън“ има призраци. „Жена ми твърдеше, че през нощта понякога чувала призрачен плач“ – казва Фарха.
Самият той много внимателно обиколил целия хотел и проучил всеки сантиметър в него – това било период, в който хотелът се ремонтирал, така че Фарха не пречел на никого. В същото време и условията, в които обикалял из хотела никак не били комфортни – нямало ток, той се движел с джобно фенерче, било и много студено – термометърът падал дори под нулата, но въпреки жертвоготовните си усилия, проф. Брайън Фарха не открил нищо, което да доказва, че хотелът е обитаван от призраци.
За разлика от него Таня Маккой, обявяваща се за ловец на призраци, основателка на Асоциацията за паранормални явления в Оклахома твърди, че когато обикаляла из стаите, усещала как въздухът вибрира, сякаш някой току-що е минал покрай нея с дълъг шлейф. Друг път усещала тъпа болка във врата си отзад, нещо, което тя си обяснявала с това, че призраците обичат да показват на простосмъртните как някога са загубили живота си.
И наистина в края на 40-е години в хотела работел млад закупчик на име Чарлз, който паднал лошо и си строшил врата.
Въпреки неособено приятните преживявания, Маккой съветва да не се притеснявате да отсядате в „Скървин Хилтън“ – просто в стаята си дръжте стъклен съд с малко зехтин и миризливи билки. „Така призраците ще разберат, че уважавате страданието им и няма да търсят специално вниманието ви“ – обяснява Маккой.
И какво друго да очакваме да ни каже? Важното е хотелът да се свързва с някаква интересна история и да привлича интерес към себе си, защото си е истинско предизвикателство в ХХI век да поддържаш толкова голям и толкова стар – 110-годишен хотел.
Ако не вярвате – питайте Ефи, тя със сигурност е видяла как се справят различните мениджъри и собственици на хотела през различните години и има база за сравнение.
