Вече 70 години финландската компания за текстил и облекло – Marimekko – символизира свободолюбивото бохемско отношение към живота. Ето няколко интересни факта от историята на успешната модна марка.
Marimekko, която е известна с това, че отпечатва на тъканите си големи, впечатляващи мотиви, възниква, когато Финландия възвръща своята автономия и изгражда нова национална идентичност в годините след Втората световна война.
Тя е заредена с оптимизма на онези следвоенни години, но по-малко известен факт е, че се свързва с бохемското отношение към живота. Започва като фабрика за текстил, но бързо се превръща в успешна модна марка, която си спечелва фенове сред известни артисти и модни икони.
Бляскавата Джаки Кенеди си купува седем рокли на Marimekko, същото прави и художничката Джорджия О`Кийф, известна като майката на американския модернизъм.
Разпознаваемата естетика на Marimekko е неделима част от авантюристичния дух на Арми Ратия (1912-1979), която е съоснователка на марката през 1951 година.
Тя често се снима като рекламно лице на Marimekko – на една от снимките от 60-е години на миналия век я виждаме отпусната на хамак в лятната си къща как чете „Писмата на Франсис Скот Фицджералд“, с израз на бохемско блаженство.
По-късно, през 70-е години, я виждаме пред фабриката ѝ в Хелзинки, с широко палто и панталони, пъхнати в ботушите – целеустремена и безстрашна.
Когато Арми създава Marimekko, намерението ѝ е да избяга от добре утъпканите пътеки в практиката на съществуващите модни къщи, занимаващи се с текстилен дизайн. По онова време не само във Финландия, но и навсякъде по света, в текстила като мотиви са добре познати цветята, които домакините отглеждат в саксии или с удоволствие съзерцават в природата.
Но Арми решава да им предложи нещо различно – огромни, абстрактни фигури, напомнящи на цветя, в нестандартни цветови комбинации. Едно от емблематичните ѝ съчетания е ярко розово с мандариново и черно. Харесва и поп арта, като през 1964 г. прави поредица с цветя, нарисувани от Анди Уорхол.
Коя е Арми Ратия
Арми Ратия е родена през 1912 г. в Карелия, по онова време провинция във Финландия на границата с Русия. Тя учи текстилен дизайн във Висшето училище за приложни изкуства в Хелзинки, което завършва през 1935 година. Същата година се омъжва за военния Вильо Ратия и скоро след това отваря собствена тъкачница във Випури, тогава общински център в Карелия, а днес – известен като руския Виборг. Като студентка Арми Ратия е силно повлияна от авангардната немска дизайнерска школа „Баухаус“ и това си личи и по снимката на един от нейните основоположници – Валтер Гропиус, която стои окачена в офиса ѝ. Арми Ратия черпи вдъхновение от „Баухаус“ по отношение усещането за непринуденост и желанието за тотално присъствие.
Освен това Арми Ратия вярва, че добрият дизайн побеждава глада за неистово потребление и класовия снобизъм – накратко, бори се със злините на света.
Освен от „Баухаус“ Арми Ратия се вдъхновява и от съгражданите си – авангардни архитекти и дизайнери, като „бащата на модернизма“ в скандинавските страни – Алвар Аалто и проектанта на гарата в Хелзинки – Елиел Сааринен.
Не на последно място следи какво създава и финландско-американския архитект Ееро Сааринен, известен с проектирането на международното летище „Вашингтон Дълес“ извън Вашингтон, с центъра за полети TWA в Ню Йорк и арката Gateway в Сейнт Луис, в щата Мисури.
Амбицията ѝ е – както те – в сферата на архитектурата налагат Финландия като непренебрежим фактор в авангардния дизайн, така и тя да наложи родината си в сферата на текстила.
И причината не е случайна: за Арми Ратия Втората световна война, при която Финландия води войни както срещу съветската, така и срещу нацистката армия, е силно травмираща. Двамата ѝ братя загиват в битки със съветските войници. След войната Финландия запазва независимостта си, но трябва да отстъпи Карелия на Русия, заради което Арми Ратия е принудена да напусне родния си край. В търсене на новия си дом, Ратия дълго време се чувства бездомна. Това я кара да цени не толкова лукса, колкото красотата в уюта на онзи интериор, който можеш да наречеш „дом“.
В края на 60-те години на миналия век стиловата палитра на Marimekko е обогатена от сътрудничеството с японските дизайнери Катсуджи Ишимото и Катсуджи Уакисака. Ишимото, например, проектира щампи с мрежа от триъгълници, напомняща геодезичните куполи на авангардния американски архитект Бъкминстър Фулър.
Тези мотиви отразяват страстта на Ратия към модерната архитектура. Тя иска да пренесе визията си за Marimekko и в цялостния начин на живот на служителите си – планира да изгради утопично село, наречено Marikylä (село Мари), в което те да живеят. То е проектирано в началото на 60-е години на миналия век от архитекта Аарно Руусувуори, но така и не е изградено.
Ратия все пак осигурява малки удобства на служителите си – редовни кафе паузи, фризьорски услуги, сауна, закуски, пикник с огън на открито, а през отпуските – летни вили.
