Филмът „Сестра” на режисьорката Светла Цоцоркова (копродукция на България и Катар) спечели голямата награда „София – град на киното” на 24-ия международен филмов фестивал София Филм Фест-ЛЯТО.
Церемонията по връчването на отличията се състоя снощи (6 юли) в пространството зад НДК – Платформа А6.

Това не е първият приз за „Сестра” – филмът спечели почетен диплом от фестивала „Сан Себастиан’19”, наградата за най-добър оператор – на варненския фестивал „Златна роза’19”, а на фестивала в „Котбус’19” отнесе отличието за най-добър филм.
Сюжетът се завъртва около сложен морален казус – децата сами да научават трудната за възприемане истина за родителите си. Преодоляването му по блестящ начин е пресъздаден от Моника Найденова, открита от тандема – Светла Цоцоркова като режисьор и Светослав Овчаров като сценарист, още преди пет години – във филма им „Жажда”.
Филмът „Сестра” може да бъде видян на онлайн платформата на филмовия фестивал – online.siff.bg до 19 юли. На този адрес от всяка точка на България могат да бъдат гледани срещу заплащане и още 88 фестивални филма.
Сред тях са и другите филми, спечелили призове:

Специалната награда на журито взе британският филм „Среднощно” на режисьорката Натали Бианкери. В него отново сме свидетели на разкриването на тайни, свързани с циничната ученичка Лори и обсебения от нея по-възрастен Пит.

Наградата за режисура спечели Ева Коолс за белгийския „Клео”. И той е за тийнейджърка. Този път обаче тя 17-годишната Клео преживява трагичен инцидент – загубва родителите си в тежка катастрофа, в която тя е единственият оцелял. Успява да се съвземе от травмата и да продължи живота си благодарение на музиката. Наследява любовта си към нея от баща си – прочут пианист – и се възстановява благодарение на творбите на Рахманинов.

Почетен диплом получава „Ялда, нощ за прошка” на Масуд Бахши. Филмът е копродукция между Иран, Франция, Германия, Швейцария и Люксембург. И тук също става дума за сложни семейни отношения – Мона трябва да прости на Мариям, която е омъжена за баща й и по случайност го убива. Разликата във възрастта между убийцата и бащата е 43 години, така че за широката публика е малко вероятно в случая да не става въпрос за криминален акт. Но и за любовта няма граници… Пред Мона стои сложната задача да се появи в популярно телевизионно предаване и да обяви публично, че прощава на убийцата.

Почетен диплом е присъден и на още един филм – унгарският „Тези, които останаха” на режисьора Барнабаш Тот. С него е отличен посмъртно художника на филма Ласло Райк. Заглавието на филма загатва за сюжета – става дума за 42-годишния евреин Алдо – лекар, оцелял в концентрационни лагери. След завръщането си в Будапеща, той се запознава с 16-годишната Клара, принудена да живее при своя родственица, надявайки се, че и родителите ѝ също ще се завърнат от лагерите на смъртта. Двамата, тежко поразени от фанатичния нацизъм, откриват един в друг нещо, което им е липсвало, но чисто емоционалните им отношения предизвикват сериозно обществено неодобрение.

Българският филм „Нина” на режисьора Христо Симеонов спечели наградата за най-добър късометражен филм. Нина е малолетна престъпничка, откраднала портфейл на ЖП гарата в Пловдив в един най-обикновен, слънчев съботен ден.

Копродукцията „Три сестри” на режисьора Емин Алпер, в чието заснемане участват Турция, Германия, Нидерландия и Гърция, печели наградата за най-добър балкански филм.
Историята звучи свръх нереалистично – три сестри от бедно село в Централен Анадол са осиновени от три заможни семейства. В един момент обаче и трите, по едно и също време, са принудени да се завърнат в родното място поради непредвидени обстоятелства. Едната се прибира бременна и родния й баща е принуден да я омъжи за беден овчар, към когото всички в селото се отнасят с презрение. Втората се връща опечалена от неизбежната смърт на доведения си брат, починал след дълга битка с нелечима болест. Третата също си идва в родната къща по лош повод – изгонена е от приемното й семейство.

Сръбският филм „Шевове” на режисьора Мирослав Терзич печели почетен диплом.
Той е посветен на скандално престъпление – в продължение на няколко десетилетия в няколко сръбски болници незаконно са продавани новородени бебета с помощта на нелегална мрежа от лекари, предприемачи и държавни служители, а родителите са получавали информация, че детето им е починало.

За най-добър документален филм бе признат „Пещерата” на режисьора Ферас Фаяд, копродукция между Сирия, Дания, Германия, САЩ и Катар.
В него се озоваваме в подземна болница, ръководена от жени лекари, в тунели, подкопани под град Гута, близо до Дамаск. Въпреки жестокостите на войната в Сирия, те оцеляват сред разрушенията, раздавайки на другите около тях много любов и всеотдайност.
За най-добър български игрален филм бе обявен „Котка в стената” на режисьорите Мина Милева и Весела Казакова. Както се досещате от заглавието, става дума за политически некоректна комедийна драма, чието действие се развива в общински блок в Лондон. В него заради изоставена котка българско семейство влиза в тежък конфликт със съседите си – лондончани – кореняци, живеещи на социални помощи.

В рамките на Балканския конкурс наградата на гилдията на българските кинокритици отнесе „Господ съществува, името й е Петруния” на режисьорката Теона Стругар Митевска. Той е копродукция между Северна Македония, Белгия, Франция, Хърватия и Словения. Разказва историята на безработна жена, която успява да извади кръста от реката на Богоявления. Тъй като обаче в регламента на „ритуала” могат да участват само мъже, тя трябва многократно да обяснява, че въпреки пола си заслужава „година щастие”.