Темата за глобалното затопляне чукна четиридесет. На 21 август 1981 г. за първи път в списание Science група физици, изучаващи атмосферата, обявяват, че поради емисиите на въглероден двуокис и други влияния, предизвикани от човека, планетата започва все повече да се нагрява.
Според тях след време може да се очаква нова епоха – период на глобално затопляне. Тогава твърденията на учените се приемат скептично. Днес ситуацията е различна. Неотдавна в доклад на ООН бе посочено, че глобалното затопляне настъпва с безпрецедентни темпове и някои от процесите, причинени от него, вече са необратими. Така за тези 40 години от хипотеза глобалното затопляне се превръща в реалност и източник на постоянна тревога. Ето как хората на изкуството реагираха на проблема.
Песен за затоплящата се планета
През 2013 г. виолончелистът и географ Дениъл Крофорд превръща статистиката за средната годишна температура на Земята през последните 130 години в музикална композиция. Той използва данните на Института за космически изследвания на НАСА, като приема, че най-ниската нота, която може да изсвири виолончелото му ще е най-ниската средна годишна температура (през 1909 г. тя е била –0,48° C). Един полутон нагоре означава повишаване на температурата с 0,03° C и така, не след дълго композицията е готова, като тя отразява промяната на средногодишната температура от 1880 г. до 2012 година. През 2015 г. Крофорд включва в статистиката си и 2014 г. и адаптира произведението си за струнен квартет, като отделните инструменти свирят мелодия, композирана за средната температура в различен регион. Виолончелото, например, свири как се е променяла средната температура в екваториалната зона, цигулките – в района на полюсите. Така може да се чуе колко бързо Арктика се нагрява – за последните 20 години зимата там е станала по-топла със средно 5 градуса по Целзий.
Капсули с мръсен въздух
През 2018 г. британският художник Майкъл Пински създава проекта „Капсули с мръсен въздух“. Той е посветен не толкова на самото глобално затопляне, колкото на неговите причини – концентрацията на различни вредни емисии от газове в атмосферата. Работата му е изложена в двора на музея „Съмърсет Хаус“ в Лондон. Пински изгражда павилион, който е с пет купола, като всеки е пълен с въздух от пет различни точки на планетата. Първият купол е с въздух от норвежкия остров Таутра, който се смята за най-чистия в света. Вторият е с въздух от Лондон, който е с висока концентрация на азотен двуокис, третият е от Пекин, четвъртият – от Ню Делхи. А последният е с въздух от Сао Пауло, където очите сълзят от концентрацията на етанол. За да може човек наистина да усети какво е да се намира в конкретния град, Пински създава допълнителни ефекти, като потискаща жега и смог. Освен това мястото на павилиона му не е избрано случайно – музеят „Съмърсет Хаус“ се намира в регион, някогашен двигател на индустриализацията в Англия, където всяко пето дете страда от астма.
Изрично предопределение
През 2004 г. американският художник Алексис Рокман прави серия от работи, наречени „Американски икони“, в които рисува парка Disney World, Капитолия, Холивуд и планината Рашмор в бъдещето – през 5004 година.
За тази си серия той е вдъхновен от мащабната си картина „Изрично предопределение“, посветена на последиците от глобалното затопляне. За нея той има амбицията да покаже как би изглеждал света през 5004 г. и за да не бъде работата му пълна фантастика, води серия от разговори с учени и експерти. На тях той поставя един и същи въпрос – как би изглеждал светът през 5004 г., ако човечеството не успее да спре глобалното затопляне. Палеонтологът Питър Уорд му обяснява как най-вероятно биха изглеждали животните, агрономът и климатологът Синтия Розенцвайг го информира за флората, а архитектите Даяна Луис и Крис Морис – за сградите и мостовете.
Градус и половина променя всичко
През 2019 г. куратори от „Прадо“ и екип на WWF правят цифрови копия на четири емблематични картини от музея. След това така променят пейзажа в тях, сякаш сме 2199 г. и средната годишна температура на планетата се е увеличила с 1,5 градуса. Промяната е драстична. На първата картина „Портрет на Филип IV на кон“ на Диего Веласкес долината зад краля на Испания е под вода. На картината „Момчета на плажа“ от Хоакин Сорола децата не се плискат в чистото море, а на брега, покрит с тиня и рибешки трупове. В „Пейзаж с Харон, пресичащ Стикс“ от Йоахим Патинир, вместо пълноводната река Харон се вижда сухото й корито. А в работата „Чадър“ на Франсиско Гоя буйната зеленина е заменена от изгоряла от слънцето трева и бежански лагер. Идеята за лагера не е случайна – според експертите на ООН до 2050 г. броят на бежанците, напуснали родния си край заради трайни засушавания, може да достигне 1 милиард души! Най-ужасяващите сценарии предвиждат Лондон, Сидни, Шанхай и Санкт Петербург да бъдат частично или напълно потопени под вода, а Испания и Монголия да се превърнат в пустиня.
Но нека не забравяме, че става дума за най-песимистичните сценарии. Затова нека правим онова, което зависи от нас, и не се плашим от твърде развинтеното въображение на хората на изкуството.
