Сейшелите – тропически шепот, бели пясъци и тюркоазени води

Е, грешала съм, защото на мен ми се случи, благодарение на един специален човек, чието име ще запазя в тайна. А сега се пригответе за доза щастие и много приключения, защото е време да отпътуваме заедно до една екзотична дестинация – Сейшелските острови.

Може да е туристическо клише, но наистина „Раят е на Земята“. Носи името Сейшели и се намира в Индийския океан, в близост до остров Мадагаскар. Държава с общо 115 острова, като само 33 от тях са обитаеми. Най-големият от тях е остров Махе, където се намира и столицата Виктория, която пък е дом на 86% от населението.

Климатът не е просто прекрасен.

Той е едно от най-хубавите неща на Сейшелите, защото те са много близо до Екватора, а това го превръщат в слънчев, топъл и субекваториален. Без значение от сезона температурите са високи, като най-често са между 27 и 31°C. Нощите са безкрайно приятни – около 24-25°C. Може да бъдете спокойни, че за разлика от други тропически острови по света, този е извън обсега на ураганите.

Белият пясък

освен, че е чист, фин и мек, за разлика от родното ни Черноморие, там той никога не става твърде горещ, за да не можеш да стъпиш на него, което пък позволява дълги разходки по всяко време. Плажните ивици на места са обсипани с красиви корали и миди, които спокойно може да си вземете за спомен.

Тюркоазената вода е

с много приятна температура – нито твърде студена, нито твърде гореща, просто чакаща да скочиш и да й се насладиш. Отбелязвам набързо, че там преодолях страха  от вода и плуване. Така с правилните насоки даже успях да се задържа над водата… ура!

Един малък съвет. Водният свят е много разнообразен и затова си носете маска и шнорхел. Обикновено ще откриете рибките почти на всеки плаж, в близост до камъни край сушата. Има обаче места, които са препоръчани, като Sunset beach, Marine park, Baie Lazare и Anse Major.

12 часа ден/12 часа нощ

Продължителността на деня е 12 часа. Слънцето изгрява в 6:00 и залязва в 18:00 часа. Това ни се стори малко странно, но бързо се свиква. Приливите започват към 16 часа. Така че е хубаво, ако сте се отдалечили и сте решили да се усамотите на някой плаж, обгърнат от залив, красиви камъни и природа, моят съвет е, именно в този час да съберете кърпите и да се върнете на открит централен плаж. Чувството, което ние изпитвахме всяка вечер, когато наблюдавахме как залезът превръщаше синьото небе в оранжево, след това в бледо розово, а не след дълго и в лилаво кадифе, поръсено със звезди, е незабравимо.

Из летищата София-Букурещ-Доха-Сейшели

Авикомпанията, с която пътувахме беше – Qatar Airways. Цената на един билет е около 1000 лв. Няма как да забравя онзи миг на щастие, когато ми съобщиха, че билетите за Сейшелите са купени. И онзи, който последва след около 5 минути – вайкане и страх. Е, не бях пътувала все още със самолет, но после осъзнах, че не е трябвало да драматизирам, защото не е страшно, да си там-горе из пухкавите облаци. Та, полетът до Сейшелите бе дълъг, около 12 часа. За щастие нямаше закъснения и вървяхме по разписание. Най-силно впечатлена останах от летището в Доха, което е едно от най-големите в света. Вътре е пълен лукс. Разполага с хотел, безплатни таблети, детски кътове и всякакъв тип услуги и развлечения.

За малко да изпуснем полета за Сейшелите, след като в последния момент решихме, че рязко сме огладнели и ще ядем топени сиренца, а това моментално ни изпрати 52-ри на опашката за чакащи храна. През това време служителите на летището вече се оглеждаха за нас. За късмет, буквално в последния момент успяхме да влезем в автобуса, който ни чакаше за трансфер до самолета. Така след още 6 часа полет в 8:20 часа сутринта кацнахме на остров Махе. Той ни посрещна с дъжд – топъл, пороен, сипещ се без капки, а на обилни струи, сякаш още един океан се намираше над облаците. В този момент усмивките на всички туристи се бяха скрили, но аз се опитвах да успокоя положението и си знаех, че това ще трае само ден.

Купете си карта с интернет

Ние го направихме още на летището. За 15 евро – 10 000 МБ интернет. Стигна ни за една седмица, като го използвахме често.

Взехме и кола под наем, която беше запазена още от България, седмица преди почивката. Движението е в лявата лента, а не в дясната като у нас. Съответно колата е с десен волан. Аз не се престраших да шофирам, но за сметка на това пък бях добър навигатор.

Придвижването е наистина преживяване, което ще ви повдигне адреналина, защото пътищата са толкова тесни, че разминаването на автобус с кола е на косъм, а за да се разминат два автобуса е необходимо да минат плътно до канавките, които са непосредствено до пътното платно и са напълно необезопасени. На места има мантинели, но те са малко. И всичко това с бясното каране на шофьорите, няма как да не ви накара сериозно да се притесните за своя живот.

И така изтощени, рошави и леко разочаровани от времето, потеглихме към хотела, разположен в северозападната част на остров Махе и до един от най-известните плажове там

Beau Vallon

На този плаж прекарахме най-много време, защото както вече споменах, той се намираше пред хотела, в който бяхме отседнали.

Плажът се намира в едноименния залив в севеврозападната част на острова. Обгърнат е от плътни тропически „гъсталаци“, чиято сянка всички туристи и местни използват. Плажната ивица е широка около 30 м. и е с дължина 2 км.

Мястото не е тихо, защото е доста предпочитано, както от деца, така и от възрастни. Там има водолазни центрове, които се занимават с организиране на гмуркане, което почти на всички места е 90 евро. Спортни клубове пък предлагат уроци по ветроходство, отдаване под наем на водно и подводно оборудване и организират океански риболов.

От плажа туристите могат да видят остров Силует разположен на 20 км от Махе.

И така след два дни заслужена почивка, разходки, опитване на местни напитки, като COCO–NAТ и хапване на всякакъв вид храна, решихме, че е време колата, която наехме, да взеле в употреба.

Изгубени из красотите на о-в Махе

Отворихме очи, а слънцето озаряваше необятния простор на океана. След такова събуждане няма как човек да не бъде зареден положително. Метнахме кърпите и картата на острова, която ни беше подарена от хотела в раницата и тръгнахме. Да не си помислите, че на тръгване сме използвали картата, не … не сме, но и до нея се стигна, но затова ще ви разкажа малко по-късно. Та, включихме си GPS-A и потеглихме към плаж – Baie Lazare.

По пътя беше много вълнуващо. Има толкова красиви малки и по-големи плажове, че ако трябва да им отделите достатъчно внимание, ще е необходимо да се остане в Махе повече от седмица.

Baie Lazare

Този плаж, се оказа, че е най-предпочитан за сватби. Ние попаднахме на две церемонии. Невороятна гледка, океан, палми и любов. Това е незабравимо и вероятно любимият ни плаж в Сейшелите, дълъг и достатъчно уединен. Водите са лазурни с много играещи риби. Там може да си просто част от природата.

Следващия плаж, който искахме да видим, е Petite Anse. Направихме всякакви опити да стигнем до него, но не успяхме. Единственият шанс да стигнем до него беше през хотел Four Seasons, но досещате се, входът е само за посетители.

Времето напредваше, оставеше само час до залеза. Хотелът ни се намираше на 30 км северно от Four Seasons. Качихме се в колата, но се оказа, че след толкова снимки сме останали без батерия на телефоните. Само единият имаше 4%, а ние не знаехме къде се намираме. След две, три минутна паника, една и съща мисъл ни прониза – „картата в чантата“. Та, дойде и нейният ред. Един незабравим момент със смесени чувства на щастие и лека доза притеснение от това, че сме на непознат тропически остров, навън е тъмно, а ние имаме само хартиена карта в ръка. Благодарение на нея, добрия шофьор и точния навигатор в мое лице, успяхме да се приберем.

Разходка с лодка до Praslin и La Digue

Още преди да тръгнем за Сейшелите, знаехме, че с лодка ще посетим два от островите – Praslin и La Digue.

В Махе има много компании, които организират еднодневни круизи именно до тях. След дълго проучване и разпитване преценихме, че ще пътуваме с организирана екскурзия от хотела, в който сме отседнали, защото има трансфер до пристанището в столицата. Цената на човек е 160 евро.

В 7 сутринта ни взеха от хотела с автобус, а час по-късно потеглихме с ферибота към остров Praslin. Аз съм си емоционална по принцип и този път не изневерих на себе си. За съжаление това продължи 30 минути, защото се оказа, че имам морска болест, никой нямаше лекарства, а до Praslin оставаха още 30 минути. Чувството е гадно, няма да ви занимавам. Само ще ви посъветвам, ако ще се впуснете в подобен тур за първи път, вземете си лекарства предварително.

Така след 30 минути пристигнахме в Praslin, където отново ни чакаше транспорт, който ни закара до гората, обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО – Вале де Май.

Едно вълшебно място с най-изключителните палмови дървета в света – Coco de mer, които са символ на Сейшелите.

С впечатляващо тегло – от 10 до 25 килограма, от векове са известни като мощен афродизиак и се колекционират от много хора. Те имат невероятна прилика с женско дупе. Всъщност, едно от архаичните ботанически наименования на коко де мер е Loboicea callipyge, като callipyge на гръцки означава „красиви задни части“.

Древната гора е дом на много ендемични видове палми и необичайни видове, като например черния папагал на Сейшелите, хамелеона или пък умалената сейшелска жаба. Разходката продължи до световноизвестния плаж

Anse Lazio

Плажът е ограден от буйна растителност и граничи с великолепни гранитни камъни. Там може да плувате, да се гмуркате или просто да се отпуснете върху меките пясъци, както направих аз, защото все още ми беше лошо и чаках хапчето за морска болест просто да ми подейства.

След три часа фериботът потегли отново и ни откара до остров

La Digue,

където се родих отново. Един от най-малките острови на Сейшелите с население около 2000 души и е само 5 км на 2 км.

Най-хубавото нещо на остров La Digue, е че е можеш да го обиколиш на колело. Тишина и спокойствие. Далеч от шума на колите и крещящите отвътре намръщени шофьори. Няма миризма на кебапчета и пържени картофи, детски площадки, паркинг за автомобили, спортни съоръжения, барове и кръчми, бутилки и фасове по земята…

Единственото превозно средство, с което може да се движиш там е колело, а под наем може да си вземеш отвсякъде. На нас ни влизаше в пакетната цена, но местните споделиха, че за ден струва 20 евро. Ако се наеме за повече дни, ще ви излезе доста по-евтино.

Та, взехме си велосипедите и се запътихме към местен ресторант, където имахме осигурен обяд на блок маса. За съжаление на мен ми беше лошо от пътуването и не успях да опитам от местната им кухня, отзивите на човека до мен и групата като цяло бяха много добри.

Anse Source d’Argent – любов, пясък и океан

Големият финал, невероятният плаж Anse Source d’Argent. Разположен е в природен парк и трябва да платиш такса за влизане. В парка има и убежище на огромни костенурки.

 

Плажът е просто прелестен. Това не е един плаж а поредица от заливчета с златист плясък, кристална вода и дебела сянка, предоставена от могъщи гранитни скали или палми. Водата е изключително спокойна и подходяща и за бебета.

Тъмните, огромни, изваяни от водата гранитни формирования са може би това, което прави плажа толкова известен. Трудно е да се опише духа на това място,  на нас просто не ни се искаше да си тръгваме.