Главата на Раковски струвала 25 000 гроша

Преди броени дни историкът Октай Алиев представи невиждан досега документ, свързан с българския борец за свобода. Той хвърля малко повече светлина върху революционните стремежи на Георги Стойков Раковски и ужаса, който кара да изпитва Високата порта от него. Ето за какво иде реч:

 

Документът се съхранява в Истанбулския архив под сигнатурата А) МКТ.UM. (Sadâret Mektubî Kalemi Belgeleri) 794/23. Преди дни той бе за първи път показан като дигитализирано копие по време на научна конференция в Софийския университет, посветена на 200-та годишнина от рождението на видния български писател и възрожденец Георги Стойков Раковски.

Отляво: Октай Алиев, отдясно: писменият документ.

В документа става дума за „щетите, които били нанесени на Османската империя” от Раковски и от какво жизненоважно значение било залавянето му. При прочита се разбира, че това фактически е телеграма на силистренския валия (управител, губернатор на вилаетите в Османската империя, в днешно време се превежда като кмет) Мехмед Ариф до великия везир Мехмед Фуад паша, изпратена през 1865 година (две години преди смъртта на видния котелчанин, който умира на 9-ти октомври 1867 г. в Букурещ).

Мехмед Ариф Паша.

В краткото сведение пише, че според няколко свидетели „известният революционер Раковски“ се намирал някъде във Влашко. Това показва, че османските власти не само са били много наясно кой е издателят на вестник „Дунавски лебед“, но и са знаели за неговите революционни дейности. По-нататък се споменава за „някой си“, който можел да залови и предаде опасния българин на турците срещу солидната сума от 25 хил. гроша.

Фотопортрет на Раковски.

Документирано е, че валията на Силистра отбелязал, че пожеланата сума не е съизмерима с нанесената вреда от българина: „причинява щети на държавата за няколко стотици хиляди гроша и вкарва България в капана на нови (революционни) идеи, сумата, която трябва да се даде, е незначителна.“ – са превели написаното османистът проф. Орлин Събев и родения в град Ветово – Октай Алиев.

В крайна сметка паричната награда се видяла прекалено висока на валията и затова се обърнал към великия везир. В края на писменото съобщение се разбира, че Раковски „се намира на едно място близо до Русчук (старото име на Русе)” и че „няма пречка да бъде дадена исканата сума, ако е възможно известният Раковски да бъде заловен безпроблемно, така както е заявено от един човек“.

Панорамен изглед към Русчук от 1824 година.

Със сигурност това няма да бъде последният намерен документ, който ще разкаже малко повече подробности около живота, творчеството и борбите на бележития българин. А на нас ни остава само да чакаме…