Докато четири пъти номинираният за „Оскар” Майкъл Ман снима филма за Енцо Ферари с Адам Драйвър в главната роля, на екрана излезе друга кинобиография на човек и автомобил – „Ламборгини – човекът легенда” на Робърт Мореско.
Съперничеството между Ламборгини и Ферари е един от основните мотиви на филма, който като цяло не съдържа много оригинални идеи. Дори започва с това, че Феручо Ламборгини (Франк Грило), седейки в огромната си празна къща, си играе с миниатюрни модели на своята и конкурентната фирма и си представя нощна надпревара по шосето, в която той и Енцо Ферари (Гейбриъл Бърн) са на волана на своите механични рожби. Колкото и да е парадоксално, въпреки че Феручо е главният герой на филма, съперничеството е показано в не много ласкава за него светлина.
То се свежда главно до опитите на дръзкия Ламборгини да привлече вниманието на патриарха на италианската автомобилна индустрия, а той всеки път подминава нахалника, удостоявайки го само с бегъл поглед.
Това би могло да бъде неволен коментар за величината на актьорските таланти на Грило и Бърн, макар че те са се събрали в скромен откъм художествени достойнства проект от категория „Б”, в който и двамата са заместители: според първоначалния замисъл ролята на Ламборгини е трябвало да играе Антонио Бандерас, а на Ферари – Алек Болдуин.
Пътищата на двамата автомобилостроители се пресичат три пъти, без да броим въображаемото състезание, което служи за рамка на сюжета. Първия път – когато младият Феручо (в ролята е италианският актьор Романо Реджани, принуден, както и всички останали, да говори английски с италиански акцент) решава за вземе участие в състезанието Terra dei Motori, за да привлече вниманието към бъдещата си фирма за производство на трактори, а Ферари, току-що скъсал с „Алфа–Ромео” и основал компания на собственото си име, връчва на победителя в ралито голямата награда.
Ламборгини и приятелят му Матео (Матео Леони) губят в състезанието, но нито това, нито личните им разногласия ги спират, те да произведат и продадат първия си трактор. През 1963 година Феручо, забогатял от селскостопанска техника и климатици, буквално спира на улицата Енцо Ферари, за да му каже, че съединителят в колите му не става за нищо и малко след това да му предложи сътрудничество.
Той му отказва с патрицианско презрение към „фермера”. Засегнат от обидата, Ламборгини решава да създаде свой собствен автомобил екстра класа и само след половин година, период, в който докарва дизайнерите и инженерите до нервен срив, представя бижуто си на международна изложба в Женева. Това е единственият епизод в целия филм, в който Ламборгини тържествува над конкурента.
В интервалите между тези срещи е побрана цялата останала биография на Ламборгини: мечтите му за величие, любовта му към първата му жена (Хана ван дер Уестхюсън), смъртта ѝ по време на раждане, сложните му отношения с втората му съпруга (Мира Сорвино) и сина му Тонино (Лоренцо Вигано).
В основата на сценария на филма са залегнали мемоарите на сина, така че не може да се очаква, че Феручо ще бъде представен на екрана като добър баща. Но най-обидното е, че той не отговаря и на представата за „човек–легенда”, както е заявено в заглавието – изпълнителят и режисьорът са създали изключително плосък и абсолютно стандартен образ.
Може би авторите са искали да направят страхотен филм за спортни коли и състезания, но резултатът повече прилича на тенекиена кофа с неоригинални вносни гайки.