Ефектът на Пигмалион: как очакванията ни променят реалността

Често се сблъскваме с факта, че нашите очаквания и пророчества неволно се сбъдват – явлението се нарича ефект на Пигмалион или самохипноза.

 

 

 

 

 

Ефектът е получил името си в чест на скулптора от древна Гърция Пигмалион, който веднъж създал толкова прекрасна статуя, че се влюбил в нея и поискал от от богинята на любовта Афродита, да вдъхне живот на творбата му. Този мит илюстрира същността на ефекта, която се заключава в това, че когато човек е дълбоко убеден в нещо или страстно желае нещо, несъзнателно настройва събитията към желания резултат.

В главата на всеки от нас има своеобразни „микронатрапчивости” – бивши и бъдещи емоции и образи, които се базират на минал опит. „Микронатрапчивостите” са ситуациите и свързаните с тях състояния, върху които практически не можем да влияем със силата на волята.

Всяка мисъл се кодира от мозъка ни като поредица от образи (най-често), или образи с добавени усещания, чувства и емоции, а в по-специални случаи, към образите се добавят и звуци.

Най-простият начин да управляваме своите мисли, чувства, поведение и реалността, е да се видим отвън в своите позитивни образи, изпълнени със звуци и усещания. В такъв случай мозъкът получава определена картина, която дава възможност да я реализираме в реалността, задействайки всички подсъзнателни процеси.

Но най-често хората се прехвърлят в света на фантазиите и виждат образи от първо лице, където самият човек е участник в събитията. В този случай подсъзнателното възприема това като вече преживяни жизнени периоди, без да задейства механизма за реализация, защото това вече е било, вие просто тъгувате по него, и сигнал за изпълнение няма. Затова и някои желани, позитивни мисли не се сбъдват, оставайки си фантазии, и обратното, негативните мисли много бързо се пренасят в реалността.

Най-вероятно често сте били подложени на ефекта на Пигмалион, без да забележите. Например, мислейки, че няма да се справите с определена задача, вие отпускате ръце, а вашето поведение и мислите ви водят към реален провал. В обратната ситуация, ако от вас очакват решение на задачата, внушавайки си, че ще успеете, действията и резултатите ще бъдат други, позитивни и радостни.

Ефектът работи по следния начин:

  • Човек се настройва за определен изход на събитията
  • След това несъзнателно изпълнява действия за осъществяване на очаквания изход
  • Тези действия работят, и ситуацията се подрежда така, както е очаквал човека
  • Човекът се убеждава, че от самото начало е бил прав

Най-често той не осъзнава, че сам е управлявал ситуацията, а изходът на събитията му изглежда като сбъднато пророчество.  Мнозина дори започват да вярват в екстрасензорните си способности, но всъщност става дума за самохипноза.

Мозъкът ни е уникален механизъм, който позволява да се самопрограмираме за много задачи. И от мислите ни зависи целия сложен процес на кодиране или самопрограмиране. Колкото повече мислим негативно, толкова повече хормони на стреса постъпват в организма и го карат да се подготвя за тежък период, износвайки нервната система.

В същото време хормоните на удоволствието, които се задействат от позитивните мисли и емоции, позволяват да гледаме на много, дори сложни ситуации, оптимистично и всичко се подрежда по-добре, отколкото ни е изглеждало на пръв поглед .

Добре е да помним, че ние управляваме мозъка си, а значи и събитията около нас, затова е важно да се настройваме позитивно и да се програмираме за успех. Тогава и ефектът на Пигмалион ще работи в наша полза.