Мнозина се радват на възможностите, които предлага изкуственият интелект. Не малко обаче са и хората, които се притесняват от неговата твърде широка употреба. Ще успее ли правото да реши проблема с притесненията?
След като вчера премиерът академик Николай Денков официално обяви, че българският Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии ще си партнира с най-елитната мрежа за развитие на изкуствения интелект – ELLIS (European Laboratory for Learning and Intelligent Systems), започнаха да възникват всякакви въпроси.
Един от тях е дали нашият институт ще държи авторското право върху разработките си и какви точно ще бъдат те?
В САЩ, например, в края на август, американски съд във Вашингтон постанови, че творчеството, създадено от изкуствен интелект, не може да бъде обект на авторско право.
Това бе важно решение на фона на стачката на холивудските писатели и актьори, които се притесняват, че студията ще използват произведения, генерирани от изкуствен интелект, за да избегнат наемането на сценаристи и актьори.
Решението беше взето от съдия от Окръжен съд на име Берил А. Хауъл, която подкрепи констатациите на Шира Перлмутер – директор на Службата за авторско право на САЩ, и се произнесе срещу ищеца Стивън Талер.
Г-н Талер управлява фирмата за невронни мрежи Imagination Engines и от години се опитва да постигне признаване на изкуствения интелект като способен да създава творчески произведения.
Той настоява, че макар и да е изкуствен интелект, „машината му за творчество“, върху която той работи от 90-е години на миналия век, е далеч по-различна от ChatGPT. Тя е с по-голям акцент върху възпроизвеждането на човешкото познание, а не разчита на изцяло потребителския принос.
Постиженията на Талер в крайна сметка водят до създаването на сложен и мощен комплекс изкуствен интелект, който той нарича Устройство за автономно заместване на унифицирани чувства (DABUS).
Според статия в списание „Икономист“ Талер наистина вярва, че неговият ИИ може да твори и че DABUS има чувства и е способен да изпитва самота.
През 2018 г. Талер се опитва да регистрира своята машина за творчество като самостоятелен автор на произведението „Скорошно влизане в рая“, тъй като неговият ИИ посочва себе си като собственик на авторските права, защото творбата се смята за създадена от трето лице според така наречената доктрина за „работа под наем“.
Доктрината „работа под наем“ гласи, че ако някой е бил нает от дадено лице, за да създаде нещо, авторските права за това творение ще принадлежат на този, който е платил на автора за създаването му, въпреки че самото авторство продължава да принадлежи на създателя.
Но службата за авторско право в САЩ отхвърли искането на Талер с аргумента, че произведението на изкуството не е създадено от човек, заради което той заведе дело. Неговата теза е, че американското авторско право е замислено да бъде гъвкаво, за да може да се адаптира към времето. Той изрично се позовава на редица съдебни дела, включително на делото Burrow-Giles Lithographic Co. срещу Sarony, в което се потвърждава, че авторското право включва и фотографиите.
Но съдия Хауеъл застава на страната на Службата за авторско право.
Това, което е особено важно в това решение, е не само фактът, че то не дава авторство на изкуствения интелект, а че и използващият ИИ творец – в случая Талер, няма да държи авторските права върху произведенията си по силата на Закона за авторското право и по-специално на вече споменатата доктрина „работа под наем“.
Тя е широко разпространено изключение от стандартното авторско право, което предполага, че авторът притежава авторското право върху създаденото от него.
Освен това тази доктрина е залегнала в американската правна система, в Закона за авторското право на САЩ от 1976 година.
Интересно е, че тя се различава от традиционното авторско право и по отношение на продължителността си на действие, тъй като авторското право за „работа под наем“ е защитено за 120 години след създаването си и 95 години след публикуването си. В същото време типичната защита на авторското право трае само през живота на автора плюс 70 години след смъртта му.
Ако Службата за авторско право беше приела, че изкуственият интелект, използван от Талер, е автор на произведението и че Талер притежава авторското право, това би могло да означава, че всеки, който е използвал изкуствен интелект, за да създаде нещо, би могъл да претендира за собственост върху авторските му права.
В крайна сметка Хауъл отсече: „Законът за авторското право на Съединените щати защитава само произведения, създадени от човек“. В решението си тя допълни, че в основата на авторското право на първо място е човешкото творчество, независимо дали то е извършвано чрез нови инструменти или в нови медии.
Хауъл цитира и някои други съдебни прецеденти в това отношение, включително делата на фондация Urantia срещу Кристен Маахера, където съдът постанови, че книгата, за която се предполага, че е създадена от божествени небесни създания, а не от хора, трябва да има поне някаква степен на човешко творчество и участие, за да бъде защитена с авторско право.
Друго интересно дело е на Наруто срещу Слейтър. Става въпрос за случай, при който маймуна от вида гребенест макак на име Наруто, успява да се добере до фотоапарат и да си направи снимка. От популярната организация за етично отношение към животните – PETA (People for the Ethical Treatment of Animals), заведоха дело от името на маймуната, след като снимките бяха включени в книга.
Тогава съдът отсъди в полза на фотографа Слейтър, посочвайки, че Наруто, макар и обективно погледнато да е направил снимката, все пак е маймуна и няма право да бъде автор на творчески произведения.
Така или иначе на ИИ бе отказано авторството, но в бъдеще въпросът за авторската защита на създадените от него продукти ще продължи да бъде все по-актуален.
Още през март 2023 г. от Службата за авторско право на САЩ заявиха, че повечето произведения, създадени от ИИ, не могат да бъдат защитени с авторско право, но произведения, които са създадени с асистенцията на ИИ, понякога могат и да попаднат под защитата на закона в зависимост от степента на човешкото участие.
И докато синдикатите на сценаристите в Холивуд се опитват да се преборят със студията, решили да ги заменят чрез все по-достъпния ИИ, развлекателните и медийните компании драстично увеличиха разходите си за генеративен изкуствен интелект.
Според Нина Шик, консултант по въпросите на генеративния ИИ в SAG-AFTRA – гилдията на киноактьорите и на Американската федерация на телевизионните и радиоартисти до 2025 г. близо 90% от цялото съдържание в техния бранш ще бъде генерирано, къде частично, къде – изцяло, от изкуствен интелект.
