Наскоро във Франция бе публикувана книгата „Петте тайни на Джеймс Бонд“ (Les cinq secrets de James Bond ) на преподавателя по политическа философия в Института за политически изследвания в Лил Альоша Валд Лазовски (1977). В нея той анализира философските концепции – явни или скрити, на филмовата поредица, вдъхновена от романите на Ян Флеминг.
Името на философа звучи като кодово име на двоен агент от годините на могъщия Съветски съюз – все пак дедите му са раждани в пределите на днешна Украйна. Още съвсем малък той е очарован от приключенията на Агент 007 – първата му среща с героя е в „Октопус“ (1983), който гледа заедно с братята и сестра си. И сега, анализирайки своя любим герой, Лазовски влиза в кожата му – със заглавието „Петте тайни на Джеймс Бонд“.
1. Джеймс Бонд – обект на философията
На изпълнените със скептицизъм критици как може Джеймс Бонд да се превърне в обект на философията, Лазовски дава пример със задълбочения анализ други филми, създадени в Холивуд. Един от тях е „Някои го предпочитат горещо“ (1959) с Мерилин Монро, Джак Леман, Тони Къртис. Според Лазовски филмите за Джеймс Бонд, който се явява на големия екран през 1962 г. („Доктор Но”), а в литературата – през 1953 г. („Казино Роял”), заслужават да им се отдели внимание. Битките на Бонд са една съвременна митология – в духа на „Илиада“-та и „Одисея“-та. Че кой на земята не е чувал за Джеймс Бонд? Философията се интересува както от метафизичните обекти, така и от всекидневието. А това, което Лазовски нарича „Бондовски философски анализ“ обхваща политическите теми, отношенията мъж – жена, насилието, хумора, начина на говорене, визията в поредицата за шпионина. Това е интегрален философски обект, чиито кодове трябва да се дешифрират.
2. Персонажът 007 – герой, изпреварил своето време
Според Лазовски Джеймс Бонд е в постоянно движение и развитие. Той не е замръзнал стереотип, който прескача от филм във филм. Всеки сценарий участва в някаква промяна на света, обсъжда промените. И агентът не е „затворник“ на изградения образ. Очевидното доказателство за това са тези 60 години, през които Бонд продължава да пленява различни поколения зрители.
3. „Философските” терзания на Бонд в „007 Координати: Скайфол“
Филмът „007 Координати: Скайфол“ от 2012 г. е най-успешният от поредицата. Лазовски обръща внимание, че приходите от него са надхвърлили един милиард евро. В мисията на Бонд той открива нещо от Хичкок – злодея, великолепно изигран от Хавиер Бардем, който черпи своята омраза от жаждата за отмъщение. Оригиналният контрапункт на обичайния герой придава на историята допълнително напрежение, отговарящо напълно на нашия ХХІ век.
4. Сравнението – изтънчения Бонд и дендизма на Бодлер
Философът търси отговор на въпроса защо Бонд е ненадмината поп-икона. Изводът, до който е достигнал, е, че агентът е съвършен джентълмен, универсален благородник в най-добрия смисъл на думата. Той е създал едно своего рода „британско поведение“, което е превъплътено от шотландец, австралиец, уелсец, ирландец, а и от двама англичани. За разлика от героите от романите на Джон Льо Каре 007 не е леден шпионин. Той носи „Прада“, обича „Дом Периньон“, луксозните коли, изтънчените вина, най-красивите жени. Лукс, удоволствия, неспокоен живот – това го прави истински. Нюансът между неговата изтънченост и бодлеровия дендизъм се намира в отхвърлянето на обществото. Бонд по свой си начин е антиконформист, но се адаптира. Той предпочита Бахамите пред покрайнините на Париж. Неговият дендизъм е някак си непринуден, безгрижен. От тази гледна точка Роджър Мур (1927-2017) е перфектен, защото придава на филма дух като на италианска комедия. Подобно на някакъв несериозен самохвалко той си играе с противниците, с жените, с възложените мисии. Но си остава интелигентен човек и днес отново го гледаме с удоволствие, понеже съществува приемственост. Докато Даниъл Крейг си задава въпроси. „Зад тази привидна безцеремонност се крие всъщност една истинска философия”, подчертава Лазовски.
5. „Самохвалкото” Виторио Гасман (1922-2000) – съвършеният таен агент?
Френски журналисти, запознали се с книгата на Лазовски, са провокирани от определението „несериозен самохвалко” и намират повод да го попитат дали актьорът Виторио Гасман, често превъплъщавал се в образа на неустоим „самохвалко” би бил подходящ Джеймс Бонд.
„Този италиански актьор – едновременно величав и напрегнат, щеше отлично да обедини ледената матрица на шпионажа, забулен в лондонската мъгла, с мекотата на средиземноморието. Виждате ли – дори фактът, че книгата ми провокира подобни разсъждения – говори, че сагата с Джеймс Бонд ще живее, или поне че няма скоро да умре” – убеден е философът.
