Оказва се, че всички езици, колкото и да се различават помежду си, имат много общо. Поне така твърди етимологията – науката за произхода на думите. Както латинският и френският са повлияли на английския, така и българският е оставил следа в съседните му балкански езици, та дори и в унгарския. Както е казал великият Гьоте – „Който не знае чужди езици, не познава и родния си.“
Запознаваме ви с някои от най-разнообразните и интересни думи за „Коледа“:
Английската “Christmas”
Няма как да не започнем с най-разпространената дума за „Коледа“ в света, която буквално се превежда като „меса/литургия за Христос“. Появява се в средата на XIV в. като „Cristes + mæsse“ на староанглийски. Близка и със същото значение е нидерландската „Kerstmis“, което кара някои изследователи да смятат, че е заемка от английския.
Българската „Коледа“
Впрочем нашата дума се откроява най-много сред другите славянски езици. Тя произхожда от латинската дума „calendae“ – „първият ден от месеца, откъдето идва и календар“, според Речника на българския език. Други разновидности са: Ко̀ла̀да и Колѐнда. Интересно е, че в беларуския и литовския език съществуват подобни слова – „Каляды“ и „Kalėdas“ (Каледас). Синоними на „Коледа“ в българския език са Рождество Христово, Божик или Божич, които се използват в другите славянски езици.
Немското „Weihnachten“
От средно високия немски „wīhenahten“, съкращение от формата за дателен падеж в множествено число „ze den wīhen nahten“ – „в коледните нощи“. Най-старата документирана форма е „diu wīhe naht“ („Святата нощ“) от 1170-а. Множественото число на думата, обаче, е по-често използвано, за да се наблегне на факта, че става дума за няколко пълни с тържества денонощия. Производни на немската дума са чешкото и словашкото – „Vánoce“ (Вáноце) и „Vianoce“.
Унгарското „Karácsony“
Тази игра на звуци „Корачонь“ вероятно е заемка от българската дума „крачун“, под която се разбира славянски езически празник за отбелязването на зимното слънцестоене. На свой ред българската дума може да произхожда от праславянското „корчити“ – „стъпвам“. Впрочем в румънската дума „Crăciun“ (Кръчун) също се наблюдава българско влияние.
Норвежкото „Jul“
Юл идва през старонорвежкия от прагерманското „jehwlą“ (йехлон) и се използва във всички модерни скандинавски езици, финландския и естонския, макар и с леки вариации. Любопитно е, че първоначално думата се използвала за германския зимен езически празник, на който се правели жертвоприношения в чест на Дивия лов и бог Один. Думата и някои традиции се съхранили след християнизацията на Скандинавия. В английския и немския език също се използват „Yule“ и „Julfest“, но като общо събирателно за коледни традиции или като синоним на Коледа в английския.
Френското „Noël“
През старофренското „Noel, Näel“ от латинското „nātālis [diēs Dominī]“ – „Рожден ден на Господа“. От латинския се образуват най-различи варианти в останалите романски и келтски езици: италианското “Natale” , испанското “Navidad” , португалското “Natal” и ирландското „Nollaig“, но е интересно, че турците са взаели френската дума, така че и на турски „Коледа“ е „Noel“.
Гръцкото „Χριστούγεννα“
От Χριστός („Христос”) + γέννα („раждане”).
