Днес да си китаец означава, че носиш заплаха

„Днес си китаец означава нов жизнен опит. В западния свят вече ни възприемат не просто като чужди, а като хора, които носят заплаха.“ Така китайският режисьор Дзя Джанке коментира сегашната ситуация пред руски медии, в които представя най-новия си филм „Плувай, докато морето не стане синьо“.

 

 

Документалният филм не остана незабелязан на тазгодишния Берлински международен кинофестивал. В него, на фона на впечатляващи зелени хълмове, се разказва историята на четирима китайски писатели –  Юй Хуа, който е постмодернист, Лян Хон – литературен критик и публицист, Зя Пинва – класик, прославящ китайското село, и Дуан Хуейфен, който е най-малко известен в групата, но също талантлив автор.

                                                                                         

Провинция Шанси

Филмът е сниман в провинция Шанси – там, където местните смятат, че връзката със земята е свещена. Дзя Джанке обаче е категоричен: „И четиримата писатели, които, всеки по свой начин възпяват земята, не я идеализират – тя отнема толкова, колкото и дава. Най-важното послание на филма е, че Китай е земеделска страна. Националната ни култура е 100% свързана с почвата, с обработката на земята, макар и днес това да е забравено.

На мен ми се искаше да върна времето назад, да се обърна без страх към началото“.

 

Защо Ма Фон?

„Плувай, докато морето не стане синьо“ е посветен на китайския писател Ма Фон. Джанке признава, че не е особено въодушевен от книгите му, но онова, което го прави особен, е, че той, като свидетел на колективизацията в Китай, се превръща в неин отдаден хроникьор, запечатал всички настъпили социални промени.

 

Саундтракът

В саундтрака на филма са включени няколко класически произведения на руски композитори – Рахманинов, Гречанинов, Шостакович. Причината – според Джанке и тримата композитори са се стремели да наложат своя индивидуален почерк в едно време, в което моделът на колективизъм е бил налаган повсеместно.

От друга страна Джанке подчертава, че не осъжда колективизацията, тъй като според него в онзи момент тя е била неизбежен етап от развитието на китайското общество. Освен това като творец, той винаги се е увличал по утопиите и те са му били далеч по-интересни от всякакви прагматични идеи.

 

Скулптурите в началото на филма

Кадър от филма – на него се вижда как снимащите се „имитират“ скулптурите.

В началото на филма зрителят вижда няколко скулптурни групи. Това са типични паметници на соцреализма. И днес се съхраняват в Музея за изящните изкуства в Джъндзян. Джанке умишлено е монтирал кадрите със скулптурите преди сцените, в които героите му се хранят. Идеята – да покаже как в нормалния живот в Китай се редуват патос и интимност.

 

Назад към селото

Кинокритиците, които познават творчеството на Джанке, са изненадани от „Плувай, докато морето не стане синьо“. През 2013 г. с „Докосване на греха“, с който Джанке печели наградата за най-добър сценарий в Кан, той официално е провъзгласен за портретист на градската култура. А днес? Каква е причината да се обърне към селото?

Джанке отговаря: „ Днес никой не иска да говори за миналото на Китай. Младежите се интересуват само от собственото си бъдеще и всички искат да са част от някакъв глобален свят, който по определение е по-добър от нашия. Но с какво? Така и никой не може да каже. Това е дълбоко несправедливо. Особено днес, когато да си китаец, означава, че носиш заплаха. Но ние ще се справим“ – подчертава Джанке и съветва изкушените от китайската култура да не пропускат филма му.