Преди десет години – през 2012 г. на приказката за Снежанка не ѝ провървя – тя беше екранизирана три пъти, но и трите екранизации бяха провал.
И това – въпреки че в два от филмите се снимаха звезди тежка категория и популярни млади актьори, а костюмите дори бяха номинирани за „Оскар”. Един от филмите е „Снежанка – отмъщението на джуджетата” на Тарсем Сингх. Припомняме ви го, за да ви вдъхновим за някои модни решения.
В главните роли са Джулия Робъртс, Лили Колинз, Арми Хамър и ошашавеният Шон Бин, който се появява съвсем за кратко. Костюмите са дело на Ейко Ишиока, станала легенда в професията си след „Дракула”. Сингх беше голям фен на Ейко и двамата заедно заснеха 4 филма. Според режисьора успехът на проектите им се дължал „90% на това, че тя беше гениална, и 10% на това, че тя не можеше да разбере и една дума от онова, което казвах”. По време на снимките Ишиока е подложена на химиотерапия и не успява да види филма – номинирана е за „Оскар” посмъртно.
Ейко Ишиока, художник по костюмите: „Ние с Тарсем решихме, че основната концепция е смесената класика, затова мога да използвам модата от 16 до 19 век.”
Тоалетите на Снежанка се променят с развитието на характера на героинята. Първата ѝ рокля единствено подсказва, че героинята „е свързана с природата”. Ишиока беше направила много нежна и симпатична „рокля за принцеса”.
Розовият корсаж в стил 16 век, светлозелените буфан-ръкави и тежката обемна жълта пола са декорирани с апликации и бродерия: цветя, пеперуди, колибри. Цветовете и шарките безпогрешно сигнализират на зрителя, че девойката е млада и невинна, наивна и добра.
Жълтият и розовият оттенъци са особено сполучливо подбрани на фона на небесносините стени на стаята на героинята и са в забележителна хармония с мебелите. Дори малко прекалено.
Върху роклята Снежанка намята обемна яркожълта наметка с качулка и огромна панделка. И така попада в заснежена брезова гора. Този епизод, един от любимите на Сингх, бил вдъхновен от сцени от филма „Иваново детство” на Тарковски.
Тарсем Сингх, режисьор на филма: „Снежанка, също като героиня от 1950-те, влиза в черно-бял филм.”
Балната рокля на Снежанка с лебед на главата и криле на гърба е ясен сигнал, че девойката е „узряла” да бъде свободна. Образът на лебеда веднага извиква в паметта на зрителя приказките на Андерсен за злата мащеха: „Дивите лебеди” и „Грозното пате”.
Изобщо през 2012 г. лебедите бяха хит. Бьорк се появи с рокля–лебед на „Оскарите”, а Стивън Джонсън създаде колекция от шапки ̶ лебеди за Джайлс Дийкън.
Преди да открие своя стил, Снежанка пробва няколко тоалета: оранжева рокля в стил края на 18 век и няколко мъжки облекла от различни епохи, които явно са ѝ големи. Едно от тях е мундирът със забавни пискюлчета в стила на този, с който на финала принцът ще се ожени.
И накрая тя намира подходящия вариант: синя риза, черен корсет с бродерия и широки черни панталони. Хипитата биха одобрили този псевдоцигански костюм.
Режисьорът казва, че Ейко създала няколко варианта на костюмите. Финалната, сватбената рокля на Снежанка е съчетание от тъмносиньо и небесносиньо с огромна оранжева панделка на гърба. Първоначално се планирало костюмът да е в синьо-червена гама, но от червеното се отказали, за да избегнат сравняването на героинята с принцеса на Дисни. Моделът на роклята недвусмислено препраща към картината на Франциско Сурбаран „Света Изабела Португалска” (1653).
Както и в другата версия на Снежанка, най-интересният персонаж на Сингх е Злата кралица – мащехата. Харизмата и костюмите ѝ привличат вниманието и интереса на зрителя. Тоалетите на кралицата недвусмислено ни „говорят” за жаждата ѝ за власт и огромните ѝ амбиции.
Първата ѝ златисто-прасковена рокля със звезди веднага ни подсеща за огромната, избродирана с гербове брокатена рокля, с която Екатерина Втора била облечена на коронацията си.
На бала героинята на Джулия Робъртс се появява с червен тоалет с избродирани бели паунови пера. Двамата с принца на Валенсия, облечен с черно-червен костюм, трябва да изпъкват на общия бял фон и да станат двойка. Освен това червеният е и цветът на съблазняването. Така че яката от паунови пера има ироничен смисъл – тези птици разперват прекрасната си опашка, за да привличат самките, както кралицата се опитва да примами принца. В сцената на бала двете прекрасни птици си съперничат за вниманието на зайчето–принц.
Жълтата рокля с огромна плисирана яка е създадена практически по портрета на друга царствена особа – английската кралица Елизабет Първа. Не е за чудене, че често сравняват този образ с Елизабет – Кейт Бланшет от филма „Златният век” (2007) на един друг индус – Шекхар Капур.
В сватбения тоалет обемът е пренесен върху полата, и там, където при Снeжанка той изглежда въздушен, при кралицата изглежда гротескен. Режисьорът казва, че бил необходим цял екип, за да пренася роклята; направени били няколко дубъла на тоалета, за да снимат от различни ракурси: „Ако Джулия седеше, това беше една рокля, ако беше в каретата – друга”. Острите върхове на триъгълниците на полата създават ефект повече на люспи, отколкото на пера. Невинността на годеницата е измамна във всякакъв смисъл.
За филма били ушити 400 костюма, още 600 били взети под наем и модифицирани, без да се броят аксесоарите и украшенията. Нашето впечатление е, че стилистиката на филма е донякъде разнородна. Костюмите на основния състав доста „праволинейно”, без заобикалки изразяват идеята на персонажа си.
„Личностите на джуджетата трябва да се проявяват чрез дрехите, но същевременно те, както и преди, трябва да са обединени в група. Затова Ейко реши, че личността на всеки от тях трябва да бъде изразена чрез шапката му”, разказва Сингх.
Така се появили артистичната барета, кожената шапчица, шлемът на конквистадора, каубойската шапка, шапката–цилиндър, двурогата шапка, кожената ушанка малахай. Ейко измислила и забавните плисирани панталони, с които били обути качените на кокили джуджета.
