Рок музикантът и актьор Майкъл Лий Ади почина на 74-годишна възраст в Нашвил. При раждането му родителите го записват като Марвин, но през 1981 г. той променя името си на Майкъл. В света на шоубизнеса бе известен със сценичния си псевдоним Мийт Лоуф (кюфте, мляно месо).
Мийт Лоуф е роден на 27 септември 1947 г. в Далас, в семейство на полицай и учителка. Според официалната версия в ранна детска възраст бил толкова пълен, че баща му се обръщал към него с „месото“, а после децата в училище започнали да му викат „кюфтето“.
Като цяло баща му трудно може да се нарече родител за пример – на 15-годишна възраст Мийт Лоуф губи майка си, която умира от рак. След това бяга от вкъщи, след като една вечер баща му – Орвис Уесли, който страда от алкохолизъм, се нахвърля върху него с нож. През 1967 г. Марвин се мести в Лос Анджелис и започва да работи като охранител в нощен клуб.
Междувременно започва музикалната си кариера, като сформира групата Meat Loaf Soul. По време на първия им студиен запис Мийт Лоуф изпява толкова пронизително един тон, че изгаря предпазител. Вокалният му диапазон е зашеметяващ и веднага му предлагат три договора, но той отказва.
С Meat Loaf Soul подгряват групата Them (на Ван Морисън), Джанис Джоплин. После следват няколко промени в състава, които са съпътствани и от промяна на името на групата – тя става Floating Circus и подгрява The Who, The Stooges, MC5 и Grateful Dead.
През 1968 г. Марвин Лий Ади се присъединява към групата, участваща в мюзикъла „Косата“ и там Мийт Лоуф работи с Джо Кокър и бъдещата партньорка на Ленард Коен – Дженифър Уорнс и бъдещата звезда от мюзикъла „Исус Христос суперзвезда“ – Тед Нийли. След ролята си в „Косата“, Марвин получава предложение да подпише договор със звукозаписната компания „Мотаун Рекърдс“. Там, през 1971 г., той издава първия си албум, записан с певицата Шон „Стоуни“ Мърфи (една от партньорките му в „Коса“).
Мийт Лоуф продължава и артистичната си кариера с трупата, известна с емблематичното си шоу Rocky Horror Picture Show. Изпълнителят се развива паралелно и като музикант, и като актьор, като забележителните му музикални изяви са свързани най-често с театрални представления или със специално измислени истории.
Най-успешният албум на Мийт Лоуф за цялата му кариера е Bat Out of Hell. Той запова работа по него през 1972 г. заедно с приятеля си – композиторът Джим Стайнман. Благодарение на Bat Out of Hell Мийт Лоуф се превръща в рок звезда. Но успехът изобщо не идва лесно – по-големите звукозаписни компании отказват да издадат албума и едва пет години по-късно – през 1977 г., той е издаден от малък независим лейбъл – Cleveland International Records.
Дуото Мийт Лоуф и Джим Стайнман издигат специфичната рок музика, която правят The Who, Queen и Bruce Springsteen, на ново, по-високо ниво. Това става с албума – мюзикъла, написан от Стайнман – Neverland.
Първото парче в него прилича на мини опера, в която бързи фрагменти се редуват с бавни, а фрагменти на китара се редуват с мащабни оркестрови и хорови партиии. Продуцентът Тод Рундгрен държи в албума да се чуе ръмженето на двигател на мощен мотор, изсвирен с електрическа китара. Пресъздава се и пътен инцидент, който претърпява лирическият герой на песента.
Bat Out Of Hell е продаден в 43 милиона копия и е включен в различни класации като един от най-добрите албуми на всички времена. С него Мийт Лоуф триумфира още два пъти.
През 1993 г. излиза албумът Bat Out of Hell II: Back into Hell. Към песен в него е и видеото, превърнало I`d Do Anything for Love (But I Won`t Do That) в смазващ хит, въртящ се по всички радиа и телевизионни канали.
Самият Мийт Лоуф не може да определи парчето нито като хард рок, нито като рок балада – признава, че в него има от всичко, което той най-много обича дълги композиции с променящо се темпо.
В него Мийт Лоуф не е и типичната рок звезда. Той не е такъв и на сцената – корпулентният джентълмен изглежда някак странно на фона на татуираните и смачкани от употребата на хероин рокери от по-младите групи.
Но въпреки това I`d Do Anything for Love … става световен хит, за който Мийт Лоуф печели „Грами“, а албумът достига номер едно в класациите в САЩ, Великобритания и Австралия.
Третата част от приказката – албум – „Bat Out of Hell III: The Monster is Loose“ (2006), включва и гостуващи рок звезди като Дезмънд Чайлд и Марти Фредериксен, както и хард рок инструменталисти като Джон 5 (китарист в групата на Мерилин Менсън), Ники Сикс (басист и основен текстописец на хевиметъл групата „Мотли Крю“) и Брайън Мей (китарист на Queen).
Силната страна на Мийт Лоуф бе способността му да превърне във въздействащ шедьовър всяка стандартна балада. Ярък пример затова е песента, композирана от Джим Стайнман – It`s All Coming Back to Me Now и включена в албума. Като най-известно нейно изпълнение обаче се налага версията, изпята от Селин Дион.
По време на цялата си кариера Мийт Лоуф продава около 100 милиона плочи, като повечето от тях са от трите албума, посветени на „прилепа, излязъл от ада“, каквото всъщност означава Bat Out of Hell.
Той е записал и пет албума на живо. Между 1977 г. и 2012 г. прави общо 21 турнета. Снима се и в телевизията, и в киното. Но най-известният му образ е на Големият Боб – мъжът с наднормено тегло с женски гърди от „Боен клуб“ на Дейвид Финчър.
Феновете на Мийт Лоуф ще го запомнят с крилатите му фрази:
„Знаете ли какво трябва да прави рокендролът? Да ви отнесе на едно по-хубаво място. Това е предназначението му – появил се е сред робите, които пеели госпъл в полето. Животът им бил ад, но благодарение на музиката ставал по-поносим“.
„Ангелите първо държат китари в ръцете си, а после им поникват крила“.
