Тази вечер (10 май) в Камерна зала „България“, от 19.00 часа, ще имате възможност да чуете за първи път у нас симфония „Данте“ S. 648 и симфонична поема „Прелюдии“ S. 638 на Ференц Лист в неговите авторски версии за две пиана. Във втората част на концерта ще бъде изпълнена и Българска рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров – също за две пиана. Ето някои любопитни подробности за концерта.
Концертът е посветен на 210-тата годишнина от рождението на унгарския пианист и композитор от романтичния период Ференц Лист, както и 700-та годишнина от смъртта на Данте Алигиери.
В него участват вокален състав „Импресия“ и пианистите Янко Маринов и Станислав Станчев. Концертът е част от проекта „Колоси: Добри Христов (1875-1941), Димитър Ненов (1901-1953) и Панчо Владигеров (1899 – 1978) – генеалогия на българското и европейското в музиката им”, който се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Специално за Banker Special музикантът Янко Маринов обясни, че на концерта ще бъде изпълнена и рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров, защото българският композитор се е вдъхновявал и учил в голяма степен от творчеството на Ференц Лист. Лист (1811-1886) е първият, който още през 50-те години на XIX век включва местния фолклор – унгарския, в класически произведения, нещо, което прави и Панчо Владигеров. Освен това българският композитор следва и Листовия принцип на обработки на големи симфонични творби, така че те да могат да се изпълнят само от две пиана. Резултатът ще можете да чуете тази вечер.
Идеята за първото „слайдшоу“
Симфония „Данте“ за две пиана, която ще чуете в програмата, е известна и с по-дългото си наименование – „Симфония към Божествената комедия на Данте“. Тя описва странстванията на Данте Алигиери през Ад и Чистилище, изобразени в „Божествената комедия“. Премиерата й е в Дрезден, през ноември 1857 г., като е дирижирана от самия Лист, и е неофициално посветена на неговия приятел, съмишленик и бъдещ зет Рихард Вагнер. За приятелството между двамата композитори могат да се разказват легенди – Янко Маринов, който от 7-годишен свири Лист и познава биографията му в големи подробности, обърна внимание на любопитния факт как унгарският композитор уредил фалшив паспорт на Вагнер, с който той през 1849 г. бяга от Германия в Швейцария, защото полицията го подозира в участие в Мартенската революция, известна още и като Германската революция от 1848 – 1849 година.
Именно в началото на тези революционни 40-години на XIX век Лист скицира темите на бъдещата симфония „Данте“. Една лятна нощ през 1845 г., на органа, в празна катедрала в Марсилия, Лист импровизира как си представя симфонията върху Божествената комедия на Данте в присъствието на френския поет Жозеф Отран. По-късно композиторът кани Отран да си сътрудничат за оратория или опера „Данте“, но поетът не откликва. През 1847 г. Лист е готов с някои фрагменти на пиано и ги изсвирва на любимата си – полската принцеса Каролинe цу Зайн-Витгенщайн. По онова време той има намерение изпълнението на творбата да е съпроводено с панорама (сравнимо с днешното „слайдшоу“) от изображения към „Божествената комедия“, които да бъдат поръчани на художника Бонавентура Дженели.
Лист има планове и да включи по време на изпълненията експериментална вятърна машина, за да пресъздаде адските ветрове в края на първата част „Ад“ (Inferno). За всичко това са необходими средства и принцеса Каролине изразява готовност да инвестира в идеята на Лист, но самият той в един момент се разколебава дали си струва да реализира амбициозните си планове. В крайна сметка на премиерата на творбата няма „слайдшоу“, няма и вятърна машина, но идеята за панорама от изображения се използва и до днес по време на различни концерти.
Първото изпълнение на „Данте“ – в Hoftheater в Дрезден на 7 ноември 1857 г. е пълна катастрофа заради недостатъчни репетиции. Лист, който дирижира представлението, е публично унижен, но той не се отказва. На диригентския пулт застава още веднъж – в Прага, на 11 март 1858 г., когато дирижира и симфоничната си поема „Идеали“ и втория си концерт за пиано. Любимата му – принцеса Каролине подготвя специална програма за публиката, за да й помогне да следва необичайната форма на симфонията и по-лесно да я възприеме. А музиката е изключително картинна. Ако се потопите в нея, със сигурност ще чуете след втората част Чистилище (Purgatorio) и след Magnificat едно изкачване по стълба. „Това е стълбата към небето“ – уточнява Янко Маринов и пожелава на публиката тази вечер да види тази картина.
