Етикетите на храната имат широкообхватно влияние върху нашето здраве

Нашата среда до голяма степен определя изборите, които правим относно храната. Данните показват, че за да насърчим хората да избират по-здравословно, са от ключово значение по-доброто етикетиране и образованието.

Влезте в обикновен супермаркет и бързо ще се сблъскате с изобилие от нездравословни, ултрапреработени продукти, на които често е трудно да устоите.

Живеем в епоха на изобилие, а средното тегло на населението в много страни продължава да нараства. Един от основните фактори за това е храненето, богато на ултрапреработени храни (UPF).

Все по-добре се разбира, че посланията върху опаковките сами по себе си влияят върху това какво купуваме и ядем. Малки промени в етикетите могат да доведат до изненадващи разлики в избора ни – но и по-доброто познаване на храненето може да ни помогне да вземаме по-добри решения.

Много водещи експерти дори твърдят, че хранителната среда – начинът, по който храната се произвежда, рекламира и продава – е „обезогенна“ (създава условия за напълняване) и подтиква хората към нездравословни избори. За да се справим с нарастващото затлъстяване, трябва да променим начина си на хранене – а нови изследвания показват, че както поведенческите интервенции, така и политиките могат да имат значителен ефект.

Хранителната среда

До 2050 г. се очаква повече от половината възрастни в света да бъдат със затлъстяване, ако сегашните тенденции продължат, според публикация в списание The Lancet от 2025 година. Ако се предприемат мерки сега, този ръст може да бъде спрян. Без незабавни и ефективни действия обаче, наднорменото тегло и затлъстяването ще продължат да нарастват глобално.

Но когато самата хранителна среда е част от проблема – и често е създадена с цел максимална печалба – какво може да се направи?

Франко Саси, изследовател в областта на общественото здраве в Imperial College London, казва, че макар хората да вярват, че контролират избора си, доказателствата сочат друго:
„Средата определя какво ще изберете, дори да мислите, че имате контрол.“

Това често води до избор на нездравословни храни.

Начинът, по който продуктите се рекламират и позиционират, също играе ключова роля. „Всичко в живота ни се влияе от това, което виждаме около себе си“, допълва той.

Изследванията последователно показват, че изборът на храна зависи силно от:

средата
достъпността
цената

По-добри етикети

Проблемът е още по-сериозен, защото ултрапреработените храни са създадени така, че да бъдат максимално привлекателни, а според някои учени дори пристрастяващи. Това е въпреки нарастващите доказателства, че те са свързани с лошо здраве и дори по-ранна смърт.

Ясното обозначаване на това върху етикетите може да промени поведението на хората.

През 2016 г. Чили въвежда задължителни черни етикети за продукти с високо съдържание на:

захар
сол
калории

Резултатът: 23.8% спад в покупките на висококалорични продукти.

Подобни мерки вече се прилагат и в страни от Централна Америка и повишават информираността на потребителите.

В Европа се използва системата Nutri-Score, въведена първо във Франция:

от A (тъмнозелено – най-здравословно)
до E (червено – най-нездравословно)

Тя помага на хората да правят по-информиран избор.

До момента около 1500 марки използват тази система, а натискът да стане задължителна в Европа нараства.

Изследвания показват, че:

производителите намаляват захарта
използват повече пълнозърнести съставки
супермаркетите насърчават по-здравословни продукти

В резултат:

продажбите на по-здравословни храни се увеличават
продажбите на най-нездравословните намаляват

Промяна в поведението

Можем ли да правим по-добри избори, дори без големи системни промени?

Изследвания показват, че да.

Проучване от University College London установява, че индивидуалната подкрепа намалява консумацията на ултрапреработени храни.

Участниците получават:

персонални консултации
насоки къде да купуват по-здравословна храна
планове за хранене
съвети за готвене

След 6 месеца:

25% намаление на UPF
загуба на тегло
по-нисък BMI
по-добро общо състояние

„Трябва не само да подобрим средата, но и да дадем на хората умения“, казва изследователят Самюъл Дикен.

Предизвикателства

персонализираните програми са скъпи и трудни за прилагане
здравословната храна често е по-скъпа
няма едно универсално решение

„Трябва да комбинираме всички мерки, защото хранителната среда е много сложна“, казва Саси.

По-добрите етикети, образованието и промените в средата могат да помогнат на хората:

да разпознават ултрапреработените храни
да ограничават консумацията им
да подобрят здравето си

В крайна сметка, когато разполагаме с ясна информация и подкрепа, правенето на по-здравословен избор става значително по-лесно.

Нора Пенчева