Да бъдат или да не бъдат – това е въпросът за литературните фестивали във Великобритания

След пандемията литературните фестивали във Великобритания трябва да преоценят своята стратегия, за да успеят да продължат да съществуват.

За повечето организатори козът е да привлекат по-разнообразна публика.

Това е първата година след пандемията, когато литературните фестивали могат да работят на пълен капацитет – да продават 100% от билетите си, след като много от тях бяха затворени за две години.

Но тревогите около все още продължаващата пандемия и притесненията от предстоящата тежка икономическа криза са причината старата публика да не се завръща уверено в залите за срещи със своите любими автори. Мнозина от верните читатели са изпълнени с несигурност и със страх.

Редица мениджъри виждат решението на проблема с каненето на нови имена, отстъпки в билетите, провеждането на срещите с авторите на по-атрактивни места.

Кристина Фуентес Ла Рош – международният артдиректор на Фестивала за литература и изкуства „Хей“ – ежегодното събитие, което се провежда в Хей он Уей в Уелс, в продължение на 10 дни – от края на май до юни, се ожали заради силно намалелия брой продадени билети. Фестивалът е създаден през 1988 г., като през 2001 г. Бил Клинтън го нарича „ Уудсток на ума“. За свилия се интерес към него Ла Рош „вини“ незатихващата пандемия.

Фестивалът „Хей“ се смята за един от трите най-големи литературни фестивали във Великобритания, наравно с Единбургския и фестивала „Челтънхам“, но на тазгодишното му издание има по-малко публика, отколкото през 2019 година.

Фуентес Ла Рош обяснява, че това се дължи на факта, че за 2022 г. предварително било планиро билетите, пуснати в продажба, да са по-малко с 20%, тъй като тогава все още не било ясно, че пандемията ще приключи.

Лизи Кърл, директорка на фестивала „Кепитъл Крайм“, който ще бъде през септември, споделя, че като организатор трябва да се справя с психологическия ефект от пандемията. Заради това „Кепитъл Крайм“ няма да се провежда в големи зали в масивни сгради, а в палатки в „Батерси Парк“. Кърл нарича решението за промяната – творческо и се надява то да бъде оценено подобаващо от бъдещите посетители на фестивала.

Леа Върнел – мениджър директор на фестивала „Уейст уит уърдс“ в град Дартингтън в Девън, споделя, че според нея причината за по-малкия брой зрители е икономическата криза.

Нагласите на хората са, че трябва да се лишат от културните удоволствия, за да имат пари за ток и храна, още повече че никой не може да предположи колко дълго ще продължи кризата.

Леа Върнел е убедена, че трябва да се съкрати продължителността на фестивала, който традиционно продължава десет дни и да се помисли дали да не се съберат всички събития в един уикенд, като се даде възможност на посетителите да си купят билет за повече от едно събитие.

В крайна сметка много от организаторите на литературните фестивали споделят, че активно мислят през следващите месеци да затворят врати, за да не влизат в излишни разходи и да не се притесняват дали ще оцелеят.

От други литературни фестивали организаторите следят какво се случва, например, с музикалните фестивали. Там предлагат по-гъвкави опции – вместо да плащаш по 50 паунда за всеки концерт на отделен участник, си купуваш абонаментна карта за 150 паунда и можеш да слушаш всички джаз музиканти, дошли да свирят на фестивала.

Други обмислят фестивалите да потърсят контакт с нови публики, като не непременно да очакват финансова възвръщаемост – дори напротив, в началото да са фокусирани върху по-неплатежоспособна публика, включително планират безплатно да раздават книги.

Трети твърдят, че самото словосъчетание „литературен фестивал“ се асоциира с възрастен господин, седнал в тежко кресло с големи подлакътници и затова обмислят първо да му променят името, а после да мислят за всичко останало.