Има автомобилни фирми, които се стремят най-вече към високи печалби и нетолкова към престиж. Приоритетът за други е да оставят следа с моделите, които произвеждат. Но има и такива производители, които с ексклузивните си предложения и лимитирани бройки се стремят към комбинация от двете – висока печалба и добро име, което дълго да се помни. Изключение са обаче автомобилите, които дръзко прекрачват границата на безумно скъпото, но си остават единствено със заслужената слава. Само преди няколко години Bugatti официално обявиха, че след дълго отсъствие се завръщат на пазара със специалния модел Veyron. След месеци доизпипване на куп детайли накрая всички получиха обещаното, че и повече. Става дума за безпрецедентен автомобил, който съчетава абсолютно всичко от върховите технологии без никакъв компромис до последната дреболия. На този фон още по-шокираща бе новината от централата на Фолксваген, че въпреки цената, надвишаваща 1.4 млн. евро, всеки продаден модел носи загуба на концерна.
Заради острата конкуренция между топфирмите в съвременното автомобилостроене е изключително трудно да се извоюва титлата най-добър в бранша. Още по-трудно и дори невъзможно е, когато си на върха, да надхвърлиш собственото си постижение, създавайки изцяло нов модел с още по-съвършени характеристики. Точно такава изглежда идеята на Bugatti да сътвори още по-завладяващ автомобил Veyron. Този път производителят подхожда изключително нетрадиционно спрямо предишните си няколко модела.
Bugatti избира нов сегмент вместо спортно насочените двуместни купета с две врати. Целта е четириместна лимузина с индивидуален характер и препратки от миналото. Името на модела – Galibier, се свързва не само с един от най-трудните етапи на Тур дьо Франс, но и с Type 57C, произведен от Bugatti в края на 30-те години. Тогава той се превръща в символ на комфорта и елегантността.
Но да се върнем към Galibier. Отвътре той изглежда нестандартно спрямо утвърдените представи за модерна лимузина. И това е първото усещане от напълно изчистения интериор и начина, по който са отделени местата за сядане. Липсва и характерната централно разположена конзола отпред с множество светещи бутончета, чрез която водачът обикновено контролира (почти) всичко. Тук тя е сведена до минимум и представлява цветен дисплей, в красива никелирана рамка, поставен сравнително ниско за очите, а под нея има само два бутона за регулиране на температурата – индивидуално за всеки пътник. По-назад е разположен втори дисплей, чиято главна функция е да осигурява развлечение на пътниците. Двата големи кръгли аналогови индикатора, които напомнят за Veyron, показват в реално време резервата от мощност на двигателя в конски сили и скоростта в километри в час. Швейцарската фирма Parmigiani е изработила специален модел автоматичен ръчен часовник с турбийон, който може да поставите в стойка на таблото или да го носите ръката си с пригодена за целта каишка.
Подобно на Veyron екстериорът на Galibier напомня формата на торпедо. През средата на цялото олекотено чрез алуминий и карбон купе преминава ясно очертана линия, която разделя дори предния капак на две отделни части. Впечатляващите фарове съчетават множество красиви светлосини диодни светлинки. Много от страничните елементи, включително и вратите и предните калници, са изцяло хромирани, което силно подчертава индивидуалния характер на Galibier. Автомобилът разполага не с четири, а с общо осем кръгли тръби за ауспуси, което е ясна индикация какво се крие под предния капак. Двигателят е взет назаем от Veyron, но е претърпял основни промени в начина на работа и по-конкретно на принудителното пълнене. Любопитна е и добавената алтернатива за работа на двигателя с етанол. Вместо четири турбини са поставени два механични компресора, всеки от които захранва 8 от 16-те цилиндъра на W-образния двигател. В резултат той произвежда едва 800 конски сили вместо 1001, както е при Veyron, но автоматичната му скоростна му кутия е заменена с нова 8-степенна. Затова пък е запазено перманентното двойно задвижване, което осигурява безупречно поведение на автомобила при всякакви метеорологични условия. Комбинацията от всичко изброено цели максимално балансирано разпределение на мощността и създаване на първокласен комфорт, но при желание скоростта може да се ускори с около 350 км/час.
Очаква се производството на лимитираните 300 бройки да започне към края на 2012-а. Колкото до цената, предвид стойността на Veyron едва ли е редно да очакваме оферта под 1.5 млн. евро. Дано този път обаче Фолксваген да не е на загуба.
