Бил Гейтс – надълго и нашироко за енергийния преход

Когато за първи път започнах да се информирам за изменението на климата преди 15 години, стигнах до три извода.

Първо, избягването на климатичната катастрофа е най-трудното предизвикателство, пред което хората някога са се изправяли.

Второ, единственият начин да го направим, е да инвестираме агресивно в иновации и внедряване на чиста енергия.

И трето, трябваше да тръгнем по този път.

Оттогава притокът на частни и публични инвестиции ускори иновациите по-бързо, отколкото изобщо осмелявах да се надявам. Този напредък ме прави оптимист за бъдещето.

Но съм и реалист за настоящето. Светът все още трябва да намали годишните емисии на парникови газове от 51 милиарда тона до нула, но глобалните емисии продължават да се увеличават всяка година. Ако следите годишните доклади на „Intergovernmental Panel on Climate Change“ (IPCC), сте наблюдавали как сценариите за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1.5 или дори 2 градуса по Целзий си поставят все по-далечни цели.

И някои от чистите технологии, от които се нуждаем, все още са много далеч от това, да се превърнат в практични, рентабилни решения, които можем да внедрим в глобален план.

През последното десетилетие най-накрая поехме по този път. А през следващите три – трябва да отидем много по-далеч и много по-бързо. Все още вярвам, че можем да избегнем климатичната катастрофа – ако следващото поколение се посвети на решаването на най-голямата криза в човешката история.

Защо енергийният преход е толкова труден

За да разберем какво ще е необходимо, за да стигнем до нула емисии, трябва да започнем с въпроса откъде в момента идват 51 милиарда тона от тях. За съжаление отговорът е – от всичко и навсякъде.

От всичко: На практика всяка човешка дейност води до емисии на парникови газове. Хората веднага се замислят за електричеството, при което вече има път към нула емисии, защото вятърът и слънцето сега са по-евтини от изкопаемите горива. Но електричеството представлява само 26 процента от глобалните емисии. По подобен начин литиево-йонните батерии направиха възможно да се види бъдеще с нулево нетно потребление при автомобилните пътувания. Но автомобилите представляват по-малко от половината от 16-е процента емисии на транспортния сектор.

Литиево-йонните батерии не правят много по отношение на емисиите в сравнение с пътуванията на дълги разстояния при самолетите, корабите и тежкотоварните камиони.

Селското стопанство и строителството представляват съответно 21.7 процента от емисиите. Секторът с най-много емисии, 30% от общите, е производството – най-вече на цимент, пластмаса и стомана. В момента няма завод за цимент или стомана, който да не отделя CO2 в атмосферата.

Така че, ако четете това по време на обяд, докато похапвате от пластмасова чиния във вашата климатизирана офис сграда от бетон и стомана, до която сте пътували с автобус, започвате да разбирате как повече или по-малко всеки аспект от живота ни допринася за проблема с климата.

Навсякъде: Повече от 70 страни са поели ангажимент да достигнат до нулеви нива на парникови емисии, включително големи замърсители като Съединените щати и Европейския съюз. Но дори и последните два замърсители да го постигнат, ние няма да сме решили проблема. Три четвърти от световното население живее в развиващи се икономики като Бразилия, Китай, Индия и Южна Африка. Въпреки че исторически те са играли много малка роля в причиняването на изменението на климата, сега те са отговорни за две трети от общите емисии на парникови газове.

Само Китай отделя повече от една четвърт. Така че решенията не могат да зависят само от условията в една държава или регион. Те трябва да работят във всички страни или температурата ще продължи да се повишава.

Глобалното мислене, вместо това на национално ниво, разкрива защо не можем да разрешим проблема с изменението на климата просто като използваме по-малко енергия. Страните с ниски и средни доходи строят агресивно, за да постигнат стандарта на живот, към който хората се стремят. И това е естествено. Много държави в Европа и Северна Америка напълниха атмосферата с нежелани емисии, за да постигнат просперитет. Едновременно с това е нереалистично и несправедливо да очакваме всички останали да се откажат от по-комфортния си начин на живот, само защото емисиите променят климата.

Решението на предизвикателството „от всичко, навсякъде“ е тройно.

Първо: Трябва да изобретим чисти технологии, които да заменят всеки процес с интензивни емисии, който използваме днес. Това означава нов начин на производство на стомана, на летене на самолети, на наторяване на полетата.

Второ: Трябва да намалим разходите за нови чисти технологии, за да могат да се конкурират не само в богатите страни, но и във всички държави. Наричам разликата в цената между всяка настояща технология и чистата алтернатива „Зелена премия“ и това е ключът към начина, по който виждам как светът да избегне климатичната катастрофа.

Зелените премии трябва да са близо до, равни или под нулата вредни емисии. Но докато чистият цимент струва два пъти повече от традиционно произведения цимент, по-голямата част от купувачите просто няма да го изберат.

Третата част от решението е бързото внедряване на тези икономически конкурентни технологии. Трябва да заменим всяка част от инфраструктурата, посветена на правенето на нещата по стария начин, с инфраструктура, посветена на новия начин. Това не се случва мигновено, особено като се има предвид умопомрачителният мащаб на предизвикателството.

Например, в момента в света има 2412 електроцентрали, работещи с въглища, и този брой продължава да расте. Всяко едно от тези предприятия ще трябва да бъде заменено. Увеличете мащаба и разгледайте само едно петролно поле. Например Хеброн-Бен Невис край бреговете на Нюфаундленд. Той ще работи непрекъснато в продължение на 30 години, ще наеме стотици хора и ще струва 7 милиарда долара – и цялото това време, труд и пари ще произведат петрол, който ще стигне на света само за осем дни.

Използваме толкова много енергия и сме инвестирали толкова много в машини, за да я генерираме. Сега, в рамките на около 30 години, трябва да ги изведем от експлоатация и да започнем отначало с чисти технологии. Имам повече доверие в пазара от много други хора, но дори аз не смятам, че пазарът сам по себе си може да наложи нулиране на цялата икономика само за няколко десетилетия. Имаме нужда от план за ускоряване на процеса.

Как се справя светът досега

Много неща се промениха след срещата на COP 21 през 2015 г. в Париж, където 22 правителства стартираха инициатива, наречена „Mission Innovation“. Оттогава публичното финансиране на научноизследователската и развойна дейност, свързана с климата, се е увеличило с почти една трета.

Частният сектор инвестира в климата повече от всякога.

На същото събитие бях част от група инвеститори, които стартираха „Breakthrough Energy Ventures“, фонд за рисков капитал, фокусиран върху климата, който сега има повече от 100 компании за чиста енергия в своето портфолио. Междувременно други фондове правят повече инвестиции в сектора. През последните две години рисковите капиталови компании са вложили приблизително 70 милиарда долара в повече от 1300 стартиращи предприятия за чиста енергия.

BEV финансира множество компании, разработващи различни подходи за дълготрайно съхранение на енергия, защото не знаем кой от тях ще работи най-добре. Например, стартиращата компания на Ramya Swaminathan, Малта, преобразува електричеството в топлина, която се съхранява в разтопени соли, и в студ, който се съхранява в разтвор против замръзване, а после ги преобразува обратно в електричество, когато е необходимо.

Form Energy, основана от Матео Харамило, съхранява електричество в това, което е известно като желязо-въздушна батерия, която превръща желязото в ръжда и след това обръща процеса при нужда. Решенията в други ключови сектори са най-разнообразни.

Утвърдени компании също наскоро започнаха драстично да пренасочват инвестиции и опит, за да изпълнят ангажиментите си за нулеви емисии. През 2016 г. само производствата на 21 компании са били обвързани с опазването на климата. Сега говорим за 3671 фирми. Програмата Catalyst на Breakthrough Energy си партнира с авиокомпании, производители на автомобили и стоманодобивни предприятия, ангажирани с внедряването на чисти технологии, както и с банки и инвестиционни фондове, които се интересуват от финансирането им.

Публичният сектор се засилва с въздействащи политики

Една от причините за този прилив на иновации са обществените политики, които станаха по-амбициозни през последните години.

През последните 12 месеца Конгресът на САЩ прие и президентът Байдън подписа три закона, свързани с климата: Закона за намаляване на инфлацията, Закона за двупартийната инфраструктура и Закона за CHIPS и науката. Заедно те предоставят повече от 500 млрд. долара под формата на данъчни кредити, гаранции по заеми и други инвестиции в енергийния преход. По-важното е, че те ще стимулират стотици нови проекти за чиста енергия и ще мобилизират още трилиони частни инвестиции, включително – което е изключително важно – в така наречените демонстрационни проекти.

Демонстрацията е ключът към намаляване на Зелените премии. Единственият начин да оптимизирате новата технология е да я извадите от лабораторията, да я изградите в реалния свят и непрекъснато да я подобрявате. Това законодателство не само осигурява финансиране, но също така създава Служба за демонстрации на чиста енергия, която да управлява бъдещия процес.

От своя страна Европейският съюз записа целта – нула емисии до 2050 г. – в закон, приет през 2021 година. През същата година той си постави по-конкретна цел – за 2030 г. от 40% на 55% намаление (в сравнение с нивото от 1990 година). Конкретният план за постигане на тези цели все още си проправя път през законодателния процес.

За съжаление, войната в Украйна и предизвиканата от нея енергийна криза, оказват натиск върху нарастващия консенсус за климата на континента. Някои държави наскоро инвестираха в нови проекти за изкопаеми горива, което само подменя един основен проблем с друг. В крайна сметка нулевите нива на емисиите и енергийната сигурност са двете страни на една и съща монета. Иновациите за чиста енергия са единственият начин за постигане и на двете.

Какво трябва да направи светът – днес и сега

Човечеството никога досега не е имало всички тези проблеми едновременно: инвестиции, политика, поток от иновации. Но за общественото съзнание изменението на климата е приоритет. Според неотдавнашни проучвания повече хора по света виждат климата като основна заплаха, по-сериозна от всеки друг проблем. И все повече хора предприемат продуктивни стъпки за намаляване на собствените си въглеродни отпечатъци, което, когато се разглежда колективно, изпраща мощен сигнал към бизнеса и към държавните лидери – вие трябва да направите повече! Но всички тези инструменти и инерция трябва да ги превърнем в цялостно решение.

Това означава три неща: повече изследвания, разработки и демонстрации; разработване на справедлив, работещ процес за разрастване и помощ на хората да се адаптират към изменението на климата, което ще се случи, независимо какво правим днес.

Изследвания, разработки и демонстрации: Все още има много критични чисти технологии, които не са достатъчно евтини, за да са конкурентни. Имаме нужда от устойчиви течни горива за транспорт на дълги разстояния; достъпни начини за улавяне на CO2 директно от атмосферата; допълнителни източници на възобновяема енергия, за да се справим с глобалното търсене, което ще се удвои или утрои, докато електрифицираме все повече и повече процеси. И за да запълним тези празнини, трябва да продължим да правим това, което сме направили добре от 2015 г. насам: трябва още повече да увеличим инвестициите в иновации за чиста енергия.

Но не можем да се преструваме, че един енергиен преход няма да бъде и разрушителен. Въпреки че ще се появят нови индустрии и работни места, някои стари ще изчезнат. Новата инфраструктура ще засегне общностите, където е изградена. В миналото общностите с ниски доходи и тези на цветнокожите са страдали непропорционално от решенията за това къде трябва да бъдат големите инфраструктурни проекти. Днес не можем да си позволим това да се повтори. Публичните политики трябва да гарантират справедлив преход, така че никога да не противопоставяме годната за живеене планета на поминъка на хората. На тези, които биха могли да изпитат смущения в процеса, гласът трябва да се чуе.

В същото време трябва да има преход. Миналата година гласоподавателите в Мейн блокираха изграждането на далекопроводи, необходими за доставяне на нисковъглеродно електричество на североизток, защото някои от тях трябваше да пресичат ферми и гори. Но въпреки това, трябва да можем да правим отговорни компромиси по справедливи и прозрачни начини, за да можем да вървим по-бързо.

Невъобразимите смущения, причинени от повишаването на температурата с 4 градуса, ще надделеят над недостатъците на повечето решения за чиста енергия – и един силен процес на ангажиране на общността ще доведе до по-добър дизайн и разполагане на проектите.

Помогнете на хората да се адаптират: Климатът вече се е променил драматично и ще продължи да го прави. За да сведем до минимум щетите, които тези промени причиняват, ние също трябва да инвестираме в подпомагане на хората да се адаптират към по-топъл климат, към покачването на морското равнище и по-трудното прогнозиране на времето. Това означава инвестиране в науката за селскостопанските култури, така че фермерите да могат да засаждат семена, които са по-устойчиви на топлина. Област, в която нашата фондация работи от години.

Това също така означава създаване на технологии като обезсоляване, за да се гарантира, че общностите ще имат достъп до чиста вода. Модернизиране на пристанищните съоръжения по света, за да бъдат устойчиви на наводнения и бури. Хората трябва да използват същите стратегии, които са стимулирали иновациите в технологиите за смекчаване, за да започнем да се занимаваме сериозно и с адаптирането им. Ние разширяваме нашия подход в инициативата ни Breakthrough Energy, за да отразим тази тенденция.

Към нулеви нива на емисии

Крайната ни цел е преминаване от 51 милиарда тона годишно до нулеви емисии през следващите три десетилетия. Но по този показател изоставаме, така че на първо място си поставяме целта инвестиции в разработването, демонстрирането и внедряването на чисти технологии. Спадът в емисиите е на второ място, след като Зелените премии за дадена чиста технология станат достатъчно ниски, за да гарантират прогрес.

Ето защо моята междинна мярка за успех са Зелените премии. Трябва да достигнем близо до, на или дори под нулата на вредни емисии до 2040 г. за пълната гама от продукти и процеси, които трябва да заменим. Напредъкът няма да върви по права линия. Ще има и неуспехи. Но ако можем да подходим към елиминирането на Зелените премии, ще съм по-голям оптимист за по-дългосрочната прогноза за климата.

Имаме 18 години, за да постигнем целта. Европа и Съединените щати, които в миналото са произвеждали по-голямата част от емисиите на CO2, дължат на света не само да елиминират собствените си емисии, но и да инвестират агресивно и да намалят Зелените премии. Това ще даде шанс на други страни, които нямат много общо с причиняването на изменението на климата, да спрат да отделят парникови газове, докато развиват икономиките си и повишават стандарта си на живот.

Като баща на три деца знам, че 18 години не са много време. Ето защо моля екипа на Breakthrough Energy да работи с иноватори и други експерти в климатичната общност, за да начертае строги десет, петнадесет и 20-годишни планове за намаляване на Зелените премии до нула. Не можем просто да се надяваме на най-доброто. Трябва заедно да работим.

Това е най-трудното предизвикателство, пред което хората някога са се изправяли. Никога не е имало мобилизация от такъв мащаб, в такава величина, с тази скорост и за толкова дълъг период. Но човечеството никога не се е сблъсквало с екзистенциална криза като изменението на климата досега.

Оптимист съм за това на какво са способни хората по време на криза и в дългосрочен план не бих заложил срещу нас. За съжаление, ние нямаме лукса за чертаене на дългосрочен план. Вече постигнахме много енергийни пробиви. Трябва да постигнем повече и по-бързо, за да избегнем климатичната катастрофа.