През изминалата 2020 г. нямаше много спортни мероприятия, но за сметка на това се появиха множество филми на спортна тема. Основни герои бяха баскетболисти, шахматисти, фигуристи. Много от тях се радваха на колосална популярност.
Броят на записалите се за участие в платформата Chess.com скочи пет пъти с излизането на създаденият за Netflix американски сериал „Ходът на кралицата“ (The Queen’s Gambit), посветен на талантливата шахматистка от 60-те години – Бет Хармън.
Той е режисиран от Скот Франк и Алън Скот и е по едноименния роман на Уолтър Тевис, писан през 1983 година.
Пак по Netflix тръгна сериалът „Последният танц“ за постиженията на баскетболиста Майкъл Джордан. Документалният филм бе гледан от близо 25 милиона души извън пределите на САЩ – абсолютен прецедент за историята на създателите от ESPN.
„Последният танц“ разбуни духовете.
Първоначално се появи информация, че масово сегашните играчи от НБА харесали филма, докато бивши величия, играли с Майкъл Джордан били разочаровани от начина, по който са представени. За съотборника му Скоти Пипън се появили слухове, че след като гледал няколко серии, се почувствал обиден. Лично обаче той отрече да има каквито и да било несъгласия с Майкъл Джордан по повод филма. Ключовият фактор за първите три титли на „Чикаго Булс“ Хоръс Грант пък бе категоричен, че документалният филм е монтиран в полза на Джордан. Той отбеляза, че поредицата е „забавна, но около 90% не отговарят на реалността“. Баскетболистът Крейг Ходжис, който не присъства във филма, а държи рекорда – 25 точни изстрела само в I кръг през 1986 г., обяви, че е „притеснен“ от коментарите на Майкъл Джордан, че през 80-те години съотборниците му употребявали кокаин. „Мислех си за братята в екипа – какво ще обясняват на семействата си“ – сподели притесненията си Ходжис.
Друг също толкова обсъждан филм стана Athlete A. Той разказва за лекаря – изнасилвач Лари Насър, работил в американския национален отбор по гимнастика. За посегателствата си той бе осъден на 175 години затвор през 2018 година.
Не бе подминато и колоезденето. Почти по едно и също време излязоха два филма за големи допингови скандали, в които са замесени състезателите Алехандро Валверде и Ланс Армстронг. Тези заглавия обаче не събраха много гледания – в първия случай, защото Валверде се оказа не особено познат на широката аудитория, а във втория – филмът за Армстронг не разкри никаква нова информация.
На фигурното пързаляне бе посветен американският сериал по Netflix – Spinning Out („Преобръщане“). В него се разказва за състезателка, която едновременно страда от биполярно разстройство, има проблеми с алкохола и дрогата. След излизането на сериала много известни фигуристи трябваше да обясняват на зрителите, че такова количество алкохол не са изпивали никога през живота си и че тренировъчният им режим изключва напълно високоградусови напитки.
И в Русия се появи блокбастърът „Лед 2“. Това е романтична мелодрама за фигуристка, преживяла тежка травма, заради която за дълго време не стъпва на леда, и нейната голяма любов – хокеистът Саша. За първи път филмовата премиера на руски филм не бе в Москва, а в Нижни Новгород. Само за първия ден, в който филмът бе пуснат на екран, приходите от него бяха 189 348 милиона рубли, което го нареди на първо място в класацията за най-успешна филмова премиера.
Българският случай
Спортната тема присъства и на тазгодишния български филмов фестивал „Златна роза“. В програмата „Открити хоризонти“ бе показан късометражният филм „Шахмат“ на режисьора от българско- френски произход Сю-Ан Паке. В него мъж и жена играят шах край изоставена и злокобна бензиностанция. Едновременно с това водят разговор за Бога и Рая, постепенно разкривайки неочакваната си самоличност. Филмът, макар и сниман през 2018 г., съвсем разумно бе програмиран за тази година, когато в търсачката „Гугъл“ словосъчетанието „как да играем шах“ отбеляза рекорд.
Но българските режисьори са длъжници на спортистите ни. Безспорно в историята на българското кино ще остане филмът на „Стоичков“ от 2012 г. на Борислав Колев. Този филм разби клишетата за Стоичков, представяйки го като чувствителен човек, чийто любим филм, маркирал пътя му, е „Всичко е любов“ с Иван Иванов. Но и за световната ни шампионка по художествена гимнастика Цветелина Стоянова и за европейската ни шампионка по борба Биляна Дудова биха могли да се направят силни филми, разкриващи тежките битки в спорта, които са най-болезнени, когато се водят самотно, някъде дълбоко в подсъзнанието на състезателите.
