Берлинският дворец: История, възстановяване и виртуална обиколка

Берлинският градски дворец (Berliner Stadtschloss) е другата могъща сграда, освен Райхстага, която символизира немската сила, власт и държавност. Но съдбата не винаги е била благосклонна към този архитектурен шедьовър.

 

История

Всичко започва през XV век, когато курфюрстът (член на избирателната колегия на Свещената Римска империя, която посочва следващия император) и маркграфът на Бранденбург Фридрих II фон Хоенцолерн започва да строи въпросния дворец. Избраното място е стратегическо – на остров Шпрееинзел, между двата речни бряга в центъра на бъдещата немска столица; преди това там е имало крепост. През 1465 г. бъдещата резиденция най-накрая е завършена – в ренесансов стил, по образец на замъка в Торгау.

Първият дизайн на двореца и Фридрих II фон Хоенцолерн.

В края на XVI в. архитектът Рохус, граф Линар, построява западното крило и придворната аптека. След Тридесетгодишната война, през която каменното здание е пострадало сериозно, с реставрацията и благоустройството му се заема Великият курфюрст Фридрих Вилхелм. По време на неговото управление множество вътрешни помещения са дооформени и декорирани, например Кугелкамер и Брауншвайгската галерия.

Кугелкамер.

След коронацията на първия пруски крал Фридрих Първи през 1701 г., Берлинският дворец отново е реновиран. Под ръководството на архитекта Андреас Шлютер кралската резиденция се превръща в грандиозен образец на протестантския барок. В периода 1845 г. —1853 г. е издигнат и внушителният купол на палата, дело на Карл Фридрих Шинкел, Фридрих Август Щюлер и Алберт Дитрих Шадов.

Резиденцията при Фридрих Първи.

По-късно постройката става свидетел на множество исторически събития по време на Първата световна война – на 31-ви юли 1914 г. от балкона на двореца император Вилхелм II обявява присъединяването на държавата към войната, а само четири години по-късно, на 9-ти ноември, Карл Либкнехт провъзгласява създаването на Ваймарската република. След това Берлинският дворец се преобразува в музей и щабквартира на различни учреждения, но после започват едни от най-тъжните години в историята му…

Отляво: обявяването на Първата световна война, отдясно: провъзгласяването на Ваймарската република.

Дворец на републиката

След началото на Втората световна война и превратния момент при Сталинградската битка, съюзническите сили бавно напредват към столицата на Третия райх. В резултат на мащабните бомбардировки над Берлин, между 3 и 24 февруари 1945 г., градският дворец е почти разрушен. След края на войната има неколкократни опити сградата отново да бъде възстановена, но през 50-те години тя е окончателно унищожена. Започва нова ера…

Полуразрошеният дворец.

Впоследствие Германия е разделена на две самостоятелни държави, а Шпрееинзел влиза в състава на Източен Берлин и Германската демократическа република (ГДР). Дворцовият площад е преименуван на площад „Маркс-Енгелс“ и на мястото на палата през 1976-а е построен Дворецът на републиката – в типичен социалистически стил. Но той няма да просъществува дълго…

Дворецът на републиката: Екстериор и интериор.

Възкръсване

През 2007 г. Бундестагът взима окончателното решение да изгради наново двореца – събрани са приблизително 500 млн. евро, най-вече от частни инвеститори, за проектирането и строителството на стария паметник на културата. След три години Дворецът на републиката е демонтиран и започва новото начало на шедьовъра на немската архитектура. До 2019-а Берлинският замък е почти готов, като в него е планирано да се помещават различни музеи, библиотека, лаборатории, кафене и ресторант с панорамен изглед. Образователният му център носи името на именития немски пътешественик, изследовател и географ от епохата на Просвещението – Александър фон Хумболт.

Дворецът в строеж.

Оттук можете да видите компютърната възстановка на Берлинския дворец и как ще изглежда в завършения си вид – https://www.youtube.com/watch?v=-Oe8YIdGsiE .

И така, до преди няколко дни, се стигна до един от финалните стадии на строежа – „коронясването“ на новоизградения купол. Въпреки че златният кръст вече краси двореца, преди това той предизвика спор между някои инициатори, членове на Бундестага и граждани на Германия. За едни това е остарял символ, а за други – обида за нехристиянското население на държавата. Така или иначе кръстът за 1 мил. евро бе поставен и посрещнат с овации от повечето берлинчани.

Поставянето на кръста.

Впрочем, преди два месеца сградата бе обхваната от пламъци. Но за щастие, благодарение на бързата намеса на пожарната, са изгорели само малка част от строителните материали и е пострадал един работник. Все още се изяснява причината за пламъците.

Компютърно генерирано изображение на завършения дворец.

Чрез този линк можете да си направите виртуална разходка в Берлин – около почти завършения замък и забележителностите край него – https://www.youtube.com/watch?v=mnQ9OqcEr_g .

Иначе казано германският народ не само възстанови един от историческите си забележителности и архитектурни шедьоври, но и доказа пред света, че продължава да държи на своята история и да я пази.