Безспорен факт е, че е трудно двама души да възприемат определено произведение на изкуството по абсолютно един и същи начин. Всеки оценява в зависимост от досегашния си опит, вкуса си, състоянието на духа, в който се намира в дадения момент. Това е важно да се има предвид, когато говорим за тазгодишния филмов фестивал „Берлинале“, защото, както никога досега зрителите му са били с разнородни впечатления – заради пандемията той се проведе онлайн и всеки от тях го е гледал през компютъра си, в домашна или офис обстановка, а това няма как да не окаже влияние. Ето какво още знаем за фестивала.
1. Журито
Все пак по-голямата част от журито са имали честта да изгледат всички филми на голям екран – четирима от шестимата световни режисьори и носители на „Златна мечка“ от предишни издания на фестивала (унгарката Илдико Ениеди, израелецът Надав Лапид, румънката Адина Пинтилие, иранецът Мохамад Расулоф, италианецът Джанфранко Рози и босненката Ясмила Жбанич) бяха заедно в Берлин и гледаха филмите от конкурсната програма в един от киносалоните.
2. Най-добрият филм
„Златната мечка“ за най-добър филм отиде за румънската сатира със заглавието Bad Luck Banging or Loony Porn („Злощастно чукане или шантаво порно“). Тя започва с любителско порно, а после виждаме жена, обикаляща трескаво из Букурещ. Носи бяла блуза и сив костюм, но веднага се познава, че е същата онази мацка с перуката в неонов цвят от секс сцената в началото. Тъй като клипът по незнайни причини попада в мрежата, по-късно същата вечер жената трябва да се изправи пред своеобразен трибунал: тя преподава история в елитно училище, а учениците отдавна са си качили клипчето на телефоните – сега обаче родителите им трябва да решават дали учителката им трябва да остане на работа.
Режисьорът на филма Раду Джуд (1977) ни показва разбити улици и порутени сгради из румънската столица, после реклами с напомпани мускулести мъже и руси жени, ближещи сладолед с формата на фалос. В един заден двор лежи отчупен крак на женски манекен. В средата на филма Джуд включва и архивни кадри от румънската история – танкове и деца, пеещи военни песни.
По време на родителския „съд“ сякаш никой не иска да чуе обясненията на учителката Еми – че това е нещо лично, което случайно е попаднало в мрежата, че мъжът в клипа е нейният съпруг и че в това, което правят, няма нищо осъдително. Доста по-богатите от нея родители обаче се възползват от злощастния й късмет, за да я упрекнат за начина й на преподаване – за тях тя е просто една безотговорна развратница, която се осмелява да сблъсква децата им в часовете в училище с по-тъмните страни на румънската история, а дори се осмелява да им говори за Холокоста (през есента на 1941 г. в Одеса румънската армия избива 24 000 евреи). Раду Джуд не дава еднозначен отговор как приключва „процесът“ срещу Еми – той предлага на зрителите три алтернативни финала, в единия от които учителката бие със секс играчка фанатизираните родители, превръщайки се в жена – супергерой.
3. Голямата награда
Голямата награда на журито бе връчена на японския режисьор Рюсуке Хамагучи за „Колелото на късмета и фантазията“ (Wheel of Fortune and Fantasy). В него той ни показва три отделни истории на жени, които търсят своето място в японското общество. Най-трогателен е третият киноразказ за две жени в края на своите тридесет години, които от много отдавна не са се виждали, но се знаят от ученическите години. Те отиват да пият чай, като едната от тях започва да излива сърцето си – признава, че въпросната жена, седнала срещу нея, е била нейната първа голяма любов. В хода на разговора се оказва, че те са се припознали и че се срещат за първи път, но тази странна среща променя живота и на двете – със своята искреност и честност.
4. Най-добрият документален филм
Със „Сребърна мечка“ бе отличен документалният филм Herr Bachmann und seine Klasse („Господин Бахман и неговият клас“) на Мария Шпет. Той е дълъг три часа и половина, но въпреки това не доскучава. Виждаме учител, преподаващ в шести клас, в малкото градче Щадталендорф близо до Марбург. Официално той преподава на учениците си – почти всички от мигрантски произход – музика, математика и английски. Неофициално – живее с техните радости и проблеми. Онова, което прави Бахман толкова специален, е топлината и уважението, които той насърчава учениците си да изпитват един към друг. Изглежда лесно – все пак съвсем спонтанно и искрено насред урока се обръща към ученик с думите: „Винаги се смееш толкова заразително!“ А когато го пенсионират и за последен път се вижда с класа си, той им дава своите препоръки за бъдещия им живот, някои от които далеч не звучат приятно, но са честни и искрени.
5. Особеното на Берлинале
Официално наградите ще бъдат връчени през лятото, когато предстои и втората част от фестивала – с физическо присъствие. Тогава и унгарският режисьор Денеш Наги ще може да си вземе наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за дебютния си филм Natural Light („Естествена светлина“). В този антивоенeн филм, който е унгарско-латвийско-френско-германска копродукция, няма много естествена светлина. Действието се развива през 1943 г. в студените, влажни есенни гори някъде в Съветския съюз, в онази му част, която е окупирана от германската армия. Унгарският офицер Шеметка търси в горите вражески елементи и всеки ден си поставя въпроса – докъде трябва да стигне, за да оцелее самият той. Отначало е лесно – пасивен е и се прави, че не забелязва потенциалните си жертви, но това се променя, когато той поема командването на своята част.
6. Наградата за най-добро актьорско изпълнение
Наградата за най-добро актьорско изпълнение отиде при германката Марен Егерт за главната й роля във филма Ich bin dein Mensch („Аз съм твоя човек“) на Мария Шрадер.
Във филма на Мария Шрадер героинята на Егерт – изследователка на клинописно писмо се подлага на експеримент – какво е да има връзка с робот, програмиран да я направи щастлива. По време на целия филм я виждаме как се бори с тежкия въпрос дали трябва да отвори сърцето си за този изкуствен мъж (Дан Стивънс).
Вероятно за мнозина и киносюжетите, и целият фестивал „Берлинале“ по време на пандемията, ще минат под общ знаменател – с определението „странни“. Но което е по-важното – всички наградени филми са изключително въздействащи.
