„Един артист, ако порасне, трябва да си смени професията – да започне да се занимава с нещо сериозно. Като се замисля, с какво си изкарвам прехраната… Просто е нелепо – един 50-годишен човек да се разхожда по сцената, да се преоблича с някакви дрехи и да се представя за друг“.
Така преди години Асен Блатечки говори за бъдещето си. Днес – на 22 март, когато отбелязва 50-годишния си юбилей, можем само да му пожелаем никога да не пораства. Причината – всичко му се получава. Както режисьорът Светослав Овчаров споделя за ролята му във „Врагове“ – на Асен му се получава и двете неща – да изиграе и секссимвол, и идиот. А ние го обичаме заради още пет неща.
Заради „Залоаложи“
През 90-те години звездата на Асен Блатечки изгрява по Канал 1 – в телевизионната игра „Залоаложи“, която е първата, в която зрител се опитва да докаже, че телевизията го лъже и не му дава наградата, въпреки че е познал числата. Ако не беше Блатечки, още щяхме да сме големи тв-балъци.
Заради принципите му в работата
Асен Блатечки има над 50 роли в киното, двойно повече в театъра. Има и десетки награди – за ролята му в „Съдилището“ на Стефан Командарев, режисьорът не пропуска да отбележи, че избирайки Блатечки, рискувал – но този риск абсолютно си заслужавал. Истината е, че като не рискуват, режисьорите губят, защото в професията си рожденикът се придържа към един базисен принцип.
„Човек трябва да бъде чистоплътен в работата си – т.е. да си я върши, както трябва, а не да се преструва, че работи. Ако го спазва, това винаги се отплаща“ –казва Блатечки и продължава:
„Нормалният път за един актьор, който иска да се развива, е да стане режисьор. Идва един момент, когато вече не искаш да сбъдваш мечтите на другите, а своите собствени. Искаш ти да разказваш истории“.
Заради отношението му към жените
А че историите му си струват да бъдат разказвани, едва ли някой се съмнява. Всеки е чувал за любимите му жени – Катерина Горанова, Диляна Попова, дъщеря му… Но жените го ценят най-вече заради откровението му: „Българските жени, за щастие, не са толкова досадни, колкото онези, които сме гледали по телевизията“.
Заради работохолизма му
„С годините оборотите се забързват все повече и повече. Трябва да ставаш все по-бърз, за да успяваш във всичко. Приятелите ме питат –„ Абе ти на какво си, кажи?“ А рецептата е да правиш това, което те радва – тогава не се уморяваш“ – разкрива Блатечки тайната на своята невероятна работоспособност.
Заради начина, по който си спомня за баща си, и заради обичта му към ромите
„Споменът за баща ми е как се усмихва – тогава очите му, по-малки от моите, ставаха като цепки. И имаше една изкуствена трапчинка – появила се е при удар, когато е бил на 16 години… Когато съм се родил, баща ми е бил 10-ти клас, майка ми – 8-ми, баба ми – на 34 години. И ние не сме цигани, но ме е кърмила циганката Цура – най-добрата приятелка на майка ми в ТВУ-то, в което отишла сама, защото била много дива. И двамата ми родители бяха много свободни хора и съм им благодарен, че от малък ме научиха да се оправям сам в живота“.
А ние сме им благодарни за истинския холивудски актьор, който е и „впечатляващо зрял, демонстриращ категорична овладяност, отказваща всякакви всевъзможни външни ефекти“, както го описва театралният критик – философът Георги Каприев.
И не на последно място сме благодарни за режисирания от Блатечки екшън „Бензин“. С него доказа, че и в България можеш да сбъдваш мечтите си. Всичките, без значение размера.
