От няколко дни парфюмеристите са в приповдигнато настроение заради началото на новия изследователски проект Odeuropa, финансиран по европейската програма „Хоризонт 2020“ (за него са отделени 2.8 млн. евро). Той си поставя предизвикателна, на пръв поглед неизпълнима задача: за три години да изследва ароматите на Европа, които могат да се обявят за част от културното наследство на Стария континент. В решаването на предизвикателството е включен и изкуственият интелект. Начело на проекта стои професор Ингер Лимънс от Амстердамския свободен университет. Ето какво още знаем за амбициозното начинание.
Eкспертите ще използват огромен набор източници (литература, изображения), като се започне от XVI век и се стигне до ХХ век. Целта е да намерят в какъв контекст са били споменавани определени миризми и за какво са били използвани (розмаринът, например, е бил използван срещу чумата през Средновековието). Професор Лимънс уверява, че екипът му ще разработи „компютърен нос“, който да класифицира ароматите, с които европейците са живели в продължение на четири века, и след това да ги възпроизведе по такъв начин, че и хората днес да ги усетят такива, каквито са били някога. След това ароматите ще попаднат в тематичен музей.
Ще бъде създаден архив на ароматите, в който ще има описания на качествата им, тяхното значение и употреба. Освен това ще бъдат създадени наново някои изчезнали вече ухания, които обаче са играли важна роля в определени епизоди от историята.
До каква степен е възможно да се възстановят определени миризми от миналото?
През 2003 г. италианската археоложка Мария Росария Белджиорно разкопава древна фабрика за парфюми в Пиргос (Кипър) и успява да възпроизведе някои от техните аромати. След това тя създава наново дестилационен апарат и прилага метода на химичния анализ, за да „съживи“ древни парфюми, използвани в Капитолийските храмове в Рим. Ароматът на Първата световна война пък е възпроизведен наново от обсебената от миризми норвежка художничка и изследователка Сисел Толаас и може да бъде помирисан в музей в Дрезден.
През 2019 г. учени от Хавайския университет в Маноа успяха да възстановят парфюма, който самата Клеопатра е използвала. Това стана възможно, след като бе проучена вътрешността на древна амфора по време на разкопки на място, където някога се е намирал египетският град Тива. За да пресъздадат аромата, учените са използвали формули, намерени в древногръцки текстове.
Как изкуственият интелект ще търси аромати
Мариеке ван Ерп, мениджър на проекта, и специалист в сферата на компютърната лингвистика и семантичната мрежа разяснява, че ще бъде използван изкуствен интелект, и по-специално машинно обучение, за да се търсят аромати в текстове и изображения. По-конкретно това означава, че машината ще възпроизвежда описаното в книгата „мирише на лимон“ или „мирише на кожа“. Чрез използване на изображения също ще могат да бъдат възпроизвеждани аромати – в зависимост от това дали става въпрос за роза или лилия, или кон и куче.
Какъв е смисълът да се възпроизвеждат аромати?
За да ни отговорят на този въпрос, колегите на проф. Лимънс дават следния пример – преди време историци откриват рецепта за съдържанието на така наречения „помандър“ – това е аксесоар – топка с формата на ябълка от кехлибар, в който има специални аромати. Използва се за съхраняване на парфюми, но понякога носещите го ползват ароматите в помандъра, за да неутрализират инфекции. Рецептата е открита в книга от XVI век. Съставките са индийско орехче, канела, цибетка, мускус и рози. Когато този аромат е възпроизведен благодарение на парфюмеристката Лаура Френч, вече никой в екипа на проф. Лимънс няма съмнения какъв е смисълът от начинанието им – чувстват в много по-голяма степен свързаност с онези хора, които са живели някога – много преди тях, но са вдишвали този невероятен аромат.
Друг пример е успехът при пресъздаването на аромата на битката при Ватерло (18 юни 1815 г.) – миризмата на коне, барут, влажна почва, в комбинация с парфюма на Наполеон (ароматът, достигнал и до наши дни, и известен като одеколон „4711“).
Защо ни е машина на времето, когато можем да възстановяваме стари аромати?
Според експерти обонянието на хората се променя в зависимост от миризмите, които са част от всекидневието им. Преди стотина години са се използвали конски впрягове, а не автомобили, а това съществено е влияело на химическия състав на въздуха. В къщите най-често е миришело на восък, използван за чистене на мебелите, и на мастика. Ето защо е някак естествено да приемем, че хората през различните епохи са имали различни обонятелни преживявания. И би било трудно да се разбере как в миналото се е възприемала една или друга миризма, която за нас днес не е много типична.
Освен това изследвания показват, че хората на различни географски ширини възприемат миризмите по различен начин, като това се обяснява с културни и исторически различия. Науката започва да си дава сметка за това, след като през годините се увеличава популярността на тестове за обоняние, с които се диагностицират невродегенеративни заболявания, при които болният започва да губи обоняние. Използваните тестове започват да се адаптират за всяка конкретна държава.
Като цяло изследванията на ароматите обещават много неочаквани открития.
„Едва наскоро бе научно потвърдено, че ароматите влияят на когнитивните и физиологичните способности на хората, дори на нашето поведение. Друг е въпросът, че учените все още не са много наясно какъв е механизмът, по който това се постига. Но обонянието ни няма да ни разочарова“ – обнадежден е проф. Ингер Лимънс.
