В Софийската градска художествена галерия отдавна не е имало толкова много хора. Магнитът е ретроспективната изложба на художника Андрей Даниел (1952 – 2020) „Между две епохи“, в която се показват и негови студентски работи, и творби, рисувани в последните години от живота му.
Експозицията бе открита на 13 април и ще продължи до 13 юни. Разположена е на двата етажа на галерията. Включва над 160 живописни творби – повечето от които не са собственост на Галерията, а частно притежание. Затова побързайте – друг път няма да ги видите. Изложбата е подготвяна от 2019 г. от Андрей Даниел и от екипа на галерията, в период, когато е знаел, че е тежко болен и вероятно това ще бъде последната му среща със зрителите.
„Метафори, метафори, метафори… софистицираният ни свят се е оплел в метафори. Накъдето и да погледне човек, вижда все неща, които му заприличват на други неща, които пък напомнят на…
Много се е натрупало в главите ни, в душите ни – мъдрости, знаци, предразсъдъци, спомени, нахлуващи през прозореца, който ни дели от нещата извън нас.
От съвсем млад знам, че художниците са обречени да бъдат субективни идеалисти и въпреки това, артистичната дейност има огромна потребност от нещата извън нас.“
Този абзац от книгата на Андрей Даниел „Неща, места и хора“ (2011) може да се прочете на една от стените в галерията и да ориентира зрителя, когато се спира пред картини от типа на „Между доброто и злото“, „Последната битка на кентаврите“, „Още едно рождество“, „Към върха“ (представляваща библейската сцена, в която Авраам е тръгнал със сина си Исаак да го принесе в жертва, така, както е поискал от него Бог. И докато Авраам върви от едната страна към върха, от другата бърза ангел, носещ овена, който, както знаем от историята – в крайна сметка, е сложен на жертвеника).
Но не очаквайте, че Андрей Даниел се е вдъхновявал само от библейски сцени.
На входа на изложбата ви посреща друга негова мисъл:
„И все пак от какво се ражда изкуство – вероятно от една традиция в самото него, от една зараза на изкуството от изкуство, но бацилът му не би могъл да оживее без този свеж и отровен, живителен и умъртвяващ, хлориран и радиоактивен въздух на живия живот, който е единствен и вечен!“
И Андрей Даниел рисува живия живот – изключителен майстор е на портретите. Много от най-добрите ще видите в изложбата – на поета Иван Теофилов, на писателя Валери Петров, на актьора Ицхак Финци, на композитора Кирил Дончев, на пианистката Гина Табакова, на литературния критик Яко Молхов, на изкуствоведа Диана Попова. И тя бе сред зрителите, дошли да видят картините. Гледаше автопортрета му, рисуван през 2019 г. и се удивляваше как до последно не е споделял за болестта си. После обясни, че в портретите, за които Андрей Даниел безспорно е знаел, че са стихията му, той е търсел най-здравата си опора. Към тях е посягал винаги, когато се е чувствал разколебан и объркан. Това е причината в експозицията да са включени и портрети на колеги и приятели на Андрей Даниел от Националната художествена академия – хора като Ивайло Мирчев, Греди Асса, Вихрони Попнеделев. Техни студенти, включително и възпитаници на Андрей Даниел, бяха масово присъствие на изложбата.
