Afrosurf – нова книга за черните акули на сърфа

Забравете за стереотипите – рус калифорниец, с бронзов тен, каращ сърф на страховито висока вълна. Новоизлязлата книга Afrosurf, събрала 300 страници фотографии и истории за африканци – сърфисти, разбива клиширания образ на пух и прах. Ето още любопитни подробности за интригуващото заглавие, издадено от Mami Wata – компания, предлагаща облекла и дъски за сърф.

 

Новата книга Afrosurf.

„За да сърфирате на най-големите вълни в Африка, които се издигат на повече от 15 метра и се сриват във води, пълни с големи бели акули, първо трябва да навлезете по-навътре в залива Хаут Бей в Кейптаун – една от трите столици на Южна Африка. След това скачате във водовъртежа, гребете като луди към оглушително ревящия вълнолом и изведнъж – точно под краката си, едва пазещи равновесие на дъската, ще видите ужасяващ воден колос. Той се издига от подземията на Атлантическия океан и с огромна сила ви понася към брега.“ Така започва разказът на сърфиста Кас Колиър.

Колиър е роден в Южна Африка, с индиански корени е и заради това режимът на апартейд през 90-те години го класифицира като „цветен“. Но според него превърнеш ли се в акула на сърфа, расовите различия престават да имат значение. „Ако в океана нещо се случи с теб, няма да питаш от коя раса е човекът, който ще дойде да те спаси“ – казва с усмивка Колиър.

Кас Колиър.

Колиър е първият „цветен“ сърфист, който не е от Хавай, и който притежава световна титла в този спорт. В книгата Afrosurf той е един от многото сърфисти, които отговарят на въпроса какво е да си сърфист и то от Африка. Неговият „колега“ Сидик Банда от Гана разказва, че мечтаел за вълни. За него това били светлосини стени, които човек не докосва, а само лети над тях.

Героите в книгата правят вихрена обиколка на африканското крайбрежие – от бреговете на Сомалийския полуостров в Източна Африка, известен като Африканския рог, до тези на Мароко в Северозападна Африка и на сенегалския полуостров Зелени нос – най-западната точка на африканския континент. След това минават по крайбрежията на Кот д’Ивоар, Нигерия и Гана. На всяка спирка научавате не само за най-известните сърфисти, но и за местната култура – фолклор, храна, изобразително изкуство. Така постепенно започвате да разбирате, че за африканците карането на сърф е повече от спорт – това е начин на живот.

Каране на сърф на Хаваите.

Afrosurf разбива клишето, че сърфирането възниква на едно единствено място – в Хавай, след което е разпространено от белите американци и европейци по целия свят.

От увода на Afrosurf ще научите как през 1640 година Михаел Хеммерзам, немски златар, работещ за холандската Западноиндийска компания, наблюдавал деца в днешна Гана, които се носели по дървени дъски в океана. Той си помислил, че това е начин да се научат да плуват. Описал историята и така създал първия разказ, посветен на африканския сърфист.

Три века по-късно – през 1966 г. американският режисьор Брус Браун каца в Африка, за да снима части от „Безкрайното лято“ – документален филм за карането на сърф, превърнал се в класика. Снимките са правени по бреговете на Сенегал, Гана и Нигерия. Браун е във възторг – на тези девствени територии се кара сърф така, както никъде другаде по света. Факт е, че на някои места за сърфирането децата не ползват специални дъски, а традиционни гребла, но именно тях Браун изрязва от кадрите. Някак-си не се вписвали в историята му. По същия начин дълго време само бели са можели да се състезават в каране на сърф. Кас Колиър е един от първите, който прави пробива. Баща му се оказал „виновникът“ – насърчавал го да кара на плажовете, определени само за бели, като акт на политическа съпротива.

„Когато в началото казах на дядо си, че отивам да сърфирам, той ми каза: „О, станал си бял?“ – разказва Колиър.

Участници в световното първенство Big Wave.

Въпреки че се сприятелява с повечето бели сърфисти, дълги години му е забранено да участва в състезания по сърф в Южна Африка. Това е причината да се състезава в чужбина.

През 1999 г. с „колегата“ си – сърфист Иън Армстронг Колиър печели световното първенство Big Wave на вълнуващото място, наречено Killers („Убийци“), намиращо се на 20 км от тихоокеанското крайбрежие на Мексико.

Въпреки че карането на сърф се свързва с културата на африканците, някои техни традиционни вярвания го отричат. Колкото и да е странно повечето нигерийци не могат да плуват. Казват, че влязат ли в океана, рискуват Мами Уата, богинята на морето, да ги удави.

Фигурка на богинята Мами Уата.

Издателите на Afrosurf смятат, че тези традиционни вярвания могат да продължат да си съществуват, но да не пречат на нигерийците да се научат да плуват и да карат сърф. „Качиш ли се на сърф, изведнъж усещаш една специална връзка с водата – това е, което на Хаваите наричат „да почувстваш aloha“ (на хавайски aloha е пожелание за любов и хармония).

„Но това не е толкова заклинание или магия – просто, където и да си, яхнеш ли вълните в океана, започваш да се чувстваш щастлив и свободен и такъв излизаш на брега. Не можеш да живееш като роб на страховете и предразсъдъците си“ – обясняват в края на книгата от Mami Wata. И след такъв финал не ви остава нищо друго освен да си купите сърф и билет за Кейптаун. Петнайсетметровите вълни ви очакват.