В най-новия брой на списание Special (бр. 86) д-р Тодор Гогов, експерт по вътрешен одит, вътрешен контрол и управление на риска, споделя, че добрият одитор трябва да разбира бизнеса и контролът не бива да спира добрите решения. Публикуваме разговора с него без съкращения.
Господин Гогов, професионалният Ви път има силно международно начало още през 2000 г. в Румъния, а след това в международни компании. Какво научихте за корпоративната култура и контрола от тази среда?
– Професионалният ми път започна в град Плоещ, Румъния, в нефтената индустрия, още докато бях студент там. Това беше силна школа, защото попаднах в среда, в която контролът не беше формалност, а част от ежедневната работа. При доставките на суровини, материали и при експедицията на готова продукция всяко отклонение имаше конкретно и често немалко финансово измерение.
Там научих логиката на процеса: ясни отговорности, проследимост и решения, основани на проверими факти. По-късно работех в различни отрасли, но тези принципи останаха непроменени. Системите се развиват, а ефективният контрол все още отговаря на следните три въпроса: Какво може да се обърка?; Как да разберем навреме, че има проблем? И кой носи отговорност за провала?
Вече 25 години сте в света на вътрешния одит, контрола и управлението на риска. Как се промени бизнесът и кое днес отличава добрия контрол от формалното изпълнение на процедури?
– Бизнесът стана по-бърз, по-свързан и технологичен. Решения, за които преди трябваха дни, за да се стигне до тях, днес се вземат за часове. Контролът не може да изостава от тази динамика, той също трябва да работи с тази скорост.
Формалният контрол доказва, че процедурата е изпълнена. Ефективният контрол показва дали същественият риск действително е управляван. Една компания може да има подробни правила, политики, процедури и пак да пропусне опасността. Процедурата е средство, не резултат. Контролът добавя стойност, само когато предотвратява нередности, грешки, загуби или трудно обратими решения.
Заемали сте различни позиции в сферата на вътрешния одит и контрол и сте достигнали до ръководител на функцията в голяма индустриална група. Какво означава тази роля днес: да проверява вече взети решения или да бъде партньор на мениджмънта преди тяхното вземане?
– И двете са необходими, но ролята трябва да бъде разбрана правилно. Вътрешният одит предоставя на ръководните органи и мениджмънта независима, обективна и основана на риска увереност, както и съвети, анализ и поглед напред. Чрез систематичен подход той оценява корпоративното управление, управлението на риска и вътрешния контрол и подпомага организацията при постигането на нейните цели.
Увереността не е обещание или гаранция, че грешки няма да бъдат допуснати. Тя е професионално обоснована оценка дали съществените рискове са разпознати, дали контролите са правилно замислени и дали действително работят.
Опитът ми като прокурист и член на Съвета на директорите беше особено ценен именно в това отношение. Хубаво е човек да бъде и от двете страни на една задача.
Като одитор виждаш риска, контролната среда и слабостите в процесите. Като част от мениджмънта виждаш същите процеси през необходимостта да вземеш решение, да го изпълниш и да носиш отговорност за резултата. Този опит ми даде много по-ясна представа както за критичните точки от двете страни, така и за това къде могат да бъдат подобрени контролната среда и комуникацията между вътрешния одит и мениджмънта.
Една от темите, върху които работите, е предотвратяването и разкриването на измами. Къде най-често се пропуква защитата на една компания: в системите, в процедурите или в човешкия фактор?
– Зад системите и процедурите стоят хора. Ако трябва да посоча един фактор, това е човешкият, но пробивът обикновено е в комбинация с други фактори. Проблемът възниква, когато човек открие слабостта, разбере как да я използва и е уверен, че контролът няма да реагира навреме.
Най-опасен често е не този, който не познава правилата, а този, който ги познава достатъчно добре, за да ги заобиколи. Затова защитата се пропуква между отделните линии на контрол, когато отговорността преминава от човек към процедура, от процедура към система и всеки приема, че някой друг вече е проверил.
Превенцията не означава просто повече проверки. Нужни са разделение на отговорностите, анализ на необичайните операции, работещ канал за сигнали и способност отделните сигнали да бъдат свързвани. Понякога най-рисковото място е именно това, в което всички са убедени, че контролът функционира адекватно.

Идвате от нефтопреработването, енергетиката и производството, където грешките могат да струват скъпо. Как се изгражда култура, при която служителите не се страхуват от контрола, а го възприемат като част от успешния бизнес?
– Корпоративната култура, по отношение на управлението на рисковете и контрола, не се създава със заповед. Тя започва с отношението и поведението на ръководството и постепенно се превръща в начина, по който организацията взема решения функционира като цяло.
Контролът трябва да бъде част от процеса, а не последната бариера пред него. Служителят трябва да разбира не само какво се изисква, а какъв риск се ограничава. Когато смисълът е видим, контролът престава да изглежда като административна тежест.
Важно е и отношението към грешките. Човешката грешка и съзнателното нарушение не са едно и също. Ако всяка грешка води до търсене на виновен, хората започват да я прикриват. Ако ранният сигнал се насърчава, служителите се превръщат в система за ранно предупреждение. Тук примерът трябва да идва от ръководството. Не можем да изискваме спазване на правилата ако самите ние ги заобикаляме винаги когато са неудобни.
През 2026 г. придобивате квалификация Certified Anti-Money Laundering Expert. Как се променя средата на финансовите престъпления и могат ли традиционните системи за контрол да се справят с дигитализацията?
– Финансовите престъпления стават по-бързи, по-технологични и по-трудни за разпознаване с традиционните механизми. Дигиталните плащания, дистанционната идентификация и криптоактивите дават нови възможности на бизнеса, но създават и нови канали за злоупотреби.
Традиционният контрол остава необходим, но вече не е достатъчен. Фокусът се измества от проверката на отделната операция към разпознаването на поведение. Една транзакция може да изглежда напълно нормална. Рискът става видим, когато я свържем с други операции, лица, дружества, периоди или внезапна промяна в профила.
Технологиите и изкуственият интелект могат да обработят този обем информация и да открият връзки, които човек трудно би видял навреме. Но алгоритъмът посочва аномалията, не дава професионалната преценка. Бъдещето е в съчетанието между компютърни технологии, човешки анализ и ясна отговорност за решението.
В подготвяната от Вас книга „Триъгълникът на парите: бизнесът, банките и контролът“ разглеждате връзката между бизнеса, банковото финансиране и риска. Къде най-често се допуска грешката?
– Не бих поставил грешката само от едната страна. Бизнесът създава стойност и парични потоци. Банките осигуряват капитал и ликвидност, и оценяват способността на клиента да обслужва финансирането. Контролът свързва тези две гледни точки, като прави видими допусканията, несигурността и последствията, ако очакванията не се реализират.
Наричам тази връзка „триъгълник на парите“, защото трите страни гледат към едно решение от различни позиции. Грешката възниква, когато информацията, очакванията и реалният риск престанат да съвпадат. Затова важният въпрос е не само дали финансирането е достъпно, а какво решение се финансира и доколко последствията са обратими. Понякога най-скъпият капитал не е този с най-високата лихва, а този, който прави възможно неправилното решение.
Другата Ви книга в проект носи заглавието „Рискът не чака доклада“. Какво трябва да се промени, за да бъде вътрешният одит инструмент за предотвратяване на проблеми, а не само за установяване на нарушения?
– Класическият модел често поставя контрола в края: решението е взето, договорът е подписан, доставката/услугата е извършена и фактурата платена. Тогава можем да установим отклонението, но възможностите за реакция вече са ограничени.
Ако контролът започва след издаване на фактурата, то в голяма част от случаите вече е твърде късно. Съществените въпроси трябва да са по-рано: как е възникнала необходимостта, на каква информация се основава решението, как е избран доставчикът, какви рискове са приети и кой следи дали допусканията продължават да са валидни.
Това не дава на вътрешния одит право да управлява вместо мениджмънта. Дава му задача да осигури независим поглед и да направи риска видим, докато решението още може да бъде променено. Стойността на контрола намалява с всяка следваща необратима стъпка. Именно затова рискът не чака доклада.
Инвестирате лично в образованието на следващото поколение експерти чрез кабинета по „Финансов контрол и одит“ в Свищовската академия и стипендии за студенти. Кои качества ще бъдат най-ценни за младия одитор след 5-10 години?
– Технологичните знания ще бъдат задължителни. Анализът на данни и изкуственият интелект ще поемат голяма част от рутинните проверки. Това няма да обезцени одитора. Ще повиши изискването към неговата преценка.
Добрият одитор трябва да разбира бизнеса, да е критичен към информацията и да има смелостта да зададе неудобните въпроси. Технологията може да открие отклонение, но човекът трябва да разбере причината, риска и необходимия момент за реакция.
Затова подкрепям практическото образование.
Чрез кабинета и стипендиите искам да допринеса за развитието на Академията, от която самият аз съм получил много, и да подкрепя младите хора, които тепърва изграждат своя професионален път. След години най-ценен няма да бъде човекът, който просто знае как да провери операцията, а този, който разбира какво стои зад нея и задава въпроса, който системата не може да формулира сама.
Срещате се и с ученици по теми като киберсигурност и онлайн измами. Къде започва финансовата грамотност?
– Много преди университета. Именно затова придобих и професионална квалификация „учител по икономически дисциплини“. За мен финансовите знания имат стойност, когато могат да бъдат обяснени ясно и приложени в реална ситуация.
Днес детето получава достъп до дигитални плащания, онлайн покупки и социални мрежи, преди да е изучавало финанси. Затова финансовата грамотност трябва да започне в семейството и училището и да бъде практична: как се разпознава измама, защо не се споделят кодове и пароли, какво означава кредит и каква е реалната цена на възможността „купи сега и плати после“.
В основата стои още по-прост принцип: да не харчиш повече, отколкото имаш, и да различаваш желанието от възможността. За едно дете това започва с нещо съвсем конкретно: как да разпредели джобните си за училище и за излизане, без да похарчи всичко още в началото. При срещите с ученици говоря чрез такива ситуации от ежедневието им. Финансовата грамотност не започва със сложен инструмент. Тя започва с разумното управление на това, с което разполагаш.
Ако трябва да формулирате едно правило към българските предприемачи и мениджъри, което може да им спести най-скъпата грешка в бизнеса, какво би било то?
– Преди да вземете трудно обратимо решение, направете риска видим. Не се питайте само какво можете да спечелите. Преценете какво можете да загубите, ако основните Ви допускания са грешни, дали можете да понесете последствията и как ще действате при неблагоприятен сценарий.
Бизнесът предполага риск и без него няма развитие. Грешката е да го поемеш, без да го разбираш и без предварително да знаеш как ще реагираш. Контролът не трябва да спира добрите решения. Той трябва да помага те да бъдат вземани с отворени очи.
Извън професионалните ангажименти как обичате да прекарвате свободното си време? Имате ли хоби, което Ви помага да се откъснете от динамиката на работата?

– Моторите са моят начин да изляза от ежедневния ритъм. Харесвам пътуванията, особено извън асфалта, където има повече свобода, концентрация и малко приключение. Напоследък това е и време, което споделям с големия си син.

За мен е важно не просто да караме заедно, а чрез това да предавам отношение към риска, дисциплината и отговорността. На мотора, както и в работата, свободата има смисъл само когато знаеш къде са границите…























