Инж. Веселин Чипев, почетен консул на Република Молдова в България, предприемач, инвеститор и общественик пред Special: „Почтен консул не е тила, а отговорност.“.
Биографията на Инж. Веселин Чипев трудно може да бъде събрана само в една професионална сфера. Притежава магистърска степен по „Механизация на производството в хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост“. Предприемач с дългогодишна дейност в международната търговия, промишлеността, недвижимите имоти, логистиката, инвестициите и хотелиерството. От 2015 г. изпълнява функциите на почетен консул на Република Молдова в Република България. Председател е на Управителния съвет на Българско-молдовската търговско-промишлена камара. През 2017 г. е удостоен със званието „Доктор хонорис кауза“ от Европейското висше училище по икономика и мениджмънт. През същата година е отличен от министър-председателя на Република Молдова Павел Филип с правителствен орден първа степен за особени заслуги в дипломацията.
Г-н Чипев, какво означава за Вас да бъдете почетен консул на Република Молдова в България?
– За мен това не е просто представителна функция. Да бъдеш почетен консул означава ежедневно да носиш отговорност към хората, институциите и отношенията между две държави. Често дипломацията се възприема като нещо далечно и строго протоколно, но аз вярвам, че тя започва от човешкото отношение. От това да изслушаш един проблем, да свържеш правилните хора, да помогнеш на човек, който се намира далеч от своята държава, или да създадеш възможност за бизнес, образование или културен обмен. Дипломацията има смисъл тогава, когато има реален резултат. Дипломацията не започва в официалната зала. Тя започва с доверието между двама души
Как бихте определили отношенията между България и Република Молдова?
– Това са отношения със специална човешка основа. В Молдова живее голяма българска общност. Тези хора са съхранили своя език, своите песни, традиции, култура и национална памет. Когато посещавам тези общности, усещам нещо много силно – България не е просто географско място за тях. Тя е част от семейната памет.
Затова смятам, че нашата задача е тези отношения да не остават само исторически. Трябва да ги превръщаме в модерно партньорство – чрез образование, бизнес, култура, туризъм и инвестиции.
Имате специално отношение към българската общност там. Защо тази тема е толкова важна за Вас?
– Защото съхраняването на идентичността не се случва автоматично. Ако едно младо поколение няма достъп до езика, културата и историята си, връзката постепенно отслабва.
Затова съм убеден, че трябва да подкрепяме училищата, културните организации, читалищата, ансамблите и всички инициативи, които съхраняват българския дух. Не бива да чакаме хората там сами да ни напомнят за себе си. Ние трябва активно да присъстваме. Когато една общност пази българския език поколения наред, България има морален дълг да бъде до нея.
Вие имате дългогодишен бизнес опит. Съществува ли връзка между предприемачеството и дипломацията?
– Има връзка и тя е много по-голяма, отколкото изглежда. И в бизнеса, и в дипломацията най-важното е доверието. Една сделка може да се подпише за един ден, но репутацията се изгражда с години. Когато работиш с международни партньори, трябва да умееш да разбираш различни култури, различни интереси и различни начини на мислене. Това те учи на търпение и отговорност. А когато дадеш дума, трябва да я изпълниш.
Вашият бизнес път преминава през няколко различни сектора. Какво Ви даде това разнообразие?
– Много широк мироглед. Индустрията ме научи на точност. Международната търговия – на бърза реакция. Логистиката – че няма невъзможен проблем, а има решение, което още не си намерил. Недвижимите имоти – да мислиш дългосрочно. Хотелиерството – че всеки детайл има значение. Но във всички тези сфери има една обща истина: без дисциплина няма устойчив успех. В бизнеса най-скъпият актив не е сградата, машината или автомобилът. Това е доверието.
Пловдив заема много важно място в професионалния Ви живот. Как виждате развитието на града?
– Пловдив има огромен потенциал. Той съчетава история, култура, индустрия, университети, международни компании и стратегическо местоположение. Но големият потенциал изисква и голяма визия. Градът има нужда от модерни инвестиционни проекти, качествени бизнес пространства, добра инфраструктура и условия, които да задържат талантливите хора. За мен Пловдив може да бъде много повече от силен регионален център. Той има всички предпоставки да бъде един от значимите бизнес и инвестиционни центрове в Югоизточна Европа.
Къде виждате най-голям потенциал за развитие на икономическите отношения?
– В много направления. Производство, земеделие, хранителна индустрия, туризъм, логистика, строителство, недвижими имоти, информационни технологии, услуги. Но най-важното е да има повече преки контакти. Бизнесът се случва тогава, когато хората се срещнат. Затова са важни бизнес форумите, търговските делегации, срещите между предприемачи и конкретните инвестиционни проекти. Не трябва само да говорим за партньорство. Трябва да го превръщаме в реални договори, инвестиции и работни места.
Как приехте отличието за заслуги в дипломацията от правителството на Република Молдова?
– С благодарност, но и с чувство за още по-голяма отговорност. Една награда има стойност само ако след нея продължиш да работиш със същата енергия. Не приемам такива отличия като финал на един път. По-скоро като знак, че вървиш в правилната посока. Наградите са момент. Репутацията е това, което остава.
Защо обществените и благотворителните инициативи са толкова важни за Вас?
– Защото успехът не може да бъде само личен. Когато човек има възможност да помага, според мен това е част от неговата отговорност. Понякога хората свързват благотворителността единствено с финансова помощ. Но тя е много повече.
Да дадеш възможност на талантлив млад човек, да помогнеш на културен проект, да подкрепиш училище, да свържеш някого с правилните хора – това също е помощ.
Най-ценната подкрепа понякога е възможността.
Как Вие лично измервате успеха?
– Не само с финансовите резултати. Разбира се, в бизнеса цифрите са важни. Но те не са единственото. Успех е да създадеш работеща компания. Успех е да дадеш работа на хора.
Успех е да спечелиш доверие. Успех е да помогнеш една добра идея да стане реалност.
И най-вече – успех е след време да можеш да погледнеш назад и да знаеш, че си създал повече, отколкото си разрушил. Парите са инструмент. Следата, която оставяш, е истинският капитал.
Какво бихте казали на едно младо момче или момиче, което днес мечтае за собствен бизнес?
– Първо – научете се да работите. Не започвайте с мисълта как изглежда успехът отвън.
Зад една добра компания стоят безсънни нощи, грешки, рискове, загуби, трудни решения и постоянство. Второ – инвестирайте в знания. Учете езици. Пътувайте. Срещайте се с хора, които знаят повече от вас. И трето – пазете репутацията си. Може да загубите пари и отново да ги спечелите. Но ако загубите доверието на хората, връщането назад е много трудно.
Какво е Пловдив лично за Вас?
– Дом. Пловдив е градът, в който съм роден и израснал. Тук са част от най-важните хора в живота ми, тук е голяма част от бизнеса ми, тук са спомените ми. И колкото повече човек пътува по света, толкова по-силно разбира значението на мястото, което нарича дом.
Какъв потенциал виждате пред България?
– Огромен. Но трябва повече самочувствие и повече последователност. Имаме изключително способни хора. Имаме географско положение, което е стратегическо. Имаме традиции в индустрията, образованието, земеделието и туризма. Това, което ни трябва, е повече дългосрочна визия. Една държава се развива, когато бизнесът, образованието и институциите работят в една посока.
А как виждате бъдещето на Република Молдова?
– С оптимизъм. Това е страна с изключително гостоприемни хора, добра културна основа и голям потенциал. Молдова трябва да бъде показвана не само през политическите новини. Тя има отлични вина, кухня, култура, туризъм, предприемачи и млади хора с европейско мислене. Смятам, че България може да бъде един от естествените ѝ партньори.
Кое е правилото, което никога не нарушавате?
– Да не обещавам нещо, което не мога да изпълня. Човек може да допусне грешка. Всеки допуска. Но думата трябва да има стойност. Репутацията се изгражда с години и може да бъде загубена за минути.
Новата концепция за административно-териториална реформа на правителството на Република Молдова предвижда сегашният район Тараклия да бъде преобразуван в административно-териториална единица от второ ниво. Какво означав тази промяна?
– Тараклия е много повече от административен център. Тя е символ на жива българска памет, на език, култура, традиции и принадлежност, съхранявани поколения наред. Новият статут е възможност тази идентичност да бъде защитена и развивана, но и възможност регионът да получи нов икономически и социален импулс.
За мен като почетен консул е особено важно отношенията между България и Република Молдова да продължат да се развиват не само на дипломатическо, но и на човешко, образователно, културно и икономическо ниво. Българската общност в Молдова е естествен мост между нашите две държави.
Убеден съм, че Тараклия има потенциал да се превърне в още по-силен център на образование, култура, предприемачество и европейско сътрудничество. Нашата обща отговорност е да подкрепяме младите хора там, за да виждат бъдещето си в своя роден край, без да губят връзката с България
Българите представляват приблизително 64% от населението на район Тараклия. Как образованието свързва още по-силно България и Молдова?
– Един от най-значимите проекти през последните години е развитието на висшето образование в Тараклия. През 2024 г. бившият Тараклийски държавен университет беше преобразуван във филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Така младите хора от Тараклия и Южна Молдова получават възможност да учат в родния си регион и да се обучават в структура на български университет.
Българският език продължава да се изучава в училищата в района, а образованието е един от ключовите инструменти за съхраняване на българската културна идентичност.
Тараклия остава символ на една жива българска общност и на приятелството между две европейски държави, свързани от история, култура и общо бъдеще.
Какво бихте искали да остане след Вас?
– Работещи компании. Успешни проекти. Добри отношения между хората. Още по-силна връзка между България и Молдова. И усещането, че когато е било възможно да помогна, съм го направил. Не мисля, че човек трябва постоянно да говори за наследството си. То се вижда в действията му. Ако си бил полезен – това е достатъчно. Най-ценното наследство е да си бил полезен.
