Илияна Йотова, вицепрезидент на България, пред Banker Special: Политиката е сила на разума, но и вулкан от емоции

Г-жо Йотова, в една динамична световна и национална среда, как трябва да изглежда един съвременен български лидер? Кои според Вас са най-важните качества за един лидер, който може да обединява, а не да разделя?

– Отдавна науката се опитва да даде различни определения за лидерство. От античността до днес се спори дали се раждаш с тези качества, или средата те формира. Сигурно са прави и едните, и другите. Но лидерството не търпи дефиниции, защото те предполагат рамка, шаблон, уеднаквяване.

Лидерството за мен е преди всичко индивидуалност. В основата е познанието. Способността да четеш миналото, широко да отваряш очи и с достатъчно критичен поглед да изграждаш себе си, да търсиш и намираш мястото на идеите си в бъдещето. Залогът за успех е в съюзниците, далеч от конюнктурното съгласие, а хора, които не само припознават, а приемат твоите виждания като свои и влагат още по-голяма и богата енергия, за да станат реалност. Лидерството е враг на инерцията и малодушието, на конформизма и безхаберието.

Най-лесното е да се носиш по течението, по-малко са опонентите, сигурно се живее по-спокойно. Но развитието на човечеството се дължи на смелите, убедените, нестандартните. Опасявам се, че има дефицит на такива лидери и в световен, и в национален план. Затова и преживяваме каскада от кризи – неовладели една, влизаме в следващата. И неусетно се приспособяваме, вместо да търсим промяна.

Примерите са много. Лидерска ли е позицията ни в Европейския съюз? Мнозина ще ви кажат, че като членове на Съюза, позициите ни трябва да бъдат общи. Това е най-лесното поведение, но едва ли най-доброто. Ние сме част от общите политики и нашето мнение не е по-малко важно от това на останалите.

Нещо повече, една политика на европейско ниво ще бъде много по-адекватна, ако е следствие от спецификите и интересите на всяка една от страните. Когато навън отстояваш с достойнство и увереност, българската позиция, предварително изкована тук, и партньорите ще те приемат много по-сериозно.

А за обединяването и разделянето – всички познаваме римската максима „разделяй и владей“. Тези политици, които продължават и днес да я прилагат, мисля, че доста подценяват българските граждани и способността им да преценяват правилно.

Вашият мандат е тясно свързан с работата с младежите и гражданското общество. Как успявате да вдъхновите и да мотивирате хората да се ангажират с обществени каузи?

– Ако продължим с темата за лидерството, младите хора са най-ценни. Винаги са били с мен, през цялата ми професионална биография. Голямо предизвикателство е да се научиш да живееш и в техния свят, да ги разбираш, да пречупваш себе си през техния поглед.

Трудно е понякога, но е много важно, защото през тях говори бъдещето. Не можеш да вземаш решения, които удовлетворяват само днешното статукво, това те обрича да правиш политика ден за ден. Подкрепям критичността им, неудовлетвореността от статуквото, търсенето. В работата ми с тях няма субординация, а спор, мислене, отстояване. И безкрайно уважение към знанията и усилията им. Този модел отдавна е принцип в работата ми.

Той е валиден и в съвместната ни работа с неправителствените организации. Всекидневно общуване, по богата палитра от теми, казуси, предложения. Всяка една инициатива, всеки един проблем, който те поставят е елемент от пъзела на обществото ни. Той не може да бъде завършен, ако липсва дори един. Ще ми се всички да разбират това.

Когато го подредим, проблемите се решават много по-лесно, защото гражданските организации не само имат много голяма експертиза, те владеят нещо още по-важно – умението да общуват, да чуват, да са близко, да познават в детайли, да отговарят адекватно.

Всеки политик, който трябва да взема решения и да е сигурен, че е на прав път, може дори да взема наготово. Не трябва да отричаме и ролята им на коректив – нямо по-добър начин за сверяване на часовници.

Често се говори за необходимостта от различен, по-емпатичен подход в управлението на страната…

– Емпатия – колко рядко чуваме тази дума. Напротив – често хората казват, че няма време да бъдеш добър, да се харесваш на хората около себе си, да чуваш, да си състрадателен, дори да обичаш. Наскоро дори чух, че човекът ще загуби голямата игра с изкуствения интелект, защото се разпилява със сантименти.

И аз като гениалния Гьоте бих извикала – „О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!“. Ако загубим чувствата, емоциите, изваяните през хилядолетията човешки ценности, на какво обричаме живота, себе си?

Политиката е човешка дейност, тя не може да бъде лишена от човешкото. Тя е сила на разума, но и вулкан от емоции. Най-малкото, защото носиш отговорността за другите. Вървя по по-трудния път – харесвам да слушам и чувам различни идеи, убеждения, дори вярвания.

Да махнеш с ръка и да отречеш нещо или някой е много лесно, но това ощетява, оковава съзнанието, прави те матрица, а не човек.

Смисълът на разрушението е в непогрешимостта. Ето с това се сблъскваме днес. Управлението си е самодостатъчно, няма нужда от диалог, пречат му другите институции.

Пречат му българските граждани, защото имат мнение, защото си позволяват да протестират. Защото имат смелостта да мислят, а не да се подчиняват. Защото искат да бъдат граждани, а не поданици!

Срещу това е моят бунт! Това не съм аз, предпочитам да убеждавам, ако наистина вярвам, че съм права, но зная, че има и друг път за добри решения, ако повече хора стигнем заедно до решението.

Кои според Вас са основните ценности или стремежи, които са най-важни за българското общество в навечерието на 2026 година?

– Безспорно ни предстои нелека година заради приемането на еврото. Продължавам да твърдя, че правителството и управляващото мнозинство не успяха да ни подготвят за този процес, като безцеремонно сложиха кръст на най-важния етап от него – честният и открит разговор с българското общество.

Кой се страхува от българския народ? Правителството се затвори в Абаносова кула, за да не чува разговора, който ние, българите, водим помежду си. Сгреши правителството, защото почтените отговори на тревогата можеха да донесат спокойствие, а хората да бъдат съюзници и да имаме подкрепата им за трудностите. Сега въпросите са много повече от отговорите.

Основните стремежи за всички нас не се променят със смяната на последния лист от календара. Да имаме добре подредена държава, сигурна, с грижа за нашите родители, с перспектива за нашите деца, законова и справедлива държава, достойна държава на европейската и световна сцена – това, вярвам, иска всеки.

Мнозина от нас всеки ден работят България да бъде такава държава.

Погледнато напред, към 2026 година, как виждате ролята на институциите в България в процесите на изграждане на единство и национална увереност? Със своите инициативи работите активно за утвърждаване на националното самочувствие.

– Години наред институциите се постараха да сринат на много ниски нива доверието на гражданите в себе си. Заради неефективност, ниска експертиза, незаинтересованост, злоупотреба с правомощия. Изневериха на призванието си – да служат на хората. И в 21 век се налага да има строителство и строители на държавност.

А традицията ни за държава е дълга, най-дългата в Европа. Ние, българите имаме много поводи за гордост. Години наред смазват самочувствието ни – последни сме във всякакви класации. Разбира се, основната ни задача е да се оттласнем от това дъно. Но имаме още много работа на държавно ниво, за да си върнем самочувствието на древен народ с много богата култура и духовност, за каквито много други народи само могат да мечтаят.

Но ние не инвестираме достатъчно в развитието и популяризирането на своята култура, за нас тя е в графата „луксозни политики“. Не оценяваме и хората, които са й се отдали. А културата на всеки народ е ключ към разбирането му за света. Познаваме ли нашия български ключ?

Искаме ли да го познаваме, за да го представяме и пред света?
Ще ви дам един пример за нихилизма на българската държава по отношение на културата и българските заслуги за световното развитие. 2025-а е паметна за България – отбелязваме 1160 години от приемането на християнството от българския народ и 1170 години от глаголицата – първата славянска писменост.

Тези годишнини слагат неизтриваем отпечатък върху развитието на България, на Европа, на целия славянски свят. Благодаря за доброто сътрудничество в тяхното отбелязване, което имам честта да е под моя патронаж, на Светия синод на Българската православна църква, на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, на българските университети, музеи.

Българският народ и българската държава са родени от словото, буквите, книжнината и духовността. Те са ни превели през трудностите на времето, благодарение на тях ще пребъдем. България е в основата на създаването на третата християнска цивилизация – славянската, с огромен принос в световната културна съкровищница.

В основата сме на грамотността на целия славянски свят. Това трябва да се знае. Аз и екипът ми организирахме два Международни форума за кирилицата, през март догодина предстои третият. Международни учени слависти и българисти заедно със своите български колеги се събират, за да обсъждат значението днес на славянското наследство, в чийто център е България.

Форумът за кирилицата има и своя знак – буквата „Б“. Тя е уникална, има я само в българската азбука. С нея започват и най-ценните думи – България, Бог, благодаря, благоденствие.

Ако трябва да формулирате едно конкретно пожелание за бъдещето на българските деца и младежи през 2026 г., какво би било то?

– Здраве. Да имат мечти, да мечтаят смело. Най-страшна диагноза за обществото и държавата е дете без мечти, млад човек, загубил вяра, че може да сбъдне мечтите си. Ние, възрастните, сме до тях и ги подкрепяме в смелите мечти.